Познат ли ти е този свят?

Където всичко е така чуждо и плашещо различно.

Където летиш в безтегловност, със замъглени очи. 
И студът крещи с всички сили в лицето ти:

С
ам си!


Поривите на вятъра разнасят вика му навред,

Носен от ледени криле на страх.
Гласът отеква във всичко и го преобразява в

Пустош…

Предаваш се под тежестта на натиска му,
Стъпкващ последната ти искрица топлина.
Нахлува без покана през тънката обвивка на тялото ти,

Оставайки там завинаги…

Разтваря порите й с острите си като игли нокти,
Озъбва се пред очите ти.
И усещаш ледения му дух.

Мъчително.

Влива се под кожата, плъзвайки по костите,
Смееш да мечтаеш само за едно

Единствено спасение

Забрава цари в свят от пустиня, без

Надежда

Свят на мрак

И

СПОМЕНИ

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!