В редкия въздух се носи леко, обнадеждаващо усещане за хладен дъжд.
Мека и тиха мъгла се процежда из процепите по кората на дърветата,
Като изтръгнато от гърдите на уморен гигант тежко въздихание.
Листата се поклащат едва под ритмите на вятъра.
Приказна симфония без звук и тон.
Вали.

Дълго.
Клоните натежават и се прекланят.
По-крехките листа капят в спираловиден полет.
Сенките изчезват и всичко се слива в сивотата на мига.
Стъпки забързват уморено в търсене на най-близък подслон.
Други утихнат и спират, за да станат част от монотонността на дъжда.


Аз…
Стоя на открито без яке.
Улична лампа в далечината мъждука.
Като последен фар в открито море спасение обещава.
Бледите й жълти оттенъци опитват да пробият сивата бездна.
Чакам, потънал в нея и необятността й се пропива в съществото ми…
Като капещи сълзи листата и дъждът застилат земята край мен с шарения си шал.
Цветовете изчезват, погълнати от водовъртеж от еднаква, непрогледна тъма.
Капки се стичат и почти болезнено се отскубват от върха на пръстите.
Очите ми привикват с липсата на светлина, посока и цел.
В едно се сливам с разнородността на тоновете сиви.
Дъждът затуптява в мен в същия си ритъм.
Мъждукам. Гасна и валя. Чакам.
Теб…

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!