Категория: Еко статии (page 1 of 1)

Има няколко типични за Пловдив фактора, с които всеки един от нас трябва не просто да се съобразява, но и да приеме като непроменима карма. Целта на настоящото изложение е не само да ги изреди, но и да изтъкне техните плюсове и минуси. Фокусирайки се върху положителните аспекти, ще можете успешно не просто да съществувате, но и да сте истинска част от културното житие на Пловдив.

П.П:

Ще помоля този труд да не се чете от хора от околните градове, тъй като Оазисите започнаха на окъсяват. Приятно четене!

1) Говори се “леко” меко

Минуси:

– надали повечето от нас имат бъдеще като радиоводещи или четячи на текста за тв реклама на лекарства;

– трудно ще свалим филоложка;

– motivational speaker и life coach не са добър избор за професия, когато ораторските ти заложби звучат по-скоро като виц; 

– думите, които съдържат “Е” са истинска ахилесова пета за всеки пловдивчанин. Ето и снимка за доказателство:

Плюсове:

+ “пловдивският език” наподобява португалския по това, че и ние доста ядем буквичките в изговора на думите. Това ще е особено полезно ако един ден решим да колонизираме Ангола; 

+ разпознаваме се навсякъде, съответно можем да се открием по целия свят. Издава ни една ключова дума, която ще разгледаме след малко;

+ всички тайно ни завиждат за нехайността и лекотата в изказа. Така е, повярвайте ми. Всеки би искал да звучи небрежно и лежерно, а не книжовно и припряно… като някой начетен софиянец! Ужас…

+ безспорно е, че мацките се кефят. Ето същата снимка за доказателство: 

2) Говори се на “майна”

Минус:

– Тук минусът е само един – всички ги е яд, че ние сме измислили думата “майна” и тайно искат да приличат на нас, но не могат, затова ни се подиграват и усмиват! Даже съм почти сигурен, че това е причината Македония да се отдели от България – претендирали са, че “майна” е тяхна.

Плюсове:

+ те са стотици хиляди и дори не знам откъде да започна! Ето един- ми яко е!;

+ “майна” е символ на великолепие, на изтънченост, на принадлежност към нещо велико, космическо и вечно;

+ “майна” е “”veni, vidi, vici”-то на Пловдив;

+ “майна” е най-добрият завършек на едно изречение; 

+ “майна” е най-добрият завършек на псувня;

+ “майна” е най-добрият завършек на нервен изблик;

+ “майна” е най-добрият завършек на задоволство; 

+ “майна” е най-добрият завършек (точка);

+ “майна” е въпрос, прилагателно, съществително, наречие, междуметие и всяка една част на речта, за която се сещате. Както е известно във филологията- реч без “майна” и глагол не може да съществува;

+ усещането да изречеш “майна” в края на словото си е като да поставиш знаме на Луната; като да отпиеш бира след пържен картоф; като да затвориш телефона на нахален продавач на Теленор;  като да кажеш първи на гаджето, с което не се понасяте, че късате; като да успееш да убедиш баба си, че не си гладен;

+ “майна” е галактика, а всички ние сме звезди, които съществуват в нейния ред.

3) Лятото е Инферно

Минуси:

– комарите са повече от дупките по улиците;

– комарите са по-нахални от колорадски бръмбари и също толкова безсмъртни;

– единственото животно, което има по-голям размах на крилете от албатроса е пловдивският комар; 

– мъжките комари не хапят, но като типични пловдивски безделници от този пол, пият от скъпата бира в Капана;

– Пловдив страда от хронична липса на вятър, поради което атмосферата се вижда и може да се реже с нож.

Плюсове:

+ идват по-малко софиянци;

+ каляваме си психиката и един ден като решим в крайна сметка да колонизираме Ангола, ще сме свикнали на климата;

+ добро извинение е за мързел. През другите сезони намираме други извинения. Имаме си и кодова дума за мързел, която звучи аристократски, артистично, изтънчено и много оправдателно. Предстои да я разгледаме по-надолу в текста;

+ пловдивските жени се обличат по-оскъдно… всеки един кибик по пейките в Градската може да оцени това; 

5) Караме като за последно

Минуси

– буквано всеки трети шофьор в Пловдив е Джейсън Стейтъм. Сякаш има за цел да достави някакъв мега ценен товар за невъзможно късо време, което му дава оправдание да кара като козар;

– пешеходните пътеки не съществуват, те са измислица на капитализма, която цели да вкара ума ни в решетки… точно затова и самите те приличат на такива;

– червеното е цветът на войната, а ние тук сме за мир, любов и разбирателство, затова го подминаваме;

– да дадеш предимство на някого е като да признаеш, че му е по-голям;

– всеки има по 6 коли- една за мола, една за Капана, две пред тях, които да стоят да пазят място, че да не спира съседа, една в гаража, да не й се накупа таблото и една за извънградско, за да ходим до Ръжево Конаре за фестивал на лютеницата. 

Плюсове

+ Ако отидем в Индия ще просъществуваме безупречно в тамошната “организация на движението” – още една идея за колонизация;

+ оцеляването още от невръстна възраст по пътищата на роден Пловдив ни приготвя за суровата и строва действителност на студената война, която ни очаква – местене в Студентски град;

+ тъй като всеки има 6 коли, все пак няма много място за паркиране, поради което сме си купили колело, което обаче не караме. Тук плюсът е, че някога може и да влезем във форма.

6) Бичи се айляк

Минуси

– ето я и тази ключова дума – “айляк”. Второто поред, но не и по значимост откритие на брилянтния пловдивски ум и духовитост. Много ми е иска да изтъкна поне един минус на това да бичиш айляк, но просто не мога да се сетя за такъв… не намирам и кътче в душата си, което да не мечтае за “вечен айляк”!

