Не е септември този, който слага край на лятото. То си тръгва, щом угасне блясъкът в очите й.
Категория: Хайку – част 9 (page 1 of 1)
Произведения в японска стихотворна форма, известна като хайку. Част девета.
Нещо си отива и друго започва. В кръговрата търся утеха за липсата ти.
Хладна вечер в планината. Безвремие за двама.
Звук на тишина пронизва мрака, в който търся теб пипнешком. И все те няма…
Черни облаци оставят лятото на пауза.
Цяло лято преследвам усещането за свобода.
Липсваш по-силно от загубена младост.
Сълзи са натежали по листата след летния дъжд.
За теб ще открадна диня от двора на хазяйката в Поморие.
Мрачни облаци надвиснат над пламналия от августовското слънце град. Очите й се пълнят с мрак, а сърцето – с надежда.
Слънце и чисто небе, море и кадифен пясък, аз и сияеща ти.
Непредвидим е летният дъжд. Досущ като теб.
Като на сън чувам гласа ти. Той ме води към теб и към самозабрава…
Летни емоции: разголените й рамена; пусната й коса; сокът от диня по пръстите й.
Още те наблюдавам. Как тихо се събуждаш в спомените ми.
Често щастието е занимание самотно…
Като прохладен дъжд в горещ следобед, мечта е гласът ти.
Изгрев, нов. Юли, първи. Лице, познато. Любов, последна!
Летните дни се изнизват в бясно преследване на щастие. С теб.
Като избуяли бурени в маково поле са спомените за теб.
