Aвторски разкази, приказки, статии, хайкута и стихотворения.

Категория: Рандъм статии (page 1 of 1)

Статии на твърде рандъм теми, които всъщност не съществуват. Ако някога срещнете нещо в тази категория, то то ще е плод на ваши лични халюцинации.

тъпничка му лелина

жичка му лелина

птичка му лелина

жмичка му лелина

тревичка му лелина

кокичка му лелина

воденичка му лелина

всичка му лелина

бричка му лелина

сричка му лелина

чичка му лелина

лъжичка му лелина

тръбичка му лелина

брадичка му лелина

вратичка му лелина

самичка му лелина

едничка му лелина

свещичка му лелина

светичка му лелина

игричка му лелина

количка му лелина

поличка му лелина

душичка му лелина

шегичка му лелина

торбичка му лелина

паничка му лелина

гимастичка  му лелина

историчка му лелина

романтичка му лелина

козметичка му лелина

съученичка му лелина

шизофреничка му лелина

работохоличка му лелина

политичка му лелина

социалистичка му лелина

свиничка му лелина

болшевичка му лелина

годеничка му лелина

фонетичка му лелина

холеричка му лелина

звездичка му лелина

медичка му лелина

метличка му лелина

пчеличка му лелина

осичка му лелина

рекичка му лелина

ресничка му лелина

стреличка му лелина

сегичка му лелина

сестричка  му лелина

алкохоличка му лелина

шейничка му лелина

зоотехничка му лелина

теоретичка му лелина

патетичка  му лелина

хиперточничка  му лелина

хомеопатичка  му лелина

хипохондричка  му лелина

солничка му лелина

вдовичка му лелина

горчичка му лелина

коричка му лелина

косичка му лелина

мокричка му лелина

овчичка му лелина

орличка му лелина

осмичка му лелина

шестичка му лелина

епичка му лелина

единичка му лелина

трошичка му лелина

жричка му лелина

върволичка му лелина

дяволичка му лелина

хубосничка  му лелина

паричка му лелина

склеротичка му лелина

драматичка му лелина

драматургичка му лелина

химичка му лелина

физичка му лелина

бозичка му лелина

игличка му лелина

боичка му лелина

трагичка му лелина

мекичка му лелина

сеизмичка му лелина

католичка му лелина

меланхоличка му лелина

стоичка му лелина

филологичка му лелина

синтактичка му лелина

граматичка му лелина

платоничка му лелина

анархичка  му лелина

антропологичка му лелина

критичка му лелина

схолистичка му лелина

ексцетричка му лелина

скептичка му лелина

хедонистичка му лелина

емпиричка му лелина

рационалистичка му лелина

ирационалистичка му лелина

кибернетичка му лелина

електричка му лелина

енергетичка му лелина

психоаналитичка му лелина

хуманистичка му лелина

аналогичка му лелина

егоцентричка му лелина

феноменологичка му лелина

екологичка му лелина

аналгетичка му лелина

ефервесцентичка му лелина

монохроматичка му лелина

кавичка му лелина

геометричка му лелина

астрономичка му лелина

лигвистичка му лелина

педагогичка му лелина

политологичка му лелина

социологичка му лелина

археологичка му лелина

теологичка му лелина

балистичка му лелина

биотехнологичка му лелина

геомеханичка му лелина

радиотехничка му лелина

къртичка му лелина

ръкавичка му лелина

 

Миналата Коледа

Миналата Коледа някой прекали,
с на баба вкусните чушки, питка и сарми.
Тази година, калориите да спестя, 
вечерята аз ще проспя.

Миналата Коледа някой прекали,
с на баба вкусните чушки, питка и сарми.
Тази година, калориите да спестя, 
вечерята аз ще проспя.

Веднъж от питката отхапах, втори път не посмях,
Дръжте от мен надалече, този тъй прелестен грях.
Кажи ми, бейби, позна ли ме така?
Да ти шепна нежно, без натъпкана уста.

Весела Коледа, подарък под елхата оставих.
Думите „Обичам те“ в бележка добавих,
Сега знам какъв глупак съм бил,
ще трябва да си легна ни ял, ни пил.

Миналата Коледа някой прекали,
с на баба вкусните чушки, питка и сарми.
Тази година, калориите да спестя,
вечерята аз ще проспя.

Миналата Коледа някой прекали,
с на баба вкусните чушки, питка и сарми.
Тази година, калориите да спестя,
вечерята аз ще проспя.

Ооо
О, о, бейби

Претъпкана маса, хора с доволни очи,
а аз се крия от тия постни сарми.
Скъпа, мислех, че на теб мога да се доверя,
в глад и жажда Коледата да споделя.