Плюсове

+ “айляк” сам по себе си е един огромен плюс. Той е анод – източник на постоянна положителна енергия, емоция и заряд. И за да стане още по-научно обяснението ми, ще добавя този факт, който съвсем задълбочено разбирам (т.е копирам от Wikipedia) –  “Потенциалът на анода при работа на източника винаги е по-висок от потенциала на катода.”. Не разбирам много от физкултурата (или каквато е там тая наука), но аз това го тълкувам по следния начин- “Каквото и да ти се случва в този живот, бичиш ли айляк, винаги ще си положително зареден и усмихнат!”.

Тва беше. Айде, със здраве и до скоро, майна!

Ей я на, дойде! Пак без да я чакаме или желаем особено.

Кой дойде?
– Диди Дрингова!
Кояяя?!
– На Искрен Пецов жена му!
– На кооой?!

Зимата… зимата дойде. Сякаш вчера шляпахме джапанки по плажа, а днес вече сме налузили зимния starter pack – шушони и дърводелска грейка. И то всъщност не е много далеч от истината. В действителност приятният живот не беше толкова отдавна. Но, споко, всичко е преходно. Всичко тече и се променя. И както казват тези, които се къпят “често” – е колко да е зимата?! Някви си 6 месеца!

Но преди да завадим каците, че да ги заредим с кисело зеле, саламурени кисели краставички, винó (както го наричат в Малкия Пловдив – Пазарджик), не трябва да забравяме нещо много важно! Следва да изчакаме да падне първият сняг! А това в Пловдив става някъде около 24-ти Май. След това можем да приберем кацата от улицата, защото все още я ползваме за вардене на паркомястото си. То няма да ни трябва зимата, защото тъй или иначе няма да почистим снега пред нас за нищо на света. Камо ли пред съседа… Та никой няма да се наеме да спре на непочистено така или иначе. Отдъхнете за 2-3 дена, докато снегът не заприлича на ашуре. Тогава пак може да извадите бидона със зелето да втасва директно пред вас.

И преди да се стреснете сериозно от необратимото настъпване на зимата, не бързайте да си прибирате под матрака “кратките гащи” (както викат на късите панталони в Дългия Пловдив – Смолян), защото Декември едва предстои! А както знаете, пловдивският Декември почти става за басейн. “Почти”, защото хората са много затормозени от чудене кои снимки ще толерира повече алгоритъма на Инстаграм по това време – дали на постни сарми или на бели баджаци. В крайна сметка и хибридният вариант върши работа – постни сърми по бели баджаци… Класика!

Няма страшно! Слънцето все някога ще изгрее и на нашата улица. Даже без да гледам прогнозата, мога смело да кажа, че това ще стане точно на 24-ти Декември. И тогава, както казват в По-Мекият Пловдив – Хасково – “рикити в джибити и на Градската”.

Та, ето и няколко съвета как да преживеем местната зима:

1) Тъй като в Пловдив тя варира от 3 часа до 6 месеца, бъдете винаги готови с подходящо облекло и аксесоари. Ако все още не сте открили носенето на раница (с което аз съм популярен и вечно усмиван), направето го! За мъжете – има и мъжки раници, не следвайте моя грешен пример. А ето и кратък списък на това какво да носите в нея, за да сте винаги готов за шиканьозните метеорологични условия:

• яке;
• потник; 
• дъждобран;
• слънцезащитен крем;
• ушанка;
• хавлия;
• ски; 
• сърф;
• термобельо; 
• ветрило;
• чадър – универсален за гръмотевици и пек – един нормален зимен следобед;
• сладолед – тва е нож с 2 остриета – или ще пиете чай, или ще ядете камък… трябва да има и неизвестности в тоя живот.

2)  Разкарвайте се из Капана. Преди да си помислите “ей най-после дойде моментът на продуктово позициониране” и че тази статия е платена, бедете сигурни, че не е. И точно това ми е проблемът…

Представете си идилията – пиете вино навън, прегърнали горящ варел. Ако виното не беше 8 лева чашата, спокойно можеше да сте под някой мост в Ню Йорк, но уви… тук животът е по-хубав!

3) “Лъзгайте” се на Ледената пързалка. Ако нямате прекалено изместен център на тежестта, като мен, това би могло да е едно изключително приятно, забавно и болезнено преживяване. Като живота. Какво да не му харесва човек?!

Препоръчвам преди това да изпиете по 2-3 греяни вина, за да направите усещането за Central Park още по-истинско. Няма нищо по-красиво на този свят от пияна фигурна гимнастика. Особено когато е застаряващ мъж с наднормено тегло!

4) Направете си турнир по бой със снежни топки.

Ако няма сняг импровизирайте – киша, кал, клони, пръчки, камъни, котки, дамаджани, буркани с компоти… няма аз да ви уча!

Ами това беше. Уверявам ви, че следвайки тези съвети, зимата ще мине както е дошла – без изобщо да разберем.

И за да завърша с приповдигнат и празничен дух, ще отправя един кракът призив – моля, горете гуми само при последна необходимост! Тук не мисля, че трябва да се обяснява повече. Има някои неща, без които зимата няма да е истинска… друго такова е цепенето на дърва в хола. Весела зима, за Много години и горещи поздрави от табанчетата ми, които ще са топли пак след около 8 месеца!

В последните дни е много актуално и модерно да се обсъжда “зеленият въпрос”. И тъй като аз не мога “сам да си преценям”, не съм про, нито анти и по зодия съм овца… следва да си задам въпроса – какъв съм аз тогава? – “Аз съм си, обикновен човек съм си.”

След тази увертюра, плавно преминавам към темата, за която съм събрал всички свои двама читателя днес. Истинският зелен въпрос, който никой не смее да зададе – има ли файда от парковете в Пловдив?

Да започнем с едно определение. Що е то парк? И аз и Уикипедия сме на мнение, че това е “територия с естествени, полуестествени или изкуствено озеленени площи, предназначена за наслада и отдих на хората и опазване на дивата природа и естествените ѝ местообитания. Той може да съдържа тревни площи, скали, почва и дървета, както и историческо-културни сгради и артефакти като паметници, фонтани или различни видове детски площадки…”

Може би тук е мястото да споделя, че още помня определението за “геосистема” от учебника по География за 10-ти клас. Помня и кой е измислил алгоритъма – Абу Джафар Мохаммед ибн Муса ал-Хорезми. Не помня обаче къде си оставих одеве ключовете за колата… както и да е, продължаваме напред!

