Категория: Хайку – част 8 (page 1 of 1)

Ревнувам за това,
че си щастлива
без мен.

Ревнувам от вятъра,
който навсякъде
следва стъпките ти.

Тъгувам за
нощите, които
не споделям с теб.

Съжалявам, че бях
буреносният облак,
довел дъжда в очите ти. 

Представям си как при мен
се връщаш, заедно с пролетта.
Зимата ще е дълга, уви…

Вярвах, че няма да вземеш
багажа на миналото си
на новото пътуване с мен.

Миналото е минало.
Ще бъдеш ли ти
бъдеще?

Какво сторих, за да
срещна забравата
в очите ти?

Щастие:
слънце,
път и ти.

Искам да разбера
с какво се храни
душата ти.

Смълчан наблюдавам как
леката ти рокля изчезва
в огледалото за обратно виждане…

Утрото отказва
да дойде, когато
сънувам теб…

Ти подпалваше кръвта ми.
А когато залипсва ми огъня,
изричам името ти.

Жесток месец е април –
вечна битка между
цъфтежа на люляка
и пролетните бури…

Сладкият аромат на люляка
лекува мрачните спомени,
останали от дългата зима.

Ароматът на липата
навява стари спомени
за кротко детство.

Жаркото слънце опитва
с галещи лъчи да прокуди
болката от липсата ти.

Твоят смях
е мелодията на
моето щастие.

Летните дъждове
са като тъжни спомени
от стара гореща любов.

Ягодова луна,
бадемови очи,
мечти за лято.