Безкрайност

Слънцето над хоризонта за минута сякаш наднича
и скоро изстинало се скрива.
Само от завивките ми за малко да те изгони…
Приливът към брега се пресяга
и като опарен разко се дърпа.
Само от пръстите ми за кратко
да те отскубне…
Луната сребристи камъчета по небето изсипва,
а зората с розови длани ги прави на пепел.
Само очите ти от мен в тъмата да скрие…
И времето уж като бърз ручей тече си…
Но времето с теб не съществува.
В прозрачна атмосфера от мои мисли ти плаваш…
Без хоризонт съществото ти усещам…
Константна си ти…