1. Първа точка за анализ –  що е то “естествени, полуестествени или изкуствени зелени площи”?

Ще си позволя да направя едно сравнение. Зелените площи са като циците – ако ги няма – зле, ако ги има, винаги ще съществува дебат дали са естествени или не.

И сега нека вземем за обект на разсъждание най-големите “паркове” в Пловдив – Лаута и онова около Братската, което наскоро разбрах, че се вика Парк Розариум.

1.1 Лаута – сигурно сте гледали Джуманджи. Е там джунглата беше някак по-приветлива и с по-добра инфраструктура от пловдивския „парк“ Лаута. Факт е, че тук няма такова голямо разнообразие на животински видове, но пък със сигурност има богат спектър от останки от продуктите от промо каталога на околните Метро, КауфланК (както го наричаше баба ми), Лидъл и т.н. Преобладаващата растителност се изразява в т.нар шлюки от семки, закупени от семкаджията на входа на парка.

Може би най-голямата природна даденост на този парк, заради която наистина си заслужава да се посети той, са мухабетаджийските сектори с пейките и каменните барбекюта. Нека си признаем. Така или иначе за повечето от нас “ходенето в природата” се свежда до цър-пър, полягванка и последващия съвсем естествен биологичен процес на “ходене”.

1.2 Парк Розариум и неговото продължение – Отдих и култура.

Не знам за вас, но аз рози в Парк Розариум не съм виждал. Затова предлагам, да го прекръстим на Парк Карамфилиум… поради факта, че именно там плодвидчани са решили, че е най-подходящото място за гробище за домашни любимци. Очарователно място!

“Отдих и култура”. Вследствие на бурния икономически подем и съвсем разумно планираното разрастване на града, тази местност вече гордо носи името “Бетон и арматура”.

2. Следваща точка за анализ – “…предназначена за наслада и отдих на хората и опазване на дивата природа и естествените ѝ местообитания”. Как се наслаждаваме и отдъхваме в парковете в Пловдив?

Както вече стана ясно, в парк Лаута хората се наслаждават на скара и естествено “ходене” в природата. В Парк Розариум пък, отдихът е достигнал до съвсем върхово равнище – издъхване…

2.1 И тук на сцената ще поканим нов претендент – Градската! Всеки град си има “градска”, просто няма как без нея. Град брез “градска” е като село без кръчма, улица с пълен брой капаци на шахтите, тротоар без “плочка изненада” – стъпваш и си миеш очите, междублоково пространство без пакиран бронетранспортьор, спрян от движение от Балканската война, градинка без останки от гаражи от гофрирана ламарина от Римско време.

Нямам какво повече да кажа за градската, освен че чичо ти Люсиен Шевалас добре си е свършил работата… даже съм сигурен, че все още е някъде там в пенс клуба и се кара на някой набор, че е минал нисто на без коз и му е прецакал тройната десетка.

Градската е малък оазис. И като казвам оазис, наистина имам предвид малък… може би това ми е единственият проблем с нея. Но и жените имат същият проблем с мен, ако ми позволите лирическото отклонение. Малък ми е… лихвения процент на потребителския кредит за ипотеката на мавзолейния демпферен маховик.

В Градската човек наистина може да отдъхне и релаксира напълно. Имаме си всичко – дървета, за които НЕ можем да си връзваме хамаци, пейки, по който НЕ можем да пием, езерО, в което НЕ можем да се къпем (макар че…), пеещи фонтани, които НЕ пеят нищо на Тони Дачева, други фонтани, които НЕ можем да препикаваме, трева, по която НЕ можем да разпъваме одеала за кърска любов, алеи, по които НЕ можем да минем с аудито, чешми от които НЕ тече бира (нито вода), друго езерО с риби, които НЕ се виждат от тиня, шах зона, в коята НЕ можем да срещнем Аня Тейлър-Джой… тотално густо и релакс!

2.2 Парковете в Кичука – само за смели ренегати и рецидивисти. Както е известно, Кичука е рай за продукциите на Мартин Скорсезе. Тук всичко е като на филм реално. Майките, които бутат колички из алеите на парковете, не са обикновени майки. Те са майки на мафията. Количките далеч не са колички, а средства за пренасяне на амуниции и контрабандна стока. Децата в количките далеч не са деца, а професионални каскадьори и членове на антиправителствени организации… Те са Синовете на Анархията!

2.3. Парковете в Тракия –  по-скоро зони, подобни на откритите радиоактивни пространства в парка Йелоустоун в Уайоминг, които рано или късно ще бъдат застроени с някой Оазис.

И за да не загуби ептен смисъл този текст, мисля да го поприключвам. Преди да го направя обаче, нека засегна и основата му идея – “Има ли файда от парковете в Пловдив?”. С прости думи – да, колкото има файда от еволюцията. Има я, но дали тя води до нещо добро?!

Темата на днешния анализ ми беше подадена от публиката и жестоко се замислих над нея. Тя силно ме занимава, защото и аз съм активен участник в трафика по велоалеите и като такъв, не мога да остана без позиция. Както знаете, мнението е като задника – всеки си го носи, независимо колко е на*кан.

И ето, че сме на прага на чисто нова ексизтенциална криза! Модернизацията, прогресът, интелектуализмът, европеизмът, притесненията за глобалното затопляне и опазването на планетата застигнаха и нас! Научихме се да бъдем отговорни, мислещи и смирени. Слязохме от 75-те коня на Golf двойката, горд член на Trakia racing team и се качихме на колелото… или не съвсем?! Твърде хубаво е, за да е абсолютната истина.

