В сърцето ми тежиш в безтегловност…
Категория: Хайки – част 18 (page 1 of 1)
Кратки произведения в древната японска стихотворна форма- хайку. Част освемнадесета.
И дърветата по теб тъжат с капещи есенни листа…
В мислите ми пипнешком ти се разхождаш…
Нощта като сянка по залез се издължава. Кога пак двама в нея ще се изгубим?
Ако ти останеш, лятото никога няма да си тръгне…
Лятото бърза да си тръгне. Ти – недей…
Дъжд и слънце често разминават се. Заедно – трудно забравят се..
Вярваш ли в живота след любовта?
Не е толкоз дълго лятото, че всичко да може да поправи…
Лятно безвремие. Жалко, че нямам време за губене…
Докосване на тишина. Отпечатъци от пръсти бавно стават черно-бели.
По този път вече никой не върви. Само сенки…
За теб бих изчистил всички семки на динята…
Самотно тихо езеро. Жаба скача във водата. Плисък… и после тишина.
Думи замръзват и се топят. Внезапна буря в жарка лятна нощ…
Очите й тъжни облаците разкъсват. Хладен пролетен дъжд.
Дъждът я докосва, в косите й капки блестят. Пролетта нежно я милва.
Росната трева я зове, усмивката й топи снегове, пролетта се пробужда.
Сянката й рисува цветове върху зелено пролетно платно…
Тя танцува с вятъра, небето в синьо я гледа, пролет я аплодира.
