Вее пролетен вятър,
все още цъфтят
кестените.
Aвторски разкази, приказки, статии, хайкута и стихотворения.
„Ново двайсе“ – част шеста, посветена на произведения в японска стихотворна форма, известна като хайку.
Вее пролетен вятър,
все още цъфтят
кестените.
До старата къща
щурец пее.
Вечерно слънце.
Дълбоко в гората –
удар от брадва,
почукване от кълвач.
Дълги летни нощи.
В прибоя на морето
чета своите мисли.
Дълга и пълноводна
тече реката
през разцъфналата равнина.
Врабчетата
играят на криеница
в цветове на липата.
В огромния апартамент
жена и мъж вечерят.
Задава се буря.
Следобеден дъжд.
Мравка слиза
по стъблото на брезата.
Сутрешна мъгла.
Спомени за миналото-
толкова отдавна!
Чайка
подскача по верандата
с полепнали с пясък крачета.
Време за вечеря.
През отворения прозорец
влизат топли летни лъчи.
Дори гъстата трева
не може да скрие
жълтината на минзухарите.
Вятър в дъбовете.
Отдалече долита
песен на цикада.
Духа летен вятър.
Живеем и се обичаме-
ти и аз.
Лято.
Весело ехтят камбаните
на селската църква.
Звезди в езерото.
Лятната тишина и безветрие
избистрят водата.
Лятна самота.
Малка птичка търси нещо
сред изгорелите класове.
И в отсрешните прозорци
е изгаснала лампата.
Нощен хлад.
Каменист път.
Всичко наоколо тъне
в млада зеленина.
Камбаните притихват.
Еква в нощта
дъхът на липата.