Не съм се замислял кога точно започнаха задръстванията по велоалеите, но според мен те са причинени от следните фактори:

1) Великото преселение на народите

Сякаш беше вчера, когато се подигравахме на софиянци, че ако всички кореняк столичани направят възстановка на Тайната вечеря, няма да има кой да изиграе всичките апостолите. И ето, че и ние станáхме същия сбирщайн. Хасково на три морета! Смолян под Римските тепета! Пазарджик от Марица до Ница! На баба ти топлата… мекица.

2) Испанската инфлуенца

Период от историята, който ще остане вечно с неофициалното си име “великото чипосване на народите”. Време, което ни обедини около вярването, че по-добро лекарство от ракията не съществува и едновременно ни разедини чрез идеята, че всеки сам си преценя. Та повечето от нас прецениха, че няма файда от притеснение от локдаун, след като все още можеш да си сложиш анцуга, който така или иначе не сваляш и да се качиш на колелото за една обиколко до Руския пазар.

3) Пропадането на проекта “Южен поток”

След като не можем да си купим евтин природен газ, който така или иначе нямаше да ползваме, защото все още имаме гуми за горене, решихме, че можем да се топлим чрез движение. Да живеят електрическите тротинетки! Те са като оноя вибрираща пеперуда, която си лепкаш на паласките, докато гледаш Сексът и градът и до края на първи сезон си вече нацепен на куче.

4) Затварянето на АЕЦ Белене

Тия тротинетки все пак си искат зареждане… което си е ток… което си е пари… даже напоследък си е направо биткойни! Затова другият спорт, който измислихме на мястото на “активността” с електрическа тротинетка, е бутане на детска количка. Дори и да нямаме дете. Просто взимаш една бебешка количка за камуфлаж, взимаш едно аверче под ръка, взимаш кило и осем’стин грама семки и започвате да се татразите по велоалеите, докато вече не се разбира както си говорите, фъфлийки с подути езици от люспене.

5) Опасността от изчезване на белошипата ветрушка

Призвавам, че това няма съвсем директна връзка с темата, но нека не мислим само за себе си, а! Белошипата ветрушка е застрашен вид птица, а орнитологията е най-великото откритие на човека, която даже е направено преди самия него!

И така, без повече увъртане. Преминаваме към практически съвети за това как аджеба да се справим с задръстванията по велоалеите:

1) Да премахнем велоалеите.

Ми даа, колко хубаво си беше преди като ги нямаше! Карахме си по ушите, псувахме се, плюехме се, разминавахме се с колелата на 2 санта един от друг, гледайки се злобно, за да покажем колко ни е голям… общо взето като в момента, но без цялата тая сложна и скъпа инфраструктура.

2) Да измислят най-сетне летящите автомобили, че да можем да си караме колелото по пътя като ‘ората.

Подозирам, че това ще е най-смисленото ми предложение за справяне с проблема. Като се замисля само как добре се справяме с левия завой на Сточна гара, френския гараж където и да е и пристрояванката на колелото на Панаира, съм много обнадежден какъв ред ще зацари, когато на леля ти Стойна от Априлци, късана шест пъти на кормуване, с астигматизъм на едното и перде на другото око, й дадем летящ автомобил.

3) Да направим скейт парк, за да имат къде да се “плъзгат” пишлеметата и да не се налага да слаломират покрай седмичното събрание на входа насред велоалеята.

Пишлемета, от които между другото и аз съм част! Пловдив е може би най-големият град, след Айтос, който все още няма скейт парк… Let’s make the kickflip great again!

4) Да забраним на всички с електрикови якета/блузи/потници да карат колело

Сещате се какви точно хора визирам. Това е леко олесялият чичак с приятен тен и 2 чифта слънчеви очила – едните на темето, другите висящи на яката, който кара с 3.2 км в час и говори за криптовалути и корабоплаване на няква свежа, стегнат и захласната по него руса леля. За мен това са позьори, няма да си кривя душата! И освен тва, тоя си има капитан за яхтата, че му идвало сложно ветроходството… да вземе да си наеме някой да му върти и педалите!

5) Всеки ден да подаряваме по едно протеиново барче на всеки, който НЕ кара електрическа тротинетка

6) Да върнем задължителните маски на открито. По този начин ще ограничим люпенето на семки, което ще направи шаткането по велоалеите безсмислено за много хора.

7) Навсякъде по велоалеите са сложим маркировка “който ходи по велоалеята е джендър!”.

Всички знаем колко толерантни и широкоскроени сме българите, по отношение на сексуалните наклонности на индивида. В тази връзка, не мисля, че има по-голяма обида от това, да те нарекат с това нарицателно, което така сериозно да преобърне целия ти мироглед и да те накара жестоко да се замислиш над житието и битието си.

8) Да премахнем пейките около велоалеите

Така ще ограничим срещи на випуска, детски рожденни дни, Бар Мицви, прощъпулници, gender reveal партита,  клане на телета, симпозиуми на рудодобивните миньори, беседи на тема “за и против Монтесори” и други събития, които се честват директно на велоалеята.

9) Да върнем “Мелодия на годината”

По този начин всички хора ще са пред телевизора и няма да имат време да излизат, за да се занимават с такива дребни страсти, като яздене на кътър по велоалеята.

10) И последно, но не и по важност – да дойде на власт Хамид Карзай, за да ни опрай!

Тогава след време отново ще можем да казваме с носталгия по отминалите времена – “Ееее, друго си беше по байхамидкарзаево”!

Сигурно съм способен и на други по-смислени и съдържателни съвети за овладяване на кризата, но мисля да спра дотук. Приключвам с един лелински (не Ленински) призив – “да върнем дъгата на децата и велоалеята на спортягите!”

Ииии рязко нагазихме в дълбокото!

