Лято е! Всяко същество търси сянка и прохлада, а аз – място под жаркото слънце в погледа й. Грейналите й кафяви очи, станали още по-топли и ярки с настъпването на лятото.
Стоя на брега и я чакам. Сладоледът вече се разтапя, както мен, щом я зърна. А стане ли прекалено горещо – сещам се за хладината на нощите, в който валеше и я сънувах.
Ако я почувствам тъжно далеч, се вглеждам в отсрещния морски фар. И знам, че тя е някъде там, светеща с надежда – спасение за бедстващите ми мисли.
Чайка прелита над мен, носена кротко от морския бриз. Бриз с аромат на Нея. Малките посивели облаци дават бегла надежда за тих летен дъжд. Надявам се с него да дойде и тя.
Пристига! Заедно с прилива и залеза. Облечена в моята бяла риза, която й е съвършено широка. Носи бяла шапка и мокри бели кецове. Събрала си е бели мидички и ми се усмихва с белите си перлени зъби. Красива бяла точка на фона на златния залез…
Дочакваме заедно лунната пътека, която ни отвежда до море от блещукащи звезди. Рисувам буквички по гърба й, а тя ги отгатва, пишейки на пясъка.
Изчезва от погледа ми в тъмните, топли води, а после се връща усмихната, пръскайки ме с хладните капки от косата й. Солта по устните й, малко лимон и текила – опияняваща наслада. Лято е!
