Ако утрото не дойде нивга, в прегръдката ми н(м)ощна ще потънеш вечно ти…
Категория: Хайки – част 15 (page 1 of 1)
Кратки произведения в древната японска стихотворна форма- хайку. Част петнадесета.
От сълзите ти ще направя усмивка…
Когато те няма, липсваш на цялостта ми.
Денем за теб съществувам, нощем до теб да съм бленувам…
Сила ми дава слабостта по теб…
Нощта бързо в зора прелива, докато слушаш моя глас…
Пламтеше тялото ти като свещ. И тя като тялото ти беше гола.
Ситни накацали калинки са бенките по тялото й. Очите й – късноесенни презрели бадеми са те. Формите й – от прозрачна езерна вода изваяни са. Изящни клонки от тръстика са ръцете й Ярките цветове на залеза в косата й се крият.
Дори когато е висок, самотният човек е ситен…
Вечни са невидимите неща. Невидими са мислите за теб…
Снегът от завист завира и кипи. Топи се от яд за по-бялата ти кожа…
Под лампата на улицата пуста, сенките ни чакаха прегърнати, за да тръгнат заедно да бродят с нас в нощта.
Сам седя си влюбен. И мракът в мисълта ми прокопава твоите черти.
Няма сезони за разцъфналите ти бедемови очи…
Подари ми доверие. А аз на теб – космос. Подарих ти доверие. А ти на мен – себе си.
Сънят си ще ти разкажа с целувки, гледайки града от високо.
Взирам се в лика ти вече час. Натеменуженият ти поглед ме ______________ !
Без теб като сладко море съм. Ти си солта, която липсва по устните ми…
Ти и аз на задната седалка в колата. Топъл декемврийски залез…
Без бряг е времето. В бреговете теб аз не бих сковал…
