Слънцестоене…
Под Слънце жарко стоиш
Лъчи до теб се докосват.
С огледалната си кожа отразяваш ги ти
И разтапяш всичко що се огледа в теб.
Вълни надигат любопитно глава,
Очите им бляскат от твоята светлина.
Слънце си, а просто стоиш…

Море се пресяга със сетни сили към теб,
Едва достига върха на пръстите ти,
И се оттегля бързо като опарено.
Само, за да опита отново след миг…
Цяло то от вълнение завира,
С шумна пяна кипи и въздиша.
Птици над него летят за утеха,
Разперват криле в твоя небесна свобода.

Стъпалата ти пясъка галят,
Брегът в усмивка се вие около теб.
Вятърът златни прашинки надига,
В косата ти златна гмуркат се те.
Грееш сякаш залез никога няма да има.
Нощта от теб се страхува, ти от нея не,
Защото не си сама на брега.
Слънце си и в мен гориш.

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!