За всекиго е ясно, че българите сме най-големите разбирачи, по отношение на шофирането, политиката, спорта, секса и киселото зеле. Практиката може да ни куца, основно поради мързел и лежане на стари лаври, но в теорията сме богове. Знаете защо на наши географски ширини вече не се провеждат масови оргии – винаги ще се намери някой семкаджия да дава акъл отстрани. От друга страна е научно доказано, че сме в пъти по-големи сексаджии от лабавите европейци. Как иначе ще обясните наличието на израза “Мен ли ще учиш бе, лепилар? Нит’ си ми на ч*киите, нит’ си ми на е*ането!”.

Преди да се хързулна още повече по тази вулгарна пързалка, по която съм се заспускал, ще спра дотук. Все пак, всичко казано досега, със сигурност важи с пълна сила и за родния Пловдив. Тук дори си имаме още по-силно оправдание да не предприемаме никакви действия в нито едно от гореизброените направления. Заети сме да бичим айлячец и ни е твърде напрягащо да се доказваме пред когото и да било.

За да застъпим все пак темата за спорта, ще започнем с изброяване на най-популярните местни съоръженията, с които разполага град Пловдив:

1) Зала Колодрума

– надслов: “Нещата не са такива, каквито изглеждат!”;
– предимства: съвременна, добре осветена, с хубава акустика за пиратки;
– капацитет: …да?!;
– подходяща за: Ноев ковчег и концерти на Пайнер;
– може ли да се чоплят семки: да, стига присъстващите да имат зъби.

Въпреки безспорните си качества, не се оставяйте наименованието на този обект да ви навежда на грешни асоциации. Единствените колела, които залата е виждала в кратката си история, са тези на инвалидните колички, по време на ежегодната сбирка на бялото братствто или някой симпозиум на “червените бабички”. Ето това са едни добре усвоени евро пари.

2) Гребен канал Пловдив

– надслов: “През деня трябва да се почива, за да може вечерта да се спи!”;
– предимства: не много съвременен, но единствен по рода си;
– капацитет: целият град, щом пекне слънце;
– подходящ за: местния спорт, наречен айлякобичене;
– може ли да се чоплят семки: да, дори шараните във водата с това се занимават през по-голямата част от живота си.

Съоръжението е подходящо за провеждане на световни и европейски първенства по гребане, които телевизията отразява около месец след приключването им. През останалото време се използва за кибик по пейките, въртене в кръг, ядене на казанлъшки понички и събиране на витамин Д. Ужким има Зоологическа градина, за която се носят легенди, че някога е съществувала извън въображението ни.

3) Стадионите

3.1 Градежа, Строежа, Копнежа (ФК Ботев Пловдив)

– надслов: “Рим не е построен за един ден!”
– предимства: предстои да се изградят;
– капацитет: минало време;
– подходящ за: да се разходиш до Трепачите;
– може ли да се чоплят семки: предстои да се установи.

3.2 Лаута (ФК Локомотив Пловдив)

– надслов: “Тука има трибуна Бесика, тука няма трибуна Бесика!”;
– предимства: чист въздух, наблизо има екваториална гора;
– капацитет:  варира, в зависимост от броя трибуни, което е винаги неизвестна величина;
– подходящ за: преди мач да се отбиеш до Аграрния университе, за да завършиш едно бързо висше образование;
– може ли да се чоплят семки: разбира се! Така се отраснали най-върлите почитатели.

3.3 стадион Пловдив

– надслов: “Най-добрият стадион, в България, който така и не станА!”;
– предимства: никога не се знае, знае ли се;
– капацитет: от минус до плюс безкрайност;
– подходящ за: голямо гнездо на беловежди дроздове;
– може ли да се чоплят семки: да, така ще е изхранват дроздовете.

3.4 Стадион Тодор Диев (ФК Спартак Пловдив)

– надслов: “Обграден от улиците Македония и Даме Груев, това е късче от България, с което всеки картофопроизводител следва да се гордее!”;
– предимства: гарата е близо, винаги може да си тръгнеш на полувремето;
– капацитет: ще се караме ли за неща от преди 20 години?!;
– подходящ за: пикник на открито;
– може ли да се чоплят семки: еми да… какъв пикник ще е иначе?!

3.5 Стадионът на Ца-Ца, ФК Марица

– надслов: “Удоволствие е да се намираш в квартал „Захарна фабрика“, където Захарна фабрика няма!”;
– предимства: на тихо и спокойно място, на майната си;
– капацитет: кое?;
– подходящ за: пасище;
– може ли да се чоплят семки: и дума да не става! А какъв беше въпросът?

4) Спортни зали

Общо взето те са обединени около усещането за дъжд през зимата и мараня през лятото. Разполагат със свой микроклимат, който обикновено е хипербола на климатичната обстановка извън тях. Спортните зали са съвременните автобуси Икарус от едно време, но без удобните седалки.

Популярни регионални спортове:

1) айлякобичене където падне;
2) спортно ходене по баровете из Капана;
3) заграждане на невръстенячета в No Sense;
4) спортна стрелба – shot-ове в Найлона;
5) scuba diving във Водолаза;
6) надговаряне на “майна”;
7) прескачане на препятствия по потрошените тротоари;
8) претакване на зелето за норматив;
9) тупане на килими на лоста пред входя в 5 сетов мач с Джокович;
10) надпревара за паркоместа пред блока;
11) маратон на “Приятели” в зимните вечери;
12) плуване свободен стил в басейн от извинения на тема “чистотата не зависи от мен”;
13) спринт до Kaufland за мандарини на акция.

Накратно , благодарение на тази всичката тази благодат, освен с чар, красота, интелект, образование, потекло и реноме в обществото, пловдивчани разполагаме и със спортна фигУра. Господ е българин и по-конкретно – майна”!

Днес избрах да нагазя в една тема, която със сигурност не е по умствените ми и личностни способности. Въпреки това съм убеден, както всеки един човек, докосвал се някога до интернет, че имам право на мнение и още повече- на право да го изразя! Истина е, че капацитетът ми няма да стигне да изкажа това, което темата изисква, но пък ще е напълно достатъчен, за да го направя точно по начина, по който искам и мога – дебилно. Нямам търпение… Е, нека започваме!

