Често пътувах назад във времето чрез спомените си, докато тя беше заета с участия в околните градчета край Авиньон. Това бяха вечери, обречени на безпаметност. 

Оставах си вкъщи. Разглеждах снимки, слушах стари плочи и гледах филми за стотен път. Съществувах в застой, незабележимо и просто. В очакване на нещо значимо и съдбоносно да се случи. Нейното завръщане.

Тя беше причината да загубя способността си да бъда сам.

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!