Пловдив е град, в който на всеки ъгъл те дебне нещо изненадващо. И това не ви го снасям като положителна информация! Град, който не само впечатлява със своите тесни задръстени от Голф тройки улички и древноримска разкопана атмосфера (визирам и пътната инфраструктура), но и с колоритните персонажи, които винаги са маали и ще маат гащи по пловдивските улици. В този град всичко е възможно – да се влюбиш, да се загубиш, да срещнеш бъдещи приятели или просто да прекараш следобеда в компанията на интересни хора и накрая на деня – да се окаже, че си изхарчил половин заплата, бутайки си густото.
И по тоя повод, ето ви 9-те типа пловдивчани, които трудно ще срещнете другаде, освен по майненските географски ширини.
Девет типа хора, които ще срещнете само в Пловдив
1. Арт човекът от Капана
Капанът не е квартал – Капанът е начин на живот и религия на лукса. И никой не разбира това по-добре от Арт човека от Капана. Него луксът си го успокоява и т’ва е! Той е от онези особи, които ще забележите още отдалеч – необикновено стилен, създаващ впечатлението, че е облечен сякаш за фотосесия във Vogue, макар и всъщност да пие кафе в малко, скрито, но за сметка на това необосновано скъпо заведение на павираната улица. И това всъщност дори не е той! Това е просто померанът му! А самият арт човек от Капана – той е направо от друга планета!
Този човек не е просто жител на Пловдив, той е въплъщение на духа, който превърна Капана от западнал квартал в истинско средище на изкуството и културата… или по-скоро на алкохолния делириум до набузената газова печка. Ако виното не беше 12 лв чашата, а газовата печка беше обикновен варел с горящи боклуци, мнението ни за този човек би било съвсем различно…
Докато Капанът преди години беше място, известно с ръждясалите катинари по празните магазини, днес всяка улица е пълна с живот, пъстра и шумна (или Тиха), а Арт човекът е в сърцето на всичко това. Без него Капанът ще е празен лъскав шоурум!
Как да разпознаете Арт човека от Капана?
Първото, което ще ви направи впечатление, е стилчето му. Ако срещнете човек с твърде широка риза, бермуди през декември, розови чичовски еспадрили с пискюлче и чорапи с халапеньо, не бързайте да го отписвате като ексцентричен практикант на метода Вим Хоф. Това е местният артистичен тип, който смята, че дрехите са просто форма на самоизразяване… самоизразяване като ексцентричен меланхолик по старото, който се кефи на новото, но иска да е ново някак по стар начин.
Задължителен атрибут са и очилата – кръгли, правоъгълни, трапецoвидни, паралелепипедни, с изящна тънка рамка, но винаги с прозрачни стъкла в мъжки нюанси, защото, разбира се, очила се носят не от нужда, а от чиста любов към естетиката и разтрисащата газарийка.
Арт човекът също така често е придружен от раница или чанта, която изглежда, сякаш е намерена в на баба ти гардероба от орех в мазето в Марково. Ако я изтърсите, в нея ще откриете все евтини неща от някой старовремски битак – малък бележник, графитни моливи, някоя книга на френски философ и поне едно копие на MainaTown, който няма да прочетат и тази статия, както не четат и съобщенията ми във фейсбук, в които ги приканвам да ми обърнат внимание и да вземем да направим нещо заедно! Те не ме заслужават, I guess… Друго, което ще намерите в чантата на арт човека е MacBook Pro, за да можете да направите все пак разлика между него и обикновения вехтошар.
2. Айлякът с главно „А“
Айлякът не е просто дума или местна фраза – той е цяла философия, дълбоко вкоренена в битието и житието на пловдивчани, за която всички други провинциалисти ни завиждат. В това число се включват и софиянци, защото и те са провинциалисти по отношение на айляка! Ако се разходите из Пловдив (например защото сте изпуснали рейса, което би било уникален феномен изобщо да сте го видели), няма как да не усетите това насравнимо чувство за спокойствие и лекота. Точно това усещане има свой идеален представител – Айлякът с главно „А“.
Айлякът е човекът, който не просто живее в Пловдив – той е живото въплъщение на целия град. Кръвта в артериите му. Той е образът на онзи пловдивчанин, който никога не бърза, който никога не се притеснява от времето, който винаги ще намери причина да седне за още едно кафе и да продължи лалата, дори и да закъснява с часове. Неговото мото е простичко: „Всичко с времето си.“ Така обикновено отговаря и на въпросите “Кога ще се ожениш?”, “Кога ще си намериш работа?” и “Дали някога ще върнат Мелодия на годината?”.
