Безнадеждна мечта. Отново да срещна бадемовите й очи.
Категория: Разкази от разстояние (page 1 of 1)
„Разкази от разстояние“ е раздел от този личен блог, посветен на една любов, която беше изживяна и преодоняла в по-голямата си част от разстояние.
Като бях малък вярвах, че съществуват две луни. Как иначе да си обясня това, че виждах Луна над къщата ни и Луна, когато ходих на гости у леля си на другия край на града? Мислих, че те са различни и се разбират помежду си да ми се явяват, за да мога винаги да намирам пътя […]
Събудих се рано, но топлината от усещането за теб вече си беше тръгнала, сякаш погълната от студените стени на апартамента ми. Беше събрала одеялото в ъгъла на леглото и ми беше оставила бележка върху него. Сгъната през средата… и празна. Първоначално се натъжих, но мисълта за теб не закъсня и ме изпълни със смисъл. Нахлу […]
Лято е! Всяко същество търси сянка и прохлада, а аз – място под жаркото слънце в погледа й. Грейналите й кафяви очи, станали още по-топли и ярки с настъпването на лятото. Стоя на брега и я чакам. Сладоледът вече се разтапя, както мен, щом я зърна. А стане ли прекалено горещо – сещам се за […]
Днес си отворих чекмеджето, Онова с нощните пеперуди. Там, където пазя и спомените за теб. Вгледах се в пъстрите очи по крилцата им, Твоите очи, в които потъвам, Твоите крилца, с които политаш в мислите ми. Пуснах си любимата ти музика и зачаках… Ярките цветове на въображението, Проливния дъжд, Теб… Нощния рейс, Който идва, за […]
Листата пак са натежали от дъжд. Капките притискат цветовете и оставят пролетта на пауза. На лицето ти отново е изрисувана усмивката на слънцето, изтриваща белега на дългата зима. Очите ти ми напомнят за пълни езера – далечни и дълбоко замислени. Мъглата на отминалото време обгръща сияйността им и ги прави тайнствени и непознати. С мисъл […]
Този лист го смачках и захвърлих на улицата. Беше празен и чисто бял. Дълго го гледах захвърлен, после го разгърнах и той постепенно започна да се изпълва със смисъл. Грабнах химикалката и започнах да пиша. Бавно, елегантно и полека, като походката й, редовете се движеха в крак с нея. Тя се обръщаше назад, мислейки, че […]
С теб сме на сцена. Играем по тъжно-скучен сценарий. Аз стоя и те гледам как седнала пред огледало сресваш косата си. На светлината на прожекторите лицето ти е още по-бяло и искрящо, едва различимо. Добре, че го познавам до най-дребния детайл и щриха. Не смея да те доближа. Не мога да те погледна директно, за […]
Близо… увличам се по теб и забравям колко си далеч… Ако можех да рисувам, бих започнал още сега. По спомен, по емоция. И щях да се потапям в море от въображение, откъсвайки се от реалния свят. Да забравя всичко и всеки, за да се фокусирам само върху лицето ти. Щях да оставя очите ти за […]
Отново седя на самотна пейка, на непозната гара, далеч от дома, чакащ късния влак. Закъснява. Не бързам. Безцелно и безпътно очаквам. Не знам накъде ще ме отведе, дали ще се върна някога дори. Лека мъгла е обгърнала перона, хладен вятър пронизва скъсаните на коленете ми дънки. Все пак усещам топлина отвътре. Когато нямаш посока, нито […]
В едно далечно селце имало една малка къщичка, близо до огледално езеро. В нея живеело момиче, толкова красиво, че отражението му се губило в прозрачните води. Всяка сутрин тя се будила рано, разхождала се из пъстрата гора, беряла си боровинки и билки за чай. Сядала на малката си веранда и рисувала каквото виждат очите й. […]
Здравей, как си? Аз съм добре. Днес ти пиша това писмо, за да ти разкажа как започна моята лятна ваканция. Ти си най-добрият ми приятел и искам да знаеш всичко за мен … и най- вече за нея. Училището свърши! Излязох на двора, усетих жаркото слънце да предсказва лятото. Разкопчах горното копче на ризата си, […]