С лице на модел, но с глад в сърцето,
хищник потаен си, търсещ мезето.
О, сега те вече разбрах
не си била на диета от грах.

Миналата Коледа някой прекали,
с на баба вкусните чушки, питка и сарми.
Тази година, калориите да спестя,
вечерята аз ще проспя.

Миналата Коледа някой прекали,
с на баба вкусните чушки, питка и сарми.
Тази година, калориите да спестя,
вечерята аз ще проспя.

Ще проспя

С лице на модел, но с глад в сърцето,
хищник потаен си, търсещ мезето.
Тази година, калориите да спестя,
вечерята аз ще проспя.

Ще проспя
До скорооо,,,

 

 

Гид на алтернативния пловдивски бохем

Отдавна планирам да напиша подобен материал, най-вече за да разказа за любимите си не толкова мейнстрийм места в Пловдив, както и да опиша своята представата за “перфектния айляшки ден”.

За всекиго е известно, че пловдивчани сме една особена порода хора, за които стресът и напрежението са емоции, които всячески трябва да се избягват. Те не се никак толерирани на нашата географска ширина. Изглежда някъде дълбоко в нас е закодирано полагането на усилия с всевъзможни средства за противодействие на неприятните емоции, породени от претоварване на работа, любовни терзания, социални несправедливости, злободневни неволи и пр.

Определено най-силното оръжие срещу гореизброените е “яденето и пиенето”. Навярно ви прави впечатление, че “ядене и пиене” е употребено в единствено число – оръжие. Това е така, защото двете понятия не трябва да съществува поотделно, за да може айлякът да бъде наистина чутовен.

И преди да ви опиша своя перфектен дзен ден и да ви изпратя на поход по моите топ локации за постигане на душевна нирвана, имам няколко важни препоръки:

1. Изберете подходящ ден за целта. Важното е да имате възможност да станете след 11:30 сутринта (да, сутрин, а не обед!) на съотвения ден и да не си легнете преди 1:00 на следващия. Събота е перфектна за целта. Ако сте криптомилионер, това би могло да е и всеки друг ден.

2. От съществена важност за цялостното отлично преживяване са подходящите метеорологичните условия. Моят съвет е да избягвате “пловдивското лято”, особено ако не ви се тъне във вечна мараня и пот. То е подходящо само за вечерната част от програмата.

3. Уверете се, че имате достатъчно айляшки аверчета на разположение, за да не обикаляте улиците сам, като бездомен пес. За ваше улеснение, ще споделям какъв е оптималният им брой спрямо всяка локация.

4. Подгответе се физически, емоционално и портфейлно. Първите две – за да се насладите напълно на емоцията, а третото – за да не прекратите преждевременно програмата, преди достигането на върховен физически и ментален блис.

5. Не ползвайте телефона си за друго, освен за крачкомер.

6. Сложете по-удобни дрехи и обувки, тъй като ще има известно ходене, а луксът, макар и да успокоява някои, няма да е наш спътник в това алтернативно преживяване. За ваше удобство, ще поставям линкове към конкретните локации, за да се ориентирате във времето и пространството.

И след като сме се уверили, че сме в пълна айляшка готовност, нека турнето “По дирите на айляка” започне сега!

П.П – правя уговорката, че нямам никакви афилиейтси отношения с никого, което е крайно време да се промени!

Локация 1Малкото кокосче

Първата ни спирка се нарича “Малкото кокосче”. Това е уникално местенце за фрешове и  смутита, подходящо за кибик на сянка и витаминозен старт на маратона. Тук ще се насладите на супер светкавично, любезно и качествено обслужване от бат Ники, който е истинска машина.

Моят съвет е да опитате специалитетите “ягодова наслада” или “зелена енергия”, които ще подхранят първа айляшка чакра и ще отключат необходимия капацитет за остатъка от деня. Локацията е непретенциозна, атмосферата е неангажираща и кротка. Наблизо се намира църквата “Св. Петка”, в която можете да помолите за прошка за петъшните си грехове.

Препоръчителен час за посещение: 13:00-14:00
Необходим брой аверчета: на самотек или с 1-2 аверчета
Unlocked achievement: отключване на първа айляшка чакра и витаминизиране на телОто

Локация 2Дюкянъ

За ultimate chillaxing experience, препоръчвам да стигнете от “Малкото кокосче” до Дюкянъ пеша през Стария град. Така хем ще вдигнете пулса по калдъръмените хълмове, хем ще се топнете в история, архитектура и автентичен айляк от едно време.

