Категория: Романтично хайку – част 2 (page 1 of 1)

Сложна загадка е умът.
Съзнанието – не.
То иска само нея.

Сутрин си спомен.
Вечер си сън.
И отново…

Утро.
Всеки на някъде тръгва.
А теб моля… остани…

Късна нощ.
Мислите за теб
побеждават съня.

В мисълта си сънувам сън –
твоето прозрачно лице…
Фалшиви кристали висят от ушите ти.
Тъгата в очите ти е истинска.

Сънуваш ли
думите, които
пиша за теб?

Очите ми са
трептящи пламъци,
когато те гледат.

Ако се събудя нощем до теб,
тръгни си, преди
да съм те заобичал.

Есен наближава.
Шалът й пак ще обгърне
смръзналото ми сърце.

Единственото нещо,
в което ставам по-добър,
е да се преструвам, че съм добре…

Забрава.
Вече не четеш
междуредията за теб.

Две неща
правят живота вълнуващ –
музиката и ти.

Лятото отиде си.
Тръгваш ли
и ти?

Когато не знам
какво да напиша,
пиша за теб.

Вечно ли
ще съществуваш само
във въображението ми?

Опиянявам се по теб.
Ярки цветове и светлина
се плъзгат по Луната.

Самота
с мисълта за теб
не е самотност.

Свечеряваше се.
Виждах сянката й
да си ляга до моята.

Честност.
Ако се влюбя в теб,
ще ми отвърнеш ли със същото?

Миналото е багаж,
който няма да ти трябва
за пътя ти до мен.