Като избуяли бурени
в маково поле са
спомените за теб.
Aвторски разкази, приказки, статии, хайкута и стихотворения.
Произведения в японска стихотворна форма, известна като хайку. Част девета.
Като избуяли бурени
в маково поле са
спомените за теб.
Летните дни се изнизват
в бясно преследване
на щастие. С теб.
Изгрев, нов.
Юли, първи.
Лице, познато.
Любов, последна!
Като прохладен дъжд
в горещ следобед,
мечта е гласът ти.
Често щастието
е занимание
самотно…
Още те наблюдавам.
Как тихо се събуждаш
в спомените ми.
Летни емоции:
разголените й рамена;
пусната й коса;
сокът от диня
по пръстите й.
Като на сън
чувам гласа ти.
Той ме води
към теб и
към самозабрава…
Непредвидим е
летният дъжд.
Досущ като теб.
Слънце и чисто небе,
море и кадифен пясък,
аз и сияеща ти.
Мрачни облаци надвиснат
над пламналия от августовското
слънце град. Очите й се пълнят
с мрак, а сърцето – с надежда.
За теб ще открадна
диня от двора на
хазяйката в Поморие.
Сълзи са натежали
по листата след
летния дъжд.
Липсваш по-силно
от загубена
младост.
Цяло лято
преследвам
усещането
за свобода.
Черни облаци
оставят лятото
на пауза.
Звук на тишина
пронизва мрака,
в който търся теб
пипнешком.
И все те няма…
Хладна вечер
в планината.
Безвремие за двама.
Нещо си отива
и друго започва.
В кръговрата търся
утеха за липсата ти.
Не е септември този,
който слага край на
лятото. То си тръгва,
щом угасне блясъкът
в очите й.