Както всеки един научен труд, така и този лежи на следната структура:

– ВъпросЪТ – ядката на темата;
– Индукция – разглеждане на общия случай;
– Дедукция – разглеждане на частния случай ;
– Умозаключение – авторска интерпретация и финални “окуражителни” слова,

Въпросът 

Съществува ли т.нар “climate change” или по нашему – “мръсно зажегване”?

Индукция 

Разсъждавайки от обща перспектива – на кого му пука? Светът е достатъчно сложен, смотан, злобен и мрачен, че да се прехласваме по някакво си “глобално затопляне”. В крайна сметка хората са го казали – “от топло и от мързел никой не е умрял”.

Дедукция

Разсъждавайки от собствена перспектива – нека погледнем наща си кочинка. Защо ни е да мислим тъй глобално и “интернационално”?! В крайна сметка “обикновен човек съм си”, сложните неща като “промените в климата” са за големите мозъци. На мен ми е важно да не ми пипат олиото, тоалетната хартия, краставиците и да върнат “Мелодия на годината”.

Умозаключение

Предупреждавам! За да има все пак някаква стойност всичко казано до сега, тази част ще е дълга и изпълнена с умерено дебилни, но практични съвети, за това как да предотвратим пичовски края на нашето съществуване генерално и в частност, като не кой знае колко важна последица – затриването на Земята.

Така! Решението на всеки проблем, започва с това да осъзнаем първо, че той съществува, второ, с разбиране че ние сме част от него и трето – с това да не си кажем “майната му, аз така съм си добре, вълната от цунамито няма да стигне до третия етаж, съседите да му мислят! А и колата така или иначе постоянно е на стенд за ремонт, тъй че няма да ръждяса… повече”.

Съзнавайки, че е трудно да превъзмогнеш себе си и много лесно да стигнеш до третия извод, съм приготвил няколко съвета, които можем да следваме ако все пак решим да повярваме на онези от американските филми, които се разкарват с табелите “The end is near!”:

1) Отървете се от шкафчето с найлонови торбички!

Пределно ясно ми е, че всеки го има, не се скатавайте, а ми се осъзнавайте. 21-ви век сме! Вземете по една бабина платняна торба и премъквайте с нея зарзавата от Кауфланд. Не е нужно с всяко ходете “да видя к’во е на акция” да баталясваме по един делфин! Има и модерни хипстърски торбички в Капана, ако стилът ви е толкова важен. Ако сложите и две бутилки олио в нея, ще направите лустротата на цялостното преживяване още по-голяма. Не е кой знае какво. Никой не ни моли да върнем мрежестите торбички за дини все пак… чак такава жертва не мисля, че е необходима за опазването на тоя свят от сигурна гибел.

2) Откажете се от сламката в бара!

Тук много рискувам да прозвуча като някой Марк, който пие само джинджифилова- безглутенова-веган-био-органик-бира, има лабрадор, с татуировка на дърво на прасеца и мен-бън, но ви уверявам… Лабрадорите не харесват татуировки!

И все пак, не е толкова трудно да се откажем от този “лукс”… Едно време като малки искахме да пием от чашата или директно от шишето, за да изглеждаме по-зрели, а сега се натискаме да смучем от това фалическо подобие! Ако бях психолог щях да търся проблеми със семейната среда в ранно детство, но уви… Ще кажете “има и хартиен вариант на сламките”. Бе, то и дилдото е гумен вариант на ****, но в крайна сметка предназначението му е едно и също!

3) Да слезем поне за миг от колата!

Не мога да споря тук… определено е голям гъзарлък да отскочиш с колата до кварталната кръчма, която е на 200 метра от вас (обикновено в Тракия, че там рядко и трудно се излиза от квартала). Особено през зимата. Защото, както знаете, зимата в Пловдив е люта. Най-вече май месец. Надали е заради “глобалното затопляне” обаче…

Още по-голямо густо е да си оставиш которника да работи, докато си хапваш свинските уши в масло. Друго си е после да си се качиш в колата и да не трябва да минаваш през цялата тая галимация да въртиш ключове, та да я палиш… направо да вземеш два кремъка и да накладеш огън в пещерата, а?

4) Да спрем да ги горим тия гуми зимъска!

Може би най-скъпата цена, която трябва да платим, за да излезем най-после от Плейстоцена! Наистина не знам какво повече да добавя тук. Смятам, че горе-долу идеята е ясна?!

5) Кат’ цяло да пазим природата, макар и това да не ни е в природата!

Тук се включва въздържание откъм:

– хвърляне на боклука през терасата – признак за върхова позиция в хранителната верига;
– заравяне на фасове в пясъка – за да може после детето ви да ги намери и изяде;
– засилване на отпадъци в реката – реката, на която обикновено сте отишли, за да избягате от “мръсния град” и да изядете по едно татарско кюфте на дървени въглища, които в крайна сметка сте забравили и вместо това сте използвали гума;
– замятане на всякакви найлонки в планината – никога през живота си не съм виждал еделвайс, но за сметка на това съм намирал опаковки от вафла Боровец на най-непристъпните места в наща рОдина;
– генерално съществуване като боклук.

И така, за да завърша с “окуражителни” думи, както обещах в началото, горещо съветвам да следвате тези и много други съвети, които можете да получите от много по-умни, начетени, грамотни, но не толкова красиви като мен хора, за да пребъдем в “Ерата на мизерията и тъпнята”!

За финал- едно признание. Ще излъжа ако кажа, че никога аз самият не съм постъпвал като боклук. Съзнавам обаче отговорността, която нося не само към социума, но и към нашата планета, поради което всеки ден си давам обет да бъда по-добър, по-отговорен, по-дисциплиниран и по- решителен! Също така си обещавам, че ще спра да занимавам хората с моите глупости, но уви не мога да бъда чак такъв светец… Със здраве и помнете “мястото на боклуците е… на дюнерите на Халите в 6:30 сутрин, по светло, след Secrets”!

