Светулки кръжат
в хладния горски въздух.
Криволичи пътека.
Категория: Хайку – част 4 (page 1 of 2)
Четвърти поред раздел от блога, посветен на произведения в японска стихотворна форма, известна като хайку. Част четвърта.
Огън гори
с ярки пламъци –
криле на феникс.
Пролетен бриз:
плаващо дърво,
акостира плавно на брега.
Пролетната Луна
залезе, но светлина й
все така сияе в гърдите ми.
Пролетта надвисна
над мен.
Свобода!
Ако светът пламне,
спасението си
ти.
Денят пред мен расте,
а с него –
желанието за живот!
Разбита мечта.
Накъде ли отлитат
пеперудите в стомаха ми?
Цъфтеж омайва въздуха,
безгрижна песен на птици
в него отеква.
По лотосите
сутрешната роса
изтънява.
С тъга виждам
светлина да угасва в дланта ми:
светулка.
Течащият поток е хладен.
Гладки камъчета
под краката.
Ясна Луна,
разговори
на тъмно.
Светът винаги е
различен
в отсрещния прозорец.
Отблясъци по паветата.
Дъжд.
Среднощна разходка.
Равноденствие.
Мечтите ми се лутат
над пролетни полета.
Луна, плаваща във водата.
Цвят, летящ във въздуха.
Пролет е… почти.
Стъпките потъват,
в пясъка ситен.
Глас в пустиня.
Вятърът духа,
над високи, изсъхнали треви.
Косачи.
Тъмна, непрогледна нощ.
Приглушена светлина едва мъждука.
Лампа или Луна…