А за Дюкянъ, друго, освен хубаво просто не може да бъде казано. Това е място, популярно не само с най-хубавото кафе в града, а и с изповядването на основната философията, която се опитвам да преподам с този текст – автентичен пловдивски релакс и непукизъм.

Освен да порите божественярски кафета от всевъзможни краища на света, тук ще ви се отдаде и уникалната възможност да почерпите директно от самия извор на айляка, какъвто е собственикът на Дюкянъ.

Препоръчително е да се изперчите директно на слънце на някоя от масичките пред заведението, за да калцирате кокала, а и да имате поглед над най-голямата забележителност в Капана. За ваша радост тя е мобилна и разнородна, а от вас не се изискват никакви усилия, за да й се насладите. Това са безгрижно бродещите наоколо пловдивски жени.

Препоръчителен час за посещение: 16:00 -17:00
Необходим брой аверчета:1-2
Unlocked achievement: гребане с шепи от извора на айляка

Локация 3Ресторант “Фото клуб”

Макар че аз самият съм известен сред приятелите си с това, че съм леко злояд и претенциозен (което не значи недебел) и винаги правещ грешните избори от менюто, с две ръце мога да препоръчам ресторант “Фото клуб”, особено за хора, които търсят по-народни и стандартни ястия. Надявам се няма да разочаровам никого, споделяйки, че в менюто няма да срещнете амюз буш от булгур, с редукция от киноа, еспума от артишок и глазирани аспержи. Аз лично вярвам, че е за добро!

Разположен на доста стратегическа и китна локация в Стария град, тук ще заемете higher ground над гастарбайтерите, преминаващите през “Тунела на Азията”, напът за Пазарджик, докато се наслаждавате на ароматна скара, обемисти салати от домашно гледани зеленчуци и потни бири за пробутване.

Препоръчителен час за посещение: 19:00 (“предикомарно” време)
Необходим брой аверчета: 3-4
Unlocked achievement: хапка и пийка на теферич

Локация 4Бар Контрабас

“Бар Контрабас” е може би едно от най-любимите ми местенца на само в Стария град, не само в Пловдив, но и на цялата айляшка планета. Това е място за тези от вас, които не искат да слушат чалга и да ядат кюфтета, а да слушат джаз и да ядат кюфтета! Уверявам ви, няма по-добра комбинация за храносмилането и баланса на организма от тази.

Барчето е уютно, задушевно, хората са различни, шарени, весели и готини. В задното дворче под асмата, като един типичен Чорбаджи Марко, ще ви се открехне възможността да се скатаете в обятията на сакралния и интимен Стар град, далеч от суетата на шумните и понякога припряни Център и Капана. Пийте ракия, вино, коктейли, бира или/и каквото ви душа сака и питайте след това за баклавата!

Препоръчителен час за посещение: 21:00
Необходим брой аверчета: 3-4
Unlocked achievement: разсвирване на най-тънките струни на айляка

Локация 5 Бар Фарго

И като заговорих за “най-любими места на цялата айляшка планета”, надали имам по-любимо такова от Фарго!

Спокойно мога да кажа, че тук е минал поне 80% от най-свещения ми и качествен айляк на този свят. Дали след работа, дали след разходка, след хапване или по-ранно пийване, дали след театър или кино в Лъкито, в петък, в събота, след тежък работен вторник или скучна сряда или просто от нямане какво да се прави – Фарго е истински пристан за айлякотърсещата душа!

Освен със супер успокояващия си и артистичен филмов интериор, Фарго разполага с най-голямото бижу на пловдивските барове – терасата си. Самата тя е със собствен постоянен климат – прохладен лятото и топъл зимата, правейки я непрестанно сборище на лежерни кибиклии. Атмосферата винаги е релаксираща, музиката различна и вдъхнояваща, а коктейлите и барманите – просто най-добрите! Затова наминете, останете и поздравете от мен Филката!

П.П – комбинирайте бирата или коктейла си с пуканки от Лъкито. Благодарете ми по-късно!

Препоръчителен час за посещение: след 23:00 – до кога ви душа желае
Необходим брой аверчета: колкото ви е кеф на брой аверчета
Unlocked achievement: достигане на оптимално високи нива на хармоничен айляк

Това беше моят гид за табиетлийски психофизически берекет. Най-хубавото му е това, че колкото и пъти да го повторите, никога няма да ви омръзне. Опитайте. Пристрастяването е гарантирано!

И ще завърша с една сентенция, до която вярвам е достигнал всеки алтернативен пловдивски бохем по отношение на останалите хора: “Човек колкото и айляшки да си мисли, че живее, все някога попада в Пловдив и разбира, че е пълен аматьор!”

