Категория: Хайку – част 9 (page 1 of 1)

Като избуяли бурени
в маково поле са
спомените за теб.

Летните дни се изнизват
в бясно преследване
на щастие. С теб.

Изгрев, нов.
Юли, първи.
Лице, познато.
Любов, последна!

Като прохладен дъжд
в горещ следобед,
мечта е гласът ти.

Често щастието
е занимание
самотно…

Още те наблюдавам.
Как тихо се събуждаш
в спомените ми.

Летни емоции:
разголените й рамена;
пусната й коса;
сокът от диня
по пръстите й.

Като на сън
чувам гласа ти.
Той ме води
към теб и
към самозабрава…

Непредвидим е
летният дъжд.
Досущ като теб.

Слънце и чисто небе,
море и кадифен пясък,
аз и сияеща ти.

Мрачни облаци надвиснат
над пламналия от августовското
слънце град. Очите й се пълнят
с мрак, а сърцето – с надежда.

За теб ще открадна
диня от двора на
хазяйката в Поморие.

Сълзи са натежали
по листата след
летния дъжд.

Липсваш по-силно
от загубена
младост.

Цяло лято
преследвам
усещането
за свобода.

Черни облаци
оставят лятото
на пауза.

Звук на тишина
пронизва мрака,
в който търся теб
пипнешком.
И все те няма…

Хладна вечер
в планината.
Безвремие за двама.

Нещо си отива
и друго започва.
В кръговрата търся
утеха за липсата ти.

Не е септември този,
който слага край на
лятото. То си тръгва,
щом угасне блясъкът
в очите й.