Имаше три дни в година, през които Авиньон опустяваше. Всички местни заминаваха за съседното градче за винарската изложба. Тогава ние изживяваме тихите си моменти на места, които обикновено бяха пренаселени от хора. Можехме да се насладим на истинското спокойно очарование на града. То беше само за нас.
Изкачвахме се до най-високата камбанария. Наблюдавахме безтегловната самота, която се ширеше във всички посоки на града. Тя рисуваше, аз снимах. Прескачахме парапета и сядахме на ръба. Държах ръцете си на очите й и й описвах места, за които само бях чел. Вятърът я отвеждаше там. Създавах й мечти. Впоследствие ги сбъдвах.
Нагласяхме часовниците си на 12:32. Три дни стрелките щяха да са спрени, за да не ни се изплъзне мига.
Разхождахме се по безлюдния площад пред двореца както преди. Пресъздавахме секундата преди да се се срещнем и заобичаме.Тя танцуваше пред мен с усмивка. Роклята й съвсем невинно се свличаше, a аз съвсем очевидно губих всичкия си разсъдък. Три дни на чудеса и безгранично щастие минаваха на един дъх.
