Концлагер ли са собствените ни мисли?
Що е то търсенето на смисъл? Безсмислена загуба на време или същност на съществуването?
Сигурен съм, че всеки един от нас има определен отговор на този въпрос. Също така всички сме наясно, че смисълът за всеки човек е едно много разтегливо понятие.
Е тогава нека го разтегнем от различни направления.
Смисълът от екзистенциална гледна точка
Един е смисълът на Сизиф на Албер Камю, който намира цел, посока и устрем в това да върши нещо безсмислено като да бута един огромен камък нагоре по хълма до края на дните си, само за да започне отначало, почти стигнал върха.
За него смисълът се изразява в това, че вършейки една наглед безсмислена дейност завинаги, той вирее с ясното съзнание, че го прави с ентусиазъм и цел по собствено желание. Макар и под вечния осмиващ и подигравателен надзор на осъдилите го богове, той разбира, че това да търпи наказанието си с усърдие и без роптаене е не просто героично, но и придаващо смисъл на съществуването му.
Ето защо и Албер Камю ни казва: „Трябва да си представяме Сизиф щастлив“. Смисълът за него е в борбата, а не в целта.
Смисълът като противопоставяне на нихилизма
Втори е смисълът на Заратустра във философската поема на Фридрих Ницше – “Тъй рече Заратустра”.
Там традиционните представи за морала и религията се отричат и се преобразуват в един мощен призив към лично самоусъвършенстване на всяка цена. Дори на цената на смъртта на Бог и представата на религиите за Него – “Някога да хулиш Бога бе най-голямото светотатство, но Бог умря, а с това умряха и тия светотатци.”.
На престола на Бога встъпва Свръхчовекът – “Свръхчовекът е смисъл на земята.”. Той е този, който ще съществува отвъд морала и който ще живее “истински”, според собствените си ценности.
Накратко, представата на Заратустра за смисъла се изразява в борбата за преодоляване на нихилизма и превръщането си в самоизграждаща се личност, която търси и намира стойност чрез вътрешна трансформация, а не чрез външни стимули и способи.
Смисълът от логотерепевтична гледна точка
Трети е смисълът за човек, оцелял в концентрационен лагер.
В „Човекът в търсене на смисъл“ на Виктор Франкъл основното послание е, че намирането на смисъл е от съществено значение за човешкото оцеляване и психологическа устойчивост, дори в моментите на най-крайни страдания.
Трите направления, в които можем да намерим смисъл, според Франкъл са:
- Работа или творчески дейности;
- Любов или взаимоотношения;
- Справяне със страданието с достойнство.
Това е и целта на неговата логотерапия – да помогне на човека да намери смисъл и да му даде отговор на въпроса “За какво да живея?”, което често е свързано с това, да търпи несгоди. Не несгодите са проблемът обаче, а това как реагираме на тях.
С две думи смисълът за Франкъл се състои в това, винаги да намираме отговори.
Смисълът в литературата
Какъв пък е смисълът на човек, който е принуден вечно да чака на безкрайна опашка?
Йозеф К. от “Процесът” на Кафка открива трагичната безсмисленост на търсенето на смисъл или справедливост в свят, управляван от ирационални и непонятни сили.
Арестуван и съден без повод и без да му бъде дадено каквото и да я обяснение защо, Йозеф К. се опитва да открие смисъла в един огромен бюрократичен лабиринт, за да успее да упражни най-изконното си човешко право – това да защити личната си свобода и живот.
В крайна сметка той стига до заключението, че нито логика, нито “невиновност”, могат да го оневинят.
И така Кафка предполага, че вината може да бъде придадена, “наследена” или наложена, не винаги обвързана с действия или разбиране от страна на обекта й.
Вина, която ние носим цял живот и търсим смисъл в това постоянно да намираме всякакви способи да я оправдаваме.
Доктор Сюс в детската си книжка “Oh the places you’ll go” за разнообразие се опитва да ни даде отговор на това какво е най-безсмисленото нещо, което можем да направим с живота си. Това е добро начало в похода ни “в търсене на смисъл”:
“…Do you dare to stay out? Do you dare to go in?
How much can you lose? How much can you win?
And IF you go in, should you turn left or right…
or right-and-three-quarters? Or, maybe, not quite?
