Един следобед се разхождах из кварчалчета, сгушени край Рона и откривах улички, по които никога не бях минавал досега. С риск да се загубя се впусках смело из тесните им криволичещи лабиринти, над които висяха малки тераси, окичени с многоцветни саксии. Така правех и с важните решения в живота си – взимах ги с лека ръка, рискувайки да изгубя себе си, но да открия нещо ново и забележително. 

Набелязвах места, които ме вдъхновяваха за снимане или просто за губене на време. Стъмваше се. Бях се загубил. А може би бях точно там където трябва. Чух песен на познат глас от близкия бар. Привличаше ме силно. Влязох. Седнах на най- отдалечената маса от сцената, от която се носеше гласът. Ухаеше на нейния парфюм.Тя беше. Пееше някаква френска песен. Ако не се бях влюбил още от първия миг, когато я видях, със сигурност щях да го сторя сега. Не ми беше нужно дори да я поглеждам.

Откъснах цвете от саксията на прозореца. Оставих го върху пианото, докато тя се преобличаше за следващото си изпълнение. Добавих и малка бележка: „Когато случайността е на твоя страна, любовта е неизбежна“.

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!