Чао и със здраве! ; )

 

Bitch-овете на новите времена

Мисля, че е крайно време да си го призная и истината да излезе наяве! Но не така рязно и веднага… Нека преди това подразним малко сетивата със следващите абзаци за пълнеж.

Здравейте на всички Millennials, 90’s kids, Gen Z-та и други хипстър ботове от тия съвременни поколения, в които и аз участвам неволно! За всеки от вас е до болка ясно, че напрежонъка, FOMO-то, OCD-то, ADHD-то, anxiety-то, глутеновата непоносимост, затлъстяването около пояса, постоянно падащите цени на Етериума и пробива на Централна гара, са най-големите бичове на нашите времена, тела и съзнание.

А както добре знаете, това, което те изгражда е това, с което вечно ще те асоциират. И това, че сме изтъкани от тези модерни бичове, прави всички нас bitch-овете на новите времена!

К’во да ви кажа, немахме късмета да сме част от пичовете на новите времена. Не се родихме едни стабилни Gen X-ове, които са Wolverine-ите на нашето съвремие или пък Boomers, които на дванадесет годишна възраст са имали по 3 деца, 6 къщи, 5 развода, 9 фалирали бизнеса и пазят ярки спомени от Втората световна, макар тогава да са били все още в на баща си първичния полов белег. Не! Ние се родихме съвременни лигави и мрънкащи измекяри.

Шанс, баце!

Под сурдинка, ако не е станало ясно – много ми е любимо да мрънкам. Наистина!

И като най-нестабилните утайки на най-новия отрязък от време, сме принудени да прибягваме до всякакви способи, само и само да си осигурим малко мирлик, ментално здраве и спокоен стомах в днешното заспряло ежедневие. Някои от тях са:

1) Ползваме апове за медитация, хранителен режим, тренировъчни програми, за следене на цикъла (особено модерните еманципирани мъже), за цикъла на Луната (това и жените го правят), хороскопи, натални карти, проследяване на фазите на небесните тела, които дръзват от време на време да ретроградират и да ни прецакат плановете за покупка на нова микровълнова. Всичко това едновременно хем провокира, хем усмирява ADHD-то ни.

2) Не ползваме социални платформи, за да не ни тригърват anxiety-то излишно. Под “не ползваме” се има предвид “никога не пиша пръв/първа”, иначе ни има във всичките, за да не дразним FOMO-то прекалено. Там не постваме нищо, профилът ни е private, в същото време приемаме всеки нов последовател и от време на време си качваме на стори снимка на гръкляна, за да тийзнем малко феновете.

Отивам да плувам и след малко продължаваме!

Добре, върнах се! Докъде бях…

3) А, да! Избягваме стресови социални ситуации като например да се търкаме у някого на касата на Била, да пътуваме с градски транспорт, да се обаждаме на такси, на инкасаторката за водата или на тия бахури от А1 като ни спре нета, поръчваме си храна (безглутенова) от ап, за да не се налага да ни гледат публично в суратя, докато ядем или да слушаме как някой сърба или мляска, сякаш е fluent на зулу, от съседната маса. Сега се сетих, че има шанс някой да ме е видял гол на басейна и това ме непрегна… Всичко това с цел да угаждаме на зверски тресящото ни OCD.

4) Поглеждаме през шпионката преди да излезем от апартамента, за да не се засечем случайно със съседа, който ще ни хване на умопобъркан small talk за промоцията на дъгова пъстърва в LIDL или за новото гадже на Тимъти Шаламе (който явно е твърде млад, за да е гледал Meet the Kardashians и да избяга с 200 от така създалата се ситуация). И цялото това дебнене само с една цел – да избегнем socially anxious обстановка, в която ще блесне реално колко крехка е психиката ни и как сме готови след подобна 10 минутна интеракция, да се завием през глава с бял чаршаф вкъщи и да не излезем следващите две седмици.

(Междувременно се извинявам за многото претенциозни термини на английски, правя го просто, защото ми е беден речникът)

5) И ето, че се задава и любимият ми съвременен стресор – напержонката. И в частност – работната такава. Така най-после достигаме и до идеята на всички безсмислени думи досега, които ми бяха необходими за увертюра. Може би затова жените нямат търпение с мен?! Не… сигурно е нещо друго!

И тук е времето най-сетне да разкрия истината, за която тийзнах в началото. Аз съм гинкозависим! Много трудно ми беше да го призная… Най-вече, защото късно го осъзнах. Всъщност вчера.

