Ревнувам за това,
че си щастлива
без мен.
Aвторски разкази, приказки, статии, хайкута и стихотворения.
Произведения в японска стихотворна форма, известна като хайку. Част осма.
Ревнувам за това,
че си щастлива
без мен.
Ревнувам от вятъра,
който навсякъде
следва стъпките ти.
Тъгувам за
нощите, които
не споделям с теб.
Съжалявам, че бях
буреносният облак,
довел дъжда в очите ти.
Представям си как при мен
се връщаш, заедно с пролетта.
Зимата ще е дълга, уви…
Вярвах, че няма да вземеш
багажа на миналото си
на новото пътуване с мен.
Миналото е минало.
Ще бъдеш ли ти
бъдеще?
Какво сторих, за да
срещна забравата
в очите ти?
Щастие:
слънце,
път и ти.
Искам да разбера
с какво се храни
душата ти.
Смълчан наблюдавам как
леката ти рокля изчезва
в огледалото за обратно виждане…
Утрото отказва
да дойде, когато
сънувам теб…
Ти подпалваше кръвта ми.
А когато залипсва ми огъня,
изричам името ти.
Жесток месец е април –
вечна битка между
цъфтежа на люляка
и пролетните бури…
Сладкият аромат на люляка
лекува мрачните спомени,
останали от дългата зима.
Ароматът на липата
навява стари спомени
за кротко детство.
Жаркото слънце опитва
с галещи лъчи да прокуди
болката от липсата ти.
Твоят смях
е мелодията на
моето щастие.
Летните дъждове
са като тъжни спомени
от стара гореща любов.
Ягодова луна,
бадемови очи,
мечти за лято.