Бистър поток, риба стои неподвижно, срещу наплива на течението.
Категория: Хайку – част 4 (page 1 of 2)
Четвърти поред раздел от блога, посветен на произведения в японска стихотворна форма, известна като хайку. Част четвърта.
Бистро езеро. Скок на жаба. Звукът на водата.
Сокол зорко гледа към сухото поле. Приближава буря.
Тъмна, непрогледна нощ. Приглушена светлина едва мъждука. Лампа или Луна…
Вятърът духа, над високи, изсъхнали треви. Косачи.
Стъпките потъват, в пясъка ситен. Глас в пустиня.
Луна, плаваща във водата. Цвят, летящ във въздуха. Пролет е… почти.
Равноденствие. Мечтите ми се лутат над пролетни полета.
Отблясъци по паветата. Дъжд. Среднощна разходка.
Светът винаги е различен в отсрещния прозорец.
Ясна Луна, разговори на тъмно.
Течащият поток е хладен. Гладки камъчета под краката.
С тъга виждам светлина да угасва в дланта ми: светулка.
По лотосите сутрешната роса изтънява.
Цъфтеж омайва въздуха, безгрижна песен на птици в него отеква.
Разбита мечта. Накъде ли отлитат пеперудите в стомаха ми?
Денят пред мен расте, а с него – желанието за живот!
Ако светът пламне, спасението си ти.
Пролетта надвисна над мен. Свобода!
Пролетната Луна залезе, но светлина й все така сияе в гърдите ми.
