Category: Хайку – част 3 (page 1 of 1)

Премествам възглавницата си
по-близо до
пълната Луна.

Дали животът
не е просто роса,
която се изпарява само за ден…

Всичко отново замръзва.
Сред боровете, ветрове шепнат
молитва.

Сбогом, друже…
Снегът от вода идва
и във вода си отива.

Дъждосвирец плава
по вълните
на залез.

Върни съня ми,
гарване! Луната, за която ме събуди
е мъглява….

Изчистих огледалото
на сърцето си – сега то отразява
Слънцето.

Нощем сънят ми
прегръща летните сенки
на живота ми.

Един листенце се откъсва,
след него друго поема
вятъра.

Прясна зелена трева
пътят
е ясен.

Повърхността
на водното огледало
отразява целия свят.

Съзерцавайки тихите води
по пладне, можеш да чуеш,
как цъфтят лотосите.

Топлите ветрове над снега,
разтапят всякакви видове
страдания.

Докато вървя без посока,
Луната се движи в крачка с мен:
другар по съдба.

Пътят към Рая
е застлан с ярки
цветове от слива.

Не съм достоен
да ходя по пурпурен килим
от есенни кленови листа.

Дълбини от студ.
Необятен,
океански рев.

Истории край огъня.
Потръпваш,
в моята прегръдка.

Думи от листа,
изречения от дървета –
поезия е планината.

Вечерта капчуците
свирят
тъжна зимна мелодия.