Да, признавам си, ползвам гинко билоба и не ме е срам от това! Това е моят начин да се справят с постоянно притискащата ме нужда да разполагам с бърз ум и атрактивна визия. От второто вече съм се отказал. На тия години и с тоя геном…

Прибягвам до гинко билоба, защото много често ми се случва да се чувствам, сякаш в мозъка ми е вечна и непрогледна мъгла, която ми пречи да комуникирам и разсъждавам свободно. За това си състояние съвсем основателно обинявам правната литература, която под нож съм бил принуден да чета! Така резко съм се зарибил по гинкото, че ми се струва, че ако пропусна ден, в който не употребявам, ще живея с акъла и паметта на златна рибка.

Причината да събера смелост да го споделя е, че разбрах, че има и много други (с някои от които сме колеги) като мен! И за да не си помислят те, че целта на този текст е да играе ролята на учредителен акт на съпорт група за гинкозависими, бързам да кажа, че това не е така!

Всъщност надеждата ми е от някоя голяма фармацевтична компания да се свържат с мен и да ми предложат да стана рекламно лице и по-скоро глава (и то каква!) на гинко продукта им, срещу доживотен запас! Да, толкова съм го закъсан…

За ползите от гинко билобата ще ви остава сами да прочете в накоя рекламна стая на конкурент, който иска да ме измести от резултатите на Google на тази фраза. Но лично на мен много ми харесва ПЛАЦЕБО ефектът, който ме кара да си вярвам, че бих могъл с бързина и увереност да реагирам на всяко мозъчно предизвикателство. Това е като да си мислиш, че ако пиеш един аналгин преди да се сбиеш на улицата, ще боли по-малко.

Другото много хубаво на гинко билобата е, че не те тресе абстиненция от липсата й. Навярно, защото всъщност няма никакъв изначален ефект?! Струва си да се помисли повече по темата…

И третото много ценно качестно на гинко билобата, е че много трудно се изписва правилно. От одеве я наричах многократно ГЛИНКО БИЛБАО, ГРИНГО БАЛБОА и т.н, която я прави идеална за пласиране в dark web-а под тези закодирани наименования. Ето една безплатна идея за потенциалните дилъри.

Както всяко едно нещо в днешно време – не е важно как изглежда, какво прави, колко струва, как се възприема от околните и как всъщност ти влияе, а КАК СЕ УСЕЩА! И аз, като един типичен дон Кихот, който превръща в съзнанието си вятърните мелници във великани, наивно вярвам, че гинко билобата ще ме избави от интелектуалната посредственост, в която тъна като свиня майка! Да живей!

И преди този текст да е загубил какъвто и да е смисъл, защото честно да си призная, забравих каква ми беше идеята от преди да започна да го пиша (вероятно защото днес не съм взимал), ще го приключвам. Но не мога да си позволя да свърша така в ниското. Трябва да завършим на позитивна вълна. И тя е – където и да сте, каквото и да правите, с каквито и демони на съвременното кораво като локум общество да се борите (било то и студени крайници), помнете – ако ви е страх да не забравите ютията включена като излизате, просто я вземете с вас!

 

 

Как да преживеем есента в Пловдив?

Ей го на, пак е есен. Сякаш беше вчера, когато се разхождахме по кратки гащи и забележими пъпове по центъра и си кибиквахме безотговорно кой къде свари. Всъщност, буквално си беше вчера…

Рязко обаче си скова кочана, циганското лято си замина и от него останаха само… (не, няма да го кажа… добре де, цензурирам – останаха само ТЕ) и след напрежонката от смяната на сезоните през пролетта и лятната летаргия, настана време за есенната депресия. Обаче споко, скоро ще дойде периодът на зимния дебелариум и алкохолен делириум и колелото ще се завърти напълно, за да тръгне отново надолу по склона, с настъпването на следващата безпътна година… и така, докато в един мръсен и мрачен ден, например през красивия месец ноември, който е известен с това, че никога нищо смислено не се е случило, освен че са се родили някви хора от най-тегавата зодия- скорпион, не ни изтропа окончателно… Както виждате, за мен няма такова нещо като “есенна депресия”.

Като цяло, този сезон не е много по-различен от Чистилището. Както кротко си си живуркал в Рая- лятото на твоя живот, ял си си грозГе от пазвата на някоя херувимна мадама (споко, това не е някой от 90-те пола) и си пил амброзия от пъпчето й (никога не съм мислил, че ще употребя думата “пъп” повече от един път в текст, а ето че вече го правя за трети), радвал си се на светлина, топлина и айляк, изведнъж ти пукат балончето и те пращат на майната си- в Чистилището. През есента…

Нея мога да сравня само с това да чакаш на опашка в НАП под номер 322, а системата да е стигнала до номер 654 в момента… Имаш доброто желание всичко да има смисъл и нещо някога да се случи, за да продължиш нормалното си съществуване, но не…бате, никога няма да си същият, след като си изчакаш реда в НАП.

