Мисля, че е крайно време да си го призная и истината да излезе наяве! Но не така рязно и веднага… Нека преди това подразним малко сетивата със следващите абзаци за пълнеж.

Здравейте на всички Millennials, 90’s kids, Gen Z-та и други хипстър ботове от тия съвременни поколения, в които и аз участвам неволно! За всеки от вас е до болка ясно, че напрежонъка, FOMO-то, OCD-то, ADHD-то, anxiety-то, глутеновата непоносимост, затлъстяването около пояса, постоянно падащите цени на Етериума и пробива на Централна гара, са най-големите бичове на нашите времена, тела и съзнание.

А както добре знаете, това, което те изгражда е това, с което вечно ще те асоциират. И това, че сме изтъкани от тези модерни бичове, прави всички нас bitch-овете на новите времена!

К’во да ви кажа, немахме късмета да сме част от пичовете на новите времена. Не се родихме едни стабилни Gen X-ове, които са Wolverine-ите на нашето съвремие или пък Boomers, които на дванадесет годишна възраст са имали по 3 деца, 6 къщи, 5 развода, 9 фалирали бизнеса и пазят ярки спомени от Втората световна, макар тогава да са били все още в на баща си първичния полов белег. Не! Ние се родихме съвременни лигави и мрънкащи измекяри.

Шанс, баце!

Под сурдинка, ако не е станало ясно – много ми е любимо да мрънкам. Наистина!

И като най-нестабилните утайки на най-новия отрязък от време, сме принудени да прибягваме до всякакви способи, само и само да си осигурим малко мирлик, ментално здраве и спокоен стомах в днешното заспряло ежедневие. Някои от тях са:

1) Ползваме апове за медитация, хранителен режим, тренировъчни програми, за следене на цикъла (особено модерните еманципирани мъже), за цикъла на Луната (това и жените го правят), хороскопи, натални карти, проследяване на фазите на небесните тела, които дръзват от време на време да ретроградират и да ни прецакат плановете за покупка на нова микровълнова. Всичко това едновременно хем провокира, хем усмирява ADHD-то ни.

2) Не ползваме социални платформи, за да не ни тригърват anxiety-то излишно. Под “не ползваме” се има предвид “никога не пиша пръв/първа”, иначе ни има във всичките, за да не дразним FOMO-то прекалено. Там не постваме нищо, профилът ни е private, в същото време приемаме всеки нов последовател и от време на време си качваме на стори снимка на гръкляна, за да тийзнем малко феновете.

Отивам да плувам и след малко продължаваме!

Добре, върнах се! Докъде бях…

3) А, да! Избягваме стресови социални ситуации като например да се търкаме у някого на касата на Била, да пътуваме с градски транспорт, да се обаждаме на такси, на инкасаторката за водата или на тия бахури от А1 като ни спре нета, поръчваме си храна (безглутенова) от ап, за да не се налага да ни гледат публично в суратя, докато ядем или да слушаме как някой сърба или мляска, сякаш е fluent на зулу, от съседната маса. Сега се сетих, че има шанс някой да ме е видял гол на басейна и това ме непрегна… Всичко това с цел да угаждаме на зверски тресящото ни OCD.

4) Поглеждаме през шпионката преди да излезем от апартамента, за да не се засечем случайно със съседа, който ще ни хване на умопобъркан small talk за промоцията на дъгова пъстърва в LIDL или за новото гадже на Тимъти Шаламе (който явно е твърде млад, за да е гледал Meet the Kardashians и да избяга с 200 от така създалата се ситуация). И цялото това дебнене само с една цел – да избегнем socially anxious обстановка, в която ще блесне реално колко крехка е психиката ни и как сме готови след подобна 10 минутна интеракция, да се завием през глава с бял чаршаф вкъщи и да не излезем следващите две седмици.

(Междувременно се извинявам за многото претенциозни термини на английски, правя го просто, защото ми е беден речникът)

5) И ето, че се задава и любимият ми съвременен стресор – напержонката. И в частност – работната такава. Така най-после достигаме и до идеята на всички безсмислени думи досега, които ми бяха необходими за увертюра. Може би затова жените нямат търпение с мен?! Не… сигурно е нещо друго!

И тук е времето най-сетне да разкрия истината, за която тийзнах в началото. Аз съм гинкозависим! Много трудно ми беше да го призная… Най-вече, защото късно го осъзнах. Всъщност вчера.

Да, признавам си, ползвам гинко билоба и не ме е срам от това! Това е моят начин да се справят с постоянно притискащата ме нужда да разполагам с бърз ум и атрактивна визия. От второто вече съм се отказал. На тия години и с тоя геном…

Прибягвам до гинко билоба, защото много често ми се случва да се чувствам, сякаш в мозъка ми е вечна и непрогледна мъгла, която ми пречи да комуникирам и разсъждавам свободно. За това си състояние съвсем основателно обинявам правната литература, която под нож съм бил принуден да чета! Така резко съм се зарибил по гинкото, че ми се струва, че ако пропусна ден, в който не употребявам, ще живея с акъла и паметта на златна рибка.

Причината да събера смелост да го споделя е, че разбрах, че има и много други (с някои от които сме колеги) като мен! И за да не си помислят те, че целта на този текст е да играе ролята на учредителен акт на съпорт група за гинкозависими, бързам да кажа, че това не е така!

Всъщност надеждата ми е от някоя голяма фармацевтична компания да се свържат с мен и да ми предложат да стана рекламно лице и по-скоро глава (и то каква!) на гинко продукта им, срещу доживотен запас! Да, толкова съм го закъсан…

За ползите от гинко билобата ще ви остава сами да прочете в накоя рекламна стая на конкурент, който иска да ме измести от резултатите на Google на тази фраза. Но лично на мен много ми харесва ПЛАЦЕБО ефектът, който ме кара да си вярвам, че бих могъл с бързина и увереност да реагирам на всяко мозъчно предизвикателство. Това е като да си мислиш, че ако пиеш един аналгин преди да се сбиеш на улицата, ще боли по-малко.

Другото много хубаво на гинко билобата е, че не те тресе абстиненция от липсата й. Навярно, защото всъщност няма никакъв изначален ефект?! Струва си да се помисли повече по темата…

И третото много ценно качестно на гинко билобата, е че много трудно се изписва правилно. От одеве я наричах многократно ГЛИНКО БИЛБАО, ГРИНГО БАЛБОА и т.н, която я прави идеална за пласиране в dark web-а под тези закодирани наименования. Ето една безплатна идея за потенциалните дилъри.

Както всяко едно нещо в днешно време – не е важно как изглежда, какво прави, колко струва, как се възприема от околните и как всъщност ти влияе, а КАК СЕ УСЕЩА! И аз, като един типичен дон Кихот, който превръща в съзнанието си вятърните мелници във великани, наивно вярвам, че гинко билобата ще ме избави от интелектуалната посредственост, в която тъна като свиня майка! Да живей!

И преди този текст да е загубил какъвто и да е смисъл, защото честно да си призная, забравих каква ми беше идеята от преди да започна да го пиша (вероятно защото днес не съм взимал), ще го приключвам. Но не мога да си позволя да свърша така в ниското. Трябва да завършим на позитивна вълна. И тя е – където и да сте, каквото и да правите, с каквито и демони на съвременното кораво като локум общество да се борите (било то и студени крайници), помнете – ако ви е страх да не забравите ютията включена като излизате, просто я вземете с вас!

 

 

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!
Become a patron at Patreon!