За да продължим с темата, която засегнах в последния ненужно дълъг материал, а именно – промените в климата, днес ще разкостя още един горещ въпрос – времето в Пловдив. Рязко вдигаме градуса, така че вадете слънцезащитно и сядайте пред монитора… не, не е това, което си мислите! Скрий си ехидната усмивчица, Емо Чолаков, това няма да е една от твоите извратени прогнози за времето!

Първата бомба, която ще хвърля в тази статия е астрономическа – на всеки 60 секунди в Африка, в Пловдив минава по 1 минута. Проблемите започват да ни връхлитат един след друг обаче, когато установим, че това далеч не е последният парел, който можем да открием между горещия континент и родния ни град.

Като един Минчо Празников wannabe, нека се гмурнем в маранята от знания и разгледаме с какви сезони разполагаме в Пловдив и какви особености имат те. Всеобщото мнение е, че в нашия ареал, климатът е два типа според годишните времена – “ба гадния студ” и “ба мръсната жега”. 

Ба гадния студ

В интерес на истината, не е нужно да съм синоптик, за да не съм съвсем съгласен с тази квалификацията на зимата в Пловдив. Всъщност смятам, че по-скоро сезонът “ба мръсната жега” ни е изнежил и направил топлокръвни игуани, затова и така трудно понасяме трите дни зима, които винаги ни изненадват тук. А по Бай-Тошово к’ва зима имаше… дълга зима… голяма зима… като я разтръскаш, малки зими падаха от нея… А после к’во дойде, „Виденовата зима”… т’ва зима ли е?! Жалка история… лиготии!

Вярно, щом дойде тридневната зима, настъпва същинска повсеместна паника и апокалипсис. Булевардите се задръстват (като никога), улиците опустяват (като за последен епизод на “Ергенът”), хората осверипяват (а иначе са толкова хрисмими), започва се масово зареждане с провизии (обикновено тоалетна хартия, която служи за мумификация и изолация от студа), градският транспорт спира (а през другото време, когато е “тръгнал” е само, за да те подмине докато чакаш на спирката вече час и половина), майки плачат, деца се тръшкат… изобщо градът потъва в непрогледен смог на забрава. Обикновено този смог всъщност е пушек от горене на гуми.

И така неусетно “ба гадния студ” приключва, хората заживяват отново с надеждата за по-добри, мирни и благодатни времена, в които да водим едно спокойно и блажено съществуване. И тогава долитат комарите, които като маринките от Start Craft-а са се нахерцили на малария, за да са по-жестоки и кръвожадни.

Ба мръсната жега

Ииии “да бъде смърт”… “смърт присъда да бъде”! Надали има нещо по-епично от пловдивското лято. Всеки един греховник може да живее спокойно, знаейки че адските огньове са просто един прохладен ден през Август в Пловдив.

И тук отново се връщаме към паралелите с Африка, за които загатнах по-рано. Ето няколко доказателства, че малко по малко Пловдив се превръща в “люлката на човечеството”:

1) Подобно на Сахара, която е най-дългата пешеходна зона в света, центърът на Пловдив е най-дългата пешеходна зона в Европа. Температурните рекорди също са близки на тези две екзотични дестинации. Тръгвайки от Новотела, преминавайки през пешеходния мост, малката главна, Джумаята, баш Центъра и Пощата, човек няма търпение да се добере до оазиса, наречен Градска градина, където да утоли жаждата си на някоя от неработещите чешми.

2) Екваториалните гори. Още един пункт, по който се изравняваме с братята африканци. Вечнозелените гори са известни с това, че са дом на 2/3 от всички живи организми на планетата. Парк Лаута, от своя страна пък, е дом на 2/3 от всички безсмъртни комари на Земята.

3) Нилската водоплавка… ако не сте имали удоволствието да се сблъскате с този мутирал скарабей, силно ви препоръчвам да не го правите. Коритото на река Марица постепенно започва да се превръща във все по-благоприятна среда за отглеждането на този терминатор на хлебарките. В Африка дори стартира подписка за прекръстването на нилската водоплавка на “мариченска водоплавка”. Засега и двете страни са на мнението- “много е хубава, вземи я ти”.

4) Както в Африка, така и в Пловдив, леопардовата щампа е признак на потекло, изящество, загадъчност и заплаха за беззащитния бозайник, наречен “обикновен пловдивски пичага”

В заключение, не бих казал, че се радваме на особено голямо климатично разнообразие тук, но пък за сметка на това с всяка изминала година става все по-предизвикателно да посрещаме и изпращаме двата сезона. Общо взето “ба гадния студ” и “ба мръсната жега” се редува един подир друг, а времето си лети с и без прогноза. И както казва Богдана Карадочева, която няма слаба песен (сигурно защото знам само една) – “остаряваме бавно, неусетно почти. Много видимо аз, по невидимо ти. Вече май наближавам 35, а все още мечтая да си взема някъде пó на прохладно един тънък мезонет.”

Трафикът в град Пловдив е тема, която съм засягал индиректно на няколко досега пъти назад във времето. Тъй като тя е нещо крайно значимо и характерно, реших да й отделя още по-специално внимание в този обширен материал.

Не съм съвсем сигурен откъде да започна, поради факта, че мисълта ми е подредена и организирана като пътната обстановка. По тази причина ще започна от началото. Или по-точно от края. И най-конкретно от покрайнините на Пловдив.

Както може би логично сте се досетили, за да съществува трафикът като явление, в него е необходимо да има определени участници, които го съставляват. В противен случай по улиците все още биха се търкаляли тексаските храсти.

Генерално бих могъл да разделя участниците на две подкатегории:

Първата – по-малката по брой, но не и по принос, група в движението са външни придатъци с високопланински или близкополски произход, чиито регистрационни номера започват със CM и PA. Тяхна цел, освен на първо място да отмъкнат наследствената ни държавна службица, е да окупират града ни и по-конкретно – законно маркираните ни с бутилки минерална вода от 10 литра паркоместа.