Много добре знаете какво следва след Чистилището – некъв ужас, некъв хел… Най-после идва твоят ред да те обслужат, но се оказва, че грешно си попълнил бланката за издаване на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК с черен химикал, което е нещо, което се учи в яслата и е най-големият смъртен грях на тая планета, за който заслужаваш да гориш вечно в Ада! И почваш да бегаш по 9те кръга, бате… а в последния те чака митично създание с няколко глави на нападжийски лели, които ще те дъвчат до края на безкрая…

И след като вече всички се чувстваме прекрасно добре, мисля, че е време да ви споделя за няколко изпитани метода за справяне с депресията през есента. Ако има такива от вас, които не изпитват подобни чувства, искам да заявя отговорно, че вие навярно не сте хора и е редно да се самопорицаете!

Ей ги методите:

1) Хибернирайте

Като цяло не мисля, че някой ще се разсърди много ако му кажат, че не е срамно да си поспива малко повечко, за да преодолее тягостното усещане от есента. Например по 14-16 часа на ден, като единствената цел на това да сте будни през останалите е, за да ходите по нужди, да ядете, да отворите на инкасаторката за водата за пръв път тая година или да гледате “Отчаяни съпруги”.

Общо взето есента трябва да ви служи, за да си отспите от бурния живот през лятото. Ако пък сте спали цяло лято и никва не сте я свършили… поздрави от торбите Била под очите ми, завиждам ви… Не че съм имал бурно лято, просто за мен съня е мираж, в който само слабите съществуват.

ПАУЗА! Отивам на фитнес, за да изследвам теорията, че ако си спал 3-4 часа, лежанката ще придобие съвсем друг смисъл…

one-hour-later

Завръщам се. Не се намери кой да ме завие в тоя фитнес ‘начи… Продължаваме напред!

2) Експериментирайте с microdosing

Първо да разясня що е то, защото последният път няколко човека ме питаха какво значат десетината съкращения, които използвах в статията за гинкозависимостта.

Та microdosing е тип терапия, според която с цел подобряване на менталното здраве, човек използва за продължителен период от време психаделични вещества (LSD или псилоцибин) в много малки дози – около 5 до 10 процента от пълната доза. И не, чобани, тва не значи да пиеш по 200 грама ракия всяка вечер! Не се радвайте предварително!

Кат цяло, теорията стъпва на проучване от изследователския университета Джон Хопкинс в Балтимор, щата Мериленд, която разглежда ефекта от веществото псилоцибин– психоактивна съставка от така наречените „магически гъби“. Данни за употребата му съществуват от хилядолетия назад във времето, като още ацтеките и други древни народи за се херцили на псилоцибин, докато са извършвали окултни ритуали и връзка с „боговете“. Божественярско!

Та според проучването на университета, малки дози от гъбата помагат на хора, страдащи от маниакална депресия и биполярно разстройство, без те да изпадат във вредния халюциногенен high. И тук логично следва, че майкродоузингът ще помогне на всеки, който крайно се изнервя от това, че го засичат на кръстовището!

И тъй като все пак целта ми е да ви помогна да се справите с есенната депресия, а не да ви подтиквам към употреба на наркотици, имам друго предложение за microdosing. Скоро ще трябва да се налага зелето. Предлагам ви, когато се потиснете и ви стане смотано, просто слезте до мазето, отворете кацата и подишайте малко пари от нея. За по-смелите, за които майкродоузингът е “слаба ракия” – можете да удряте и по някой шот зелева чорба от време на време. Гарантирано ще се почувствате по-жив от всякога.

3) Яжте колаген

За всеки е известно, че с промяната на времето, пантите се разкърцват. Всеки също така знае, че щастливите стави гарантират здрав живот. Или беше обратното… Мен лично много ме депресира фактът, че със захладняването, като клякам, колената ми тракат като кастанети.

И сега бих могъл да ви изреждам супер много полезни суперхрани, с които да си набавите колаген, но знам, че няма никаква файда, защото всеки от нас ще прибегне само до едно единствено решение. Пачата! Да, всичкото РОКОКО (рога, кости, копита) съдържа мега много колагенче, което освен полезно е и перфектната компания за самотна, мразовита есенна вечер, каквито много от “младите” ергени като мен преживяваме. Съгласете се, всеки един самотник има нужда от някоя пача!