You can get so confused
that you’ll start in to race
down long wiggled roads at a break-necking pace
and grind on for miles cross weirdish wild space,
headed, I fear, toward a most useless place.
The Waiting Place…
…for people just waiting.
Waiting for a train to go
or a bus to come, or a plane to go
or the mail to come, or the rain to go
or the phone to ring, or the snow to snow
or the waiting around for a Yes or No
or a string of pearls, or a pair of pants
or a wig with curls, or Another Chance…”
Доктор Сюс се опитва още от ранна възраст да ни втълпи, че да чакаме е най-безсмисленото нещо, което можем да правим с живота си.
Да чакаш “втория шанс” пък е равносилно на това да чакаш автобус в Пловдив – или никога не идва, или идва твърде късно и само за късметлиите.
Смисълът в изобразителното изкуство
По доста по-абстрактен начин, но и изобразителното изкуство винаги е давало смисъл, а “консуматорите му” всякога са търсили такъв в него. Нещо, на което по-възвишените и одухотворени хора са склонни да посветят дори живота си.
Един пример за творба, търсеща смисъл е “Дървото на живота” на Густав Климт:
Дървото на живота, Густав Климт
Картината въплъщава идеята, че животът е едновременно заземен, но и извисен. Дълбоко личен и интимен, но и част от по-голям, мистериозен план. Тя ни приканва към размисъл върху това как красотата, любовта и духовният растеж ни предлагат смисъл в един сложен, заплетен свят.
За нас остава да се движим хаотично по спираловидните клони на живота, запътили се към един окончателен и сигурен край, надявайки се той да бъде красив.
Смисълът в музиката
Лупе Фиаско в “The instrumental” ни разказва за един тотално различен тип смисъл. Смисълът на това да си обсебен от собствения си затвор:
“Anything not comin out the box, he blocks it,
See, he loves the box and hope they never stop it,
Anything the box tell him to do, he does it,
Anything it tell him to get, he shops and he cops it,
He protects the box, locks it in a box,
When he goes to sleep, but he never sleeps,
‘Cause he stays up to watches, scared to look away,
‘Cause at that moment, it might get stolen
And that’s the last of the boxes,
So he chained himself to the box, took a lock and then he locked it
Swallowed the combination and then forgot it…”
Лирическият му герой е човек, тотално погълнат от “кутията”. Мълчалив, пасивен и откъснат от света, но вманиачено наблюдателен. Едновременно жертва и активен участник в собствения си умствен затвор. Някой, който е интернализирал “системата” толкова дълбоко, че става част от нея, въпреки че тайно негодува срещу нея.
И така с Лупе стигаме до “съвременния смисъл”. Този, който ни кара да си купуваме нови дрехи, за да прикрием психическите и физическите си белези. Този, който ни кара винаги да търсим “по-голям и по-скъп покрив”, за да скрием звездите над главите си. Този смисъл, който отговаря само с мълчание на въпроса “Кой си ти всъщност?”.
Съвременният смисъл
Съвременния смисъл няма отговори. При него и след него възникват само и единствено още въпроси без отговор. Въпроси, които получават като реакция неразбиране, тъга, страдание, неприязън, гняв, омраза, разочарование, отдалечаване и объркване.
Съвременният смисъл се състои в това нищо никога да няма смисъл. Но въпреки това той търси, открива и придава псевдо смисъл на дори тотално противоположни по същност и значение твърдения, течения, политики, разбирания, мисли и чувства.
Той е извинение за това всеки един от нас да прави, усеща, мисли и действа по начин, по който е угоден и удобен само и единствено на неговите моментни прищевки и капризи.
Съвременният смисъл ни дава оправдание да бъдем глупави, но да имаме мнение за всичко. Да бъдем невъзпитани, но непукисти. Да бъдем некомпетентни, но изискващи. Да бъдем немислещи и неможещи, но успели и материално богати. Да бъдем плитки и плоски, но да градим имидж на възвисени и оригинални. Да претендираме за право на глас, макар да ни е винаги по-угодно да си мълчим. Да бъдем неуки и неграмотни, но “творци”.
И в това няма нищо лошо! Ако смисълът е в това да няма смисъл, то проблемът ни вече е решен. Всичките ни душевни страдания, амбиции, желания, терзания, успехи и несгоди, болки и радости, събирания