Verse 1

Слепи сенки скитат се в мъгла,
градът ги прегръща с гъста пелена.
Душите ни изтерзани са в плен,
вечно да живеят в спомен за отминалия ден.
Щастието изплъзва се и преобръща ми ума,
бягам, лутам се, търся го,
само в очите ти съм у дома.
Но до кога?

Pre-Chorus

Пак ли стигнах до ръба?
Да сънувам без да спя…

Chorus

Самотата влюбена е в дъжда,
в съня си бродя с нея под ръка,
Любовта ти никого не чака,
поглъща ме във водовъртежите на мрака.
(x2)

Verse 2

Вечер чувам на вятъра гласа,
да разказва за отминали неща.
На крилете му отлита час по час,
спомена за тихото ти “нас”.
Мислите дълбаят в мене гроб,
на видението ти ще съм вечен роб.
През прозореца нахлува то,
а ти си тръгна, но защо?

Pre-Chorus

И пак ли стигнах до ръба?
Да сънувам без да спя…

Chorus

Самотата влюбена е в дъжда,
в съня си бродя с нея под ръка,
Любовта ти никого не чака,
поглъща ме във водовъртежите на мрака.
(x2)

Bridge

Светлина ти у мен угасва,
безкрайната забрава я опасва.
Едва се чува вече в тишината,
викът на спомена в мъглата.

Outro

Самотата влюбена е в дъжда,
теб сънувам, без да спя…


THE END

 

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!