Днес си отворих чекмеджето,

Онова с нощните пеперуди.

Там, където пазя и спомените за теб.

Вгледах се в пъстрите очи по крилцата им,

Твоите очи, в които потъвам,

Твоите крилца, с които политаш в мислите ми. 

Пуснах си любимата ти музика и зачаках…

Ярките цветове на въображението, 

Проливния дъжд,

Теб…

Нощния рейс,

Който идва, за да те отведе  у дома,

В сънищата ми.

Закъснява…

Нищо, аз ще почакам с теб.

Ще бъда топлия вятър,

Който люлее листата на дървото, под което чакаш, 

Като реснички на топло одеяло те ще те прегърнат,

Ще бъда уличната лампа,

Чиято светлина очертава лицето ти, 

Като с молив луничките по него тя ще рисува, 

Рейсът идва, качваш се и потегляш…

Яхвам вятъра и ще те пресрещна на твоята спирка,

За да разроша косата ти за последно, 

Преди да си легнеш в мекия куп от възглавници.

В моето тайно чекмедже,

Два пръста в ляво от лъжичката… 

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!