Представете си следната идилична обстановка. Току-що сте се върнали от Кауфланд с “комплект за пача” (да, има такова нещо!), набавили сте си достатъчно черен пипер и чесън. Малко след това магията къкри. Готова е! След 2-3 часа престой в хладилника нещото се е желирало. Сипвате си един шот зелева чорба и се започва един колагенно-микродозен пир! Как да се депресира човек?!

4) Пуснете си запис от концерта на Лепа Брена на repeat

Без това тая статия взе да става прекалено рандъм… Така че нека ви споделя и тази излишна информация. Наскоро бях на концерт на Графа, след което четох някви хейтърски коментари в нета.

Като цяло от всичкото коментар и коментирал навяваше една лека носталгия по митичния концерт на Лепа Брена през 89-та, която кацнала на националния стадион с хеликоптера на бай Тошо пред публика от 100 хиляди души. Същият тоя стадион, на който оня ден загубихме на футбол от латвийските ловци на краб в Северно море.

Та, моят съвет за хора, които страдат по тия отминали времена, макар повечето от тях дори да не са били родени тогава е – по-малко излизане от вкъщи, повече майкродоузинг със зелева чорба и по някоя пача за преодоляване на носталгичните емоции. Моля!

5) Гласувайте

Това е само, ако ви се прави нещо щуро, което не сте правили никога досега! Сигурен съм, че ще имате някой познат, който се е кандидатирал за нещо на тия избори. Дори това да е продавачът от плод-зеленчука. Все пак е познато лице, дайте един глас за него, за да не остане само с този от майка му.

Как ще помогне това за депресията през есента? За вашата – не знам как, но за тази на продавача от плод-зеленчука ще направи чудеса. Защото какво по-хубаво от това, да получиш валидация от някого, за когото не ти пука и когото никога няма да видиш и чуеш?! Един вид изборите са политическият инстаграм на социума, страдащ от вечната нужда за почесване под кестените.

6) Четете блога ми

Тва па ептен не знам как ще ви помогне за преодоляване на депресията. Но пък засега е безплатно. Най-вече защото сте пинтии и не искате да ударите по едно Patreon-че за уникалното съдържание, което ражда слабоумното ми същество… както и да е!

Но ако сте любознателни и искате да трупате излишни факти от сферата на орнитология, екология, аграрен туризъм, макроикономика, рудодобив, риболов, алтернативни източници на енергия, варене на ракия и втасване на джибри, инженерна химия и физика с френски, нездравословно хранене, йога и копане с права лопата – моят блог и Технически университет София, филиал Пловдив, са вашите места!

От друга страна “който трупа познание, трупа тъга”, така че прощавайте за депресията и печала, която ви причиних с изчитането на този текст… Да ми се връща! Айде, със здраве! С ментално здраве!

 

 

 

 

 

 

 

Липсва ли ми Пловдив?

Шок! Ужас! Сензация и боНба! Не, това не е клик бейт, това е реално заглавие на истинска статия и събитие!

Ето, че немислимото се случи! Изневерих на Пловдив! Преместих се в София!

И преди всички свободни, разведени, самотни или просто отчаяни жени (всъщност, защо не и мъже) на възраст от 18 до 50, живеещи в периметър от 20 км от Фарго (точката с най-голяма концентрация на разпръснат от мен чар), да са изпаднали в кататонен ступор от тази разтърсваща новина, бързам да уточня – споко, няма да е за дълго/завинаги… поне такъв е планът засега!

Бях засипан от хиляди прочувствени и загрижени въпроси, които възникнаха у двамата души (майка ми и инкасаторката за водата), на които реално им пука за този факт. Въпроси от сорта на:

1) Какво? Ще се връщаш ли? Как така? (майка ми и инкасаторката в един глас)
2) Защо само за месец и половина, постой, не бързай, тя сметката си чука на 1во число така или иначе? (въпрос от инкасаторката)
3) Извинявай ти кой беше? (въпрос от майка ми)

Струва ми се, че някак бързо и леко безболезнено преодоляха първоначалния (видимо) шок от моето тръгване, но е възможно и да бъркам… Както и да е. Предполагам ще ме питате защо отидох в София? Питате ли ме? Питайте ме де… е аз все пак ще кажа… Ами не съм 100% сигурен… Имаше нещо свързано с разнообразие, динамика и това, че искам да гледам от високо на провинциалистите… нещо такова беше.