Характерните особености за първия тип водачи са:

– висока банкетна култура;
– нисък толеранс към шофиране в скоростовите ограничения;
– добър вестибуларен апарат по завоите (типично качество за тези с регистрация CM);
– запаси от редбул и пакети слънчогледови семки в жабката  особеност на тези с регисрация PA);
– имунизирани откъм мигачоподаване;
– с известна форма на далтонизъм към червеното;
– единственото по-объркващо от Числата на Фибоначи за тях са кръстовищата с кръгово движение;
– изящни, изобретателни и изкусни псувливци са;
– гордо говорят на майна, но мразят майните

Втората група участвуващи в движението са местните таланти, към които навярно за съжаление и аз се числя. Ние сме далеч по-многобройна и правопропорционално на това – безсмислена група от водачи, но със самочувствие на мегаполисни драйвъри.

Характерните особености за втория тип водачи са:

– любимият им филм е Транспортър;
– другите им любими филми са продълженията на Транспортър, Бейби Драйвър и всичката Бързина и Ярост, които някога са засипвали филмовия небосвод;
– скришом любимият им филм всъщност е Голата истина за група Жигули;
– твърдят, че могат да се справят с всяка една пътна обстановка и условия, дори с шофиране на марсоход по Сиртис Майор, но не и с кръстовищата в София;
– умело съчетават шофирането с: писане на съчинение разсъждение от 2000 думи под формата на съобщение по вайбър до гаджето; гримиране, фризиране, пилинг, търкане на петички с пемза; говорене по телефона с препядствия (пешеходци); порене на кафета и цигари по завоите, съчетано с ядене на тюрлюгювеч по време на кибика по светофарите; редене на пъзел с едната и кубче рубик с другата ръка; плющене на пасианс, гледане на карти таро и изготвяне на хюман дизайн профил на златната рибка;
– вярват, че единственото по-древно откритие от Античния театър е мигачът, което му придава нумизматична стойност и по тази причина се употребява само в изключително редки случаи;
– вярват, че неоспоримата им частна собственост върху бордюра пред входа на блока е най-върховото постичение на капитализма.

И за да станат истинска съставна част от явлението трафик, участниците трябва да попаднат на едно или множество места по едно и също време. В науката този процес се нарича концентрация, а на практика – индийско кръстовище. Град Пловдив е изпълнен с множество възлови такива, който ще разгледаме в този неизчерпателен списък, описвайки особеностите им:

1) Кръстовището на Сточна гара

Няма да излъжа, ако ви кажа, че съм прекарал ⅓-та от не особено смисления си живот в кибик на това конкретно място. Дори в различни роли. Дали като жертва на градски транспорт Пловдив, дали като шофьор, пешеходец или колоездач, едно е сигурно – чакане ще има! И ако в София си имат “Ускорителя на елементарни частици”, в Пловдив, в лицето на това знаменито място, си имаме “Задръстителят на елементарни частици”.

Смело мога да заявя, че точно тук се е случвала голям част от подготовката ми за изпити в средно и висше образование. На уютно, наблъскано и потно в дясна лента в автобуст номер 4.

Кръстовището на Сточна е и прекрасно място за любители орнитолози. Тук те имат възможност необезпокоявано да проследят сезонната миграцията на Якобинския гълъб.

За природолюбци, фенове климатолози и служители на НИМХ към БАН – тук можете спокойно да наблюдавате протичането на годишните сезони, които се нижат кротко един подир друг от зелено до зелено на светофара.

На Сточна гара времето е така спряло и застинало, че докато сте в колата и слушате топ хитачките по Катра ФМ, съвсем благо и лежерно можете да съзерцавате разлистването на белите си коси в огледалото за задно виждане. Идилия!

2) Кръговото на Водната палата

Кръговото на Водната палата може да бъде описано със следната крилата фраза – “това е като да се опиташ да вкараш тръбЪ цол и половина в муфЪ от половин цол”! Здраво плюене си пада!

Ако действително искате да се почувствате като здрав, истински мъж, да не ви ‘лопа и да сте взе на тесно – това е мястото за вас!

Проблемът идва ако случайно бързате за някъде. Тогава моя съвет е да си носите едно надуваемо поясче и да минете напряко през реката. Без това започна сезона на уклейчетата, та може да излезете и с пълни джобове.

3) Мостът на Адата

Със сигурност това е едно адско място, както подсказва и името му. Честно да си призная, не съм минавал повече от 10-ина пъти оттам. И 10-те обаче бяха по тъмно и през цялото време се чудих дали без да искам не съм влязъл с колата в задника на някой кашалот. Разбирам, че светлото и лампите са за страхливците, които никога не са ходили вечерно време пеша из Кичука, но на тая тъмница би завидял и Сатаната.

4) Бетонният мост

Бетонният мост е едно гениално творение на архитектурната мисъл, което бих могъл да сравня по стойност единствено с мавзолея на бай Георги Димитров – unбутъбъл, безсмислено съоражение, символ на времена, в които по пътя са се разминавали две каруци на час.

В днешно време обаче слизащите водачи от Бетонния мост биват въвлечени е една сложна плетеница на 3 куки от коли, чиито шофьори от шок, че някой им захожда отгорце, внезапно са забравили как се държи волан. Това води до така характерните живописни задръствания, увековечени в картините на Едуар Мане, в който всеки се чуди има ли полезен ход в така създалата се ситуация.

5) ОколоМръсното

Аз като представител на втората група участници в трафика, гледам да не употребявам околовръсните пътища на град Пловдив. Но рано или късно на човек му се налага да отлети от родното гнездо. В такива моменти разбирам, че камъкът наистина тежи най-много на мястото си.

В общи линии тарфикът е един от най-големите bitchове на съвременното общество. Но все пак, за позитивен финал, ще завърша с мисълта на великия Захари Бахаров, благодарение на когото никой от нас не е облечен с дрипи – “Носете си новите дрехи и си карайте старите BMW-та, момчета”! Хвала!