Премествам възглавницата си
по-близо до
пълната Луна.
Личен блог за авторски разкази, истории, приказки, есета и мисли.
Тази секция от блога е посветена на произведения в японска стихотворна форма, известна като хайку. Част трета.
Премествам възглавницата си
по-близо до
пълната Луна.
Дали животът
не е просто роса,
която се изпарява само за ден…
Всичко отново замръзва.
Сред боровете, ветрове шепнат
молитва.
Сбогом, друже…
Снегът от вода идва
и във вода си отива.
Дъждосвирец плава
по вълните
на залез.
Върни съня ми,
гарване! Луната, за която ме събуди
е мъглява….
Изчистих огледалото
на сърцето си – сега то отразява
Слънцето.
Нощем сънят ми
прегръща летните сенки
на живота ми.