Тук времето сякаш тече по различен начин – и Айлякът знае това по-добре от всеки друг. За него животът не е състезание, не е маратон, нито пък крос. Даже не е и спортно ходене… Той няма време да се тормози с такива избъхтени дейности. За него животът е приятно преживяване, което заслужава да бъде изконсумирано с удоволствие, без напрегня, с по някоя “бюджетна” поничка от BlueStone-чето за мезе и кафенце от ДюкянЪ за затегач. Той е майстор на бавното съществуване, единствено и само защото вярва, че щастието е точно в това – да правиш всичко по своему, спокойно и с удоволствие. Именно той е автор на крилатата фраза, че “айлякът е същото като испанското mañana, mañana, но без цялото това напрежение”!
Как да разпознаете Айляка с главно „А“?
Ако се чудите дали срещате Айляк или просто безработен минувач, ето няколко знака, по които можете лесно да го разпознаете:
1. Бавно ходене с темпо на кахърно турско маане
Айлякът никога не бърза. Ако видите човек, който се движи по Главната така, сякаш целият свят му принадлежи, това със сигурност е той. Не защото целият свят му принадлежи обаче, защото и той, като обикновения безработен, няма нищо на свое име, освен лична карта… когато я носи, защото “кой пък точно мен ще ме провери, аз не изглеждам като човек, който експериментира с леки наркотици, макар наистина ДА… Стъпките му са спокойни като на тапир, а погледът – също толкова интелигентен, леко замечтан, сякаш се наслаждава на всеки миг от нищоправенето. Нищоправене, което сякаш върши за пръв път, но всъщност последното му извършено усилие е било първото му дихание след раждане…
2. Поренка на кафе по всяко време
За него кафето не е просто напитка, то е по-важно от въздуха и водата! Защото нека не се заблуждаваме – когато можеш буквално да видиш въздуха, който дишаш, то не говори за много високо качество, а от друга страна “кой пие вода бе братко?!”.
За Айляка компанията е толкова важна, колкото и самото кафе – винаги трябва да си заобиколен от други Айляци и да се говори за важни теми като крипто инвестиции, недвижими имоти, щатските мита и други теми за хора без работа. Защото споделеното мързелуване не е мързелуване – то е брейнсторминг.
По отношение на яденето и хакането по кръчми, той е на принципа – “първо мезим здраво, после Мезим Форте”!
3. Никакъв стрес
Този човек няма да се ядоса дори ако светът около него се руши или всички съседи започнат да горят гуми през зимата. Проблемите на ежедневието го подминават с небрежна лекота. В неговия свят стресът просто не съществува – защото всичко има решение – разтакаване!
4. Философия за живота
Айлякът често има своя собствена теория за живота, която обича да споделя с другите, макар и те да не щат да слушат. Той вярва, че нищо не е чак толкова спешно и че работата не е заек, за да избяга, че човек трябва да се наслаждава на малките неща (като мезонет в Съдийски примерно), и че животът трябва да се живее заради самото живеене, а не заради резултати, срокове, планове и друга излишна напрегня.
5. Необичайна пунктуалност
Айлякът почти никога не е навреме. Ако имате среща с него в 12, бъдете готови той да се вясне към 14, защото “кой нормален става преди 11 в почивен ден… или в какъвто и да е друг ден”. Също така той ще срещне поне трима приятели по пътя и ще се спре за лежерна лала, без да си дава грам зор.
3. Хипстър-туристът от София
Още не е разбрал, че не е в столицата и държи да ти обясни колко му харесва „вашият малък град“, докато си прави селфи с Мильо, седейки му на чатала. Носи ленена риза, очила с дебели рамки и говори с прекалено театрална интонация, която е прихванал само от пиене на чай от розмарин в К.Е.В.А.
Той много държи да ти каже колко е по-спокойно тук и колко би искал „някой ден“ да се премести, макар че знаеш, бате – това никога няма да стане. Люлин е по-голям от хляба!
Хипстър-туристът не идва в Пловдив само за да разглежда Античния театър, да се катери по тепетата или да яде евтини кюфтета Мими Иванова в Паваж. Не, Неговата мисия е по-дълбока – той идва, за да намери онази скрита „инстаграмъбъл“ атмосфера, с която да блесне в социалните мрежи. Вдъхновен от идеята за бавен живот и култура, той гледа на Пловдив като на лек от столичния стрес и намира удоволствие дори в най-баналните пловдивско-провинциални ежедневия – стига да са достатъчно айлякчийски.
Този хипстър-турист може да ви изглежда леко заблуден, защото очаква във всеки подлез в Пловдив да открие метро, на което да се покачи, за да пътува 45 минути и да се озове в Красно село, но бъдете сигурни – дори на него му е пределно ясно, че градски транспорт в Пловдив не съществува!
Как да разпознаете Хипстър-туриста от София?
1. Стилчето
Хипстър-туристът носи развлачена риза, бермудки, винтидж очила и платнени обувки дори ако времето навън не е особено подходящо. Общо взето прилича на продавач на царевица на морето, но без тен, защото се е обмазал с 50+ фактор, тъй като е чувал, че слънцето в Пловдив е като по обяд на Венера.
2. Апаратчето
Този човек рядко разчита само на телефона си за два бона. Той винаги има полароидна или ретро филмова камера, която прави три пъти по-гадни снимки от телефона му за два бона, но особено внимателно насочва към графитите и фасадите на къщите в Капана, внимавайки да не му треперят ръцете. По този повод е започнал да пие седмица по-рано по 50 грама мастика вечер, за да калибрира жироскопа.
3. Инстаграм цъканката
Хипстър-туристът прекарва повече време в обработване на снимките и съставяне на идеалния хаштаг, отколкото в самото преживяване на града. Ако го видите концентриран в телефона си, то е за да снима през него снимката, която е направил преди малко с полароидката си, което като цяло е същото като да отидеш на лов, да отстреляш животното, да отидеш на баба ти на гости да ти го сготви и вместо това да си поръчате пица…
4. Селективна култура
Той упорито скипва всяко място, което е твърде популярно. Задължително избягва по-известните забележителности, защото „там е пълно с туристи, дюлгери, криви глави и гяури“ – сякаш самият той не е един от тях…
Хипстър-туристът от София може и да дразни някои, но истината е, че градът има нужда от него. Кой иначе ще яде от скъпите манджи в Капана, с които едвам си запълваш пломбите?!
4. Пловдивската баба на Главната (онази, която знае всичко, дори и това, което не е ставало)
Ако сте били поне веднъж на Главната в Пловдив и не сте видели Пловдивската баба, значи или не сте били в Пловдив, или самите вие сте такава. Тази симпатична персона е по-емблематична от Альоша (и навярно негова бивша любовница), по-древна от Античния театър и по-информирана от TrafficNews (а и информацията и е по-точна).
Пловдивската баба не е просто баба – тя е градският архив в жива (нафталинова) форма. Може да ви каже как е изглеждал градът преди 70 години, къде са минавали трамваите по времето на Нерон (нищо, че никога е нямало такива), кога са положили пльокащите плочки на Главната и кой от общинарите е виновен за това. И не, не мислете, че тя просто клюкари – тя извършва „социална антропология на открито“ и то безплатно.
Главната улица за нея е едновременно офис, заден двор, конферентна зала и социална мрежа, далеч по-бърза, точна, а и без реклами от Facebook. Ако си мислите, че не сте ѝ интересен – грешите. Тя отдавна знае кой сте, откъде сте, чие дяте сте, защо сте сами днес (а и като цяло в живота… сексуалния също), и че онази „приятелка“, с която хакахте кафе на италианското миналата седмица май не е точно „приятелка“, защото и тя си го подава с вашия crush.
Как да разпознаете Пловдивската баба на Главната?
1. Винаги заема стратегическа позиция
Тя винаги е на пейката с най-добрата гледка в Градската, сякаш самата тя си я е положила там… което е възможно всъщност да се е случило на някой пионерски лагер на времето… Също така кибиква около Общината или на Наркоплейса, където пътникопотокът гарантира максимално количество информация на минута.
2. Групата на „веселите вдовици“
Не е сама – задължително е с отбор поне от три или четири бастуна и толкоз брой зъби, които обсъждат последните сензации с такава скорост и ефективност, че CNN и BBC могат само да завиждат. Известни са още като Медийна група България.
3. Модната икона от соца насам
Винаги стилна, елегантна, с дискретни аксесоари – шал, брошка, перли, които изглеждат като фалшиви, защото е нереално да са истински, но всъщност са, чанта, в която удобно се побират както пакетче солети, така и последните броеве на вестник “Здраве”, някое друго “Сканди” и “Минаха години”, заедно с хапчетата за кръвно. Носи очила, но в същото време друг чифт й виси на каишка около врата, че да може да сменя обектива в зависимост от разстоянието на обекта на интерес.
4. Безобидните коментари („то не е клюка, ама да ти кажа…“)
Ако минете твърде близо, ще чуете как “дискретно” обсъжда на висок глас минувачите – „оня високият е внук на Ванчето, дето живее над баничарницата… е, беше добро момче, ама сега малко набляга на пукницата“. Знаете как е – тя няма лоши намерения, просто е искрена до крайност.
5. Носталгията – „По Байтошово време…“
Нейната любима фраза винаги започва с „По Байтошово време...“, последвано от изречение, което ви кара да се чувствате сякаш сте изпуснали най-хубавата част от историята на човечеството и Вселената. Но не се тревожете – след 50 години и вие ще говорите по същия начин – “По Байбоково време…”.
Пловдивската баба е жива мумия… така деее, легенда, пазител на градската памет (и Свещения кивот) и основна причина животът на Главната да не е само пазаруване и кафета, а истинско човешко приключение и драматургия. Ако попаднете на нея, седнете и послушайте – шоуто си струва.
5. Вечният хейтър на „новото строителство“ (онзи, който преживява персонално всеки нов бетонен градеж)
Пловдив е древен град, оцелял през войни, нашествия на всякви мити и немити империи и катастрофи, но дори той потръпва, когато се изпрати пред Вечния хейтър на „новото строителство“. Този човек не просто е против новите сгради – той ги приема като лична обида и трагедия, съпоставима само със събарянето на Мавзолея на Георги Димитров.
За него идеалният Пловдив е съществувал някъде между 1962 и 1989 година (навярно преди Христа). Оттам насетне всичко е „бетон, арматура, мръсна гняс и разруха“, а всяка нова кооперация е повод за траур и възмущение, достойни за Еврипидова трагедия. Вечният хейтър вярва, че единственото хубаво нещо, построено през последните 30 години, е на баба ти плевнята в Марково.
Как да разпознаете Вечния хейтър на „новото строителство“?
1. Типични трагични фразеологизми
Той не говори – той драматично се изповядва на Филанкишията: „Ех, навремето тук беше зелено, имаше парк, чешмичка, чоплихме семки по пейките и отваряхме бира с око“, „И това ли бетонно недоразумение трябваше да цъфне на това място за отдих и средище на градивната мисъл и дейност?“, „Убийци на семкаджийството!“.
2. Онлайн бунтовник
Фейсбук профилът му е пълен с драматични снимки „Преди“ и „След“ (и никога не става въпрос за бюста на жена му… или неговия собствен), придружени от текстове, достойни за поезията на Ботев, ако Ботев беше член на фейсбук групата Български архитектурен модернизъм, изразяващ се с неутешима болка от липсата на зарзаватни градини и оранжерии на Главната. Ето как Ботев би преименувал произведенията си, огорчен от “новото строителство”:
– Майце си => Майце си е*ало
– Към брата си => Към брата си и други наследници
– Делба => Законова Делба
– На моето първо либе – На моето първо либе, двустайка в Кичука
– На прощаване => На акт 16
– Защо не съм?… => Защо не съм син на имотни родители?…
6. Спортягата от Гребната
Ако случайно сте решили, че е време да потренирате, да свалите зимната осмянка и самочувствието ви е твърде високо, разходете се рано сутрин до Гребната. Или всъщност – когато и да е. Там ще ви посрещне Спортягата от Гребната – местният Галин рилйефа, който не признава лошо време, умора, оправдания или просто нуждата от почивен ден.
Неговото ежедневие е един безкраен маратон: тичане, колело, кросфит, пилатес, стречинг, спининг, Светата тройца (клек, лег и тяга), лицеви опори, набирания по лостове за тупане на килими, дървета и всичко останало, достатъчно здраво, за да му издържи телОто. За него Гребната не е място за спокойна разходка, а Желязна църква, в която той се изповядва всеки ден! Praying in the church of Iron! Reps for Jesus!
Как да разпознаете Спортягата от Гребната?
1. Облечен като за Олимпиада
Облечен от главата до петите в най-скъпото спортно облекло, обикновено в някъв отровноелектриков цвят, че да можеш да му следиш траекторията из цялата Гребна. Той носи специален часовник, който измерва пулс, изгорени калории, кръвна захар, фази на луната, размножителния период на благородния елен, миграцията на чилийското фламинго, цикълът на минаващите покрай него жени, които моментално изпадат в овулация, щом той профучи край тях и т.н. Единственото нещо, което не може да направи с този часовник, реално е да ти каже колко е часа…
2. Режим, по-стриктен от казармен
Става в нечовешки ранни часове (защото наскоро е приключил “Монахът, който продаде своето ферари”), тича и в дъжд, и в сняг, и при вулканична заплаха в Тракия. За него няма „ще пропусна днес“ – пропускането на тренировка означава, че краят на цивилизацията е близо и неговото алфа мъжкарство е поставено под въпрос.
3. Дисциплина като на тибетски монах ( и косматост като на тибетски як челото)
Знае колко калории има във всяка хапка, която влиза в устата му (и на изхода също я засича, за всеки случай). И в устата на съседа му. И във вашата уста. И винаги е готов с „полезни“ съвети за хранене, които никога не сте искали.
4. Необяснима енергия
Той е човекът, който тича щастливо и в шест сутринта, и в десет вечерта, сякаш наистина вярва, че един ден тялото му ще бъде изложено в музей на здравословния живот и тетките ще плащат по 6.20 лв билет, за да го видят в целия му блясък.
Този пловдивски супергерой превръща Гребната база от спокойно мястото за разходка в гладиаторска арена, в която всеки, който не тренира, е просто препядствие, което трябва да бъде заобиколено… или унищожено!
7. Студентът от чужбина
Пловдив е град, който чужденците обожават, но никой не го обича така фанатично, както Студентът от чужбина. Той е човекът, който си поръчва боза с кафето, учи псувни на български преди да е разбрал какво е записал дори в университета, смята че шкембе чорбата е изискано гурме, дъни наргилета в Pamuk Shisha от сутрин до вечер и като цяло гледа възможно най-бързо да се впише, така че никой да на може да направи разлика между него и нормалния пловдивски студент от родопската яка.
Той е убеден, че животът в Пловдив е невероятно автентичен и готин, ще ви обясни с качествени детайли това със симпатичен акцент, който ви кара да се чудите дали е германец, италианец, грък или просто… хасковлия.
Как да разпознаете Студента от чужбина?
1. Ентусиазъм и проактивност, на които всеки местен се чуди
Най-активният на купоните в общижака! Той винаги е твърдо решен да докаже, че не просто знае какво е ракия, не просто я харесва, но и е оцелявал многократно след злоупотреба с нея.
2. Нестихващо любопитство
Задава въпроси като „Защо тепетата са седем, като броя само шест?“ или „Наистина ли думата ‘айляк’ е смисълът на живота?“.
3. По-социален от всеки
Групата му от приятели е по-голяма от цялата ви махала, а способността му да се сприятелява с непознати хора е главозамайваща! Нищо, че те основно лицемерничат и прикриват пловдивската си хейтърска натура, “за да не се излагаме пред чужденците”.
4. Местният фотограф
Инстаграм профилът му прилича на рекламна кампания на община Пловдив, а описанията под снимките винаги включват (само) думите „айляк“, „plovediv“, „майна“ – в този ред или разбъркано.
Той обича Пловдив така, както само човек, който никога не се е возил на градския му транспорт, може да го направи.
8. Пловдивският патриот
Пловдивският патриот е онзи човек, за когото Пловдив е не просто град – той е светиня, Атлантида, Космос. За него градът е по-стар от Слънчевата система и хелиоцентричната теоригя се изразява в това, че всичко се върти около Пловдив. За него това е най-красивият град дори и да е от Кичука и да не е стъпвал по-далеч от пловдивския филиал Пазарджик.
Ако се осмелите да хейтвате Пловдив в негово присъствие, бъдете готови за дълъг монолог за невероятните качества на града и хората в него. Той знае цялата история на Пловдив, включително и фактите, които дори историците понякога пропускат (или реално такива не съществуват). Обикаля всички местни събития, защитава активно интересите на града и никога не пропуска възможност да изтъкне превъзходството на Пловдив над София и всички други градове в България и Млечния път .
Как да разпознаете Пловдивския патриот?
1. Тениска с надпис „Пловдив над всичко“
Обикновено носи дрехи или аксесоари, които ясно показват принадлежността и гордостта му. Татуиран е с надписи на римски, латински и майненски цитати като селска спирка с некролози.
2. Разпалените дискусии
Говори с плам за Пловдив и веднага влиза в спор, ако някой изкаже различно мнение. Любимите му събеседници са софиянци, защото има готова хейтърска реч за всеки един техен аргумент. Тя винаги започва с “ми като си много отворен, ходи си НА Люлин”.
3. Безкрайни знания за града
Може да ви разкаже всичко – от древната история (сякаш лично е поставял една по една тухлите на старовремските къщи в Стария град), до последните градски клюки (кой арт човек по колко тучни бири пие в Капана).
4. Активност в социалните мрежи
Редовно публикува снимки и патосно носталгични и революционни текстове за Пловдив, придружени с гордост и патриотични лозунги:
– Пловдив на три морета
– Пловдив – древен, вечен и айлячен
– Пловдив – мечтата на всеки от американец до пакистанец
– От тука до Мароко, всичко вика Само Локо
– Само Пловдив и тесни… уличета
5. Участва в обществения живот
Активен е в местни инициативи, кампании и протести, свързани с опазването на града и най-вече – протестите срещу Lidl и Kaufland.
Пловдивският патриот е пазител на идентичността на града, а неговата любов към Пловдив е безгранична, заразителна и по-силна от тази към майка му.
9. Предприемачът от Капана (онзи, заради когото кафето ти струва колкото годишна винетка, а сандвичът – колкото билет до Тайланд)
Предприемачът от Капана не просто върти бизнес – той създава нещо, което звучи толкова напудрено и помпозно, че веднага ти образува ортикария, ако не изхарчиш 10 лева за кафе, наименовано „артспресо“.
Той е новата генерация пловдивчанин, решил, че старите занемарени улички са идеалното място за барче с име, завършващо на Ъ (което автоматично значи “тука няма да е евтино”), обзаведено с на баба ти столовете, взети от стаичката на лозето, или бутиков магазин, където една ръчно направена чаша от вулканичен пясък от Ейяфятлайокутъл, струваща колкото средната заплата в Кюстендил.
Този човек не продава продукти, а усещане – усещане за лукс, което обаче не успява много да те успокои. Но пък благодарение на него Пловдив изглежда все по-добре в Instagram и все по-зле в Revolut-а ти…
Как да разпознаете Предприемача от Капана?
1. Стилен, ама небрежно
Той носи дрехи, които изглеждат така, сякаш е скочил в кацата с винтиджа и е излязъл оттам съвършен. Внимателно подбраното „небрежно“ облекло е важна част от имиджа му на човек, който „не се вълнува от материалното“, но случайно притежава кецки за 500 лева, които изглеждат като гуменки за 30.
2. Говори за бизнеса си, сякаш е UNICEF
Попитай го „Как си?“, и той ще отговори с подробен разказ за бъдещите си творчески и бизнес планове за квартала, света, а може би и за Марс, ако конкурентът му Илън Мъск реши да отвори там собствена “бейкърия” за обикновени бисквити “Детство мое”.
3. По-ангажиран с квартала от общината
Организира фестивали, събития, базари и кампании, които изглеждат толкова джиджани и иновативни, че забравяш, че на практика са просто още един повод да похарчиш пари, които нямаш, за неща, които не ти трябват.
4. Фанатик по „локалното“
Той е човекът, който държи да знаеш откъде е козето сирене в салатата ти – не просто от Родопите, а конкретно от козата Стамена от село Хвойна, родена на 14 април 2018 година в плевнята на дядо ти Ставри.
Предприемачът от Капана е тегаво животно, което ти искрено, но зад гърба му псуваш, но в същото време си му признателен, защото без него градът просто нямаше да е същият и ти щеше да си принуден да хакаш бири на деноногата като всеки един обикновен чобанин. И колкото и да ти се иска явно да го критикуваш, знаеш, че именно заради него Пловдив е станал толкова популярен, че и софиянци го признават за „сносен град“.
Заключение
В заключение на този екзистенциален и така обширен труд, мога да кажа, че Пловдив наистина е особен град. Той е шарен, интересен, занимателен, понякога напрегнат и винаги натъпкан в малко, непроветриво, но приветливо пространство.
Пловдив реално е едно голямо, хем сплотено, хем разединено село, в което артаджии се разхождат по мегданя, заобиколени от насядали по пейките айляци и баби, чоплещи кибиклийски от скъпите семки, продавани от капанския предприемач, докато позират за “автентични” снимки на хипстър туристи от София и чуждестранни студенти, а пловдивските патриоти и хейтъри на новото строителство цъкат с език и повтарят като Отче наш “глей глей, съсипаха го тоя град, а спортягите само бягат от отговорност по Гребната”!