В едно съм сигурен обаче – не беше лесно решение! Обмислях го около 12 минути, след което реших, че като дойда ще му мисля. И вече близо седмица все така не съм го измислил.

Имаше много предпоставки, които ме накараха да предприема тази дръзка стъпка:

– лични кризи и драми, които общо взето сам си навлякох със зрелите и обмислени решения, които взимах;
– непрестанно усещане за непълноценност, сухота в гърлото, напукване на петите и ретрограден Везувий (или беше Меркурий?!);
– чувство, че някъде там в широкия свят нещо се случва и то все заобикаля Пловдив… оказа се, че това нещо, което заобикаля все Пловдив е магистралата за София;
– политическата криза в Пловдив (защото в София нещата са така стабилни);
– фактът, че не можех да понасям повече болката от това да гледам една от най-важните артерии в града и в най-хубавия квартал Кичука – булевард Даме Груев, така грозно и безжалостно разкопан от времето на хан Аспарух;
– идването на есента в Пловдив, който става леко меланхоличен и тъжен град по това време на годината, за разлика от София – оазис, в който ходя по джапанки до… банята.

В началото на този текст, споделих с вас, че с преместването ми в София, у мен възникна усещането, че изневерявам на Пловдив. И за да разберете същността и магнитута на това ми чувство, ще дам нагледен пример, изобразявайки двата града като създания от женски пол.

В моите очи жената Пловдив винаги е притежавала онова ЕДНО ЕДИНСТВЕНО качество, което е от най-голяма важност за мен – цицкидупенцеблагхарактеривисочина! Една толкова проста, но в същото време така съществена и значима духовна черта, което прави Пловдив истински платонически блян за мен. Ако много се чудите какво имам предвид, можете да изгледате това кратко видео за по-голяма пълнота на образа.

В същото време, София винаги в съзнанието ми е виреела във формата на застаряваща лустрирана реститутка, която поналъхва на нещо средно между нафталин, коняк Плиска, цигари Marlboro Gold и яйца с праз. Няма да крия обаче фактът, че тъй като вече не съм онзи свеж тийнейджър, който бях на 33-годишна възраст, София започна леко да ме привлича с тези си особености. Защото, както знаете – стар боклук като се запали, трудно гасне!

Ще ме прощава Пловдив, но София винаги е живеела в съзнанието ми като спасителен остров, на който да избягам, когато тегобата стане твърде непоносима. Дали този остров ще се окаже Бали или Алкатрас е вече съвсем друг въпрос, на който все още нямам категоричен отговор.

От друга страна, сполуката на мои приятели, които заминаха преди доста време за София и успяха да постигнат душевна нирвана, винаги ме е блазнела. Подозирам, че това им състояние е резултат основно от факта, че не им се налага толкоз често да се рязкат по светофарите, редом до чуждоземци, придошли от смолянската и пазарджишка прерия.

И така започна моето разпокъсване между тези два лагера, което трае вече цели 6 дена! През тях започнах да усещам София все повече като по-голямата сестра на Пловдив. Забележете, казвам по-голямата, а не по-хубавата! И все пак, тъй като изкушението от реализиране на така бленувания от всеки мъж “малък шлем” е твърде голямо, не мога да бъда съден, че се поддавам на чара на голямата сестра. Разберете ме! Който има балдъза… ходи на гости в друг град!

И за да отговоря все пак на въпроса – липсва ли ми Пловдив, ще кажа следното. Има едно нещо, което не усещам във въздуха в София. И не, това нещо не е проветрение или дори елементарен никому ненужен кислород, които рядко се намират в Пловдив. Не е и тихото жужене на електрическите автобуси на градския транспорт, което понятие “градски транспорт” в Пловдив е непозната дума. Не е и подземният лабиринт на метрото, какъвто ние в Пловдив така или иначе си имаме още от римско време, когато превозът е ставал със златни колесници, а не с трета ръка влакове от времето на Гьоринг… Не, не е и разнообразието от барове, ресторанти, чуждестранна кухня и всякакви други фенси учреждения, които те дебнат на всеки ъгъл в София, за да ти вземат двайсе лева за редукция от безглутенов екстракт от био органик натурални суперхрани със слабоалкохолна еспума (иначе казано БОЗА). Това и в Пловдив си го имаме, но просто е по-концентрирано.

Не, нещото, което най-много ми липсва от Пловдив за тези дълги 6 дена е айляшкото безвремние. Фактът, че за една минута в Пловдив минават 60 секунди, а в София – 6 микроинфаркта от забързана припряност. Въпреки всичко, странното е, че на мен това някак извратено ми харесва. Малък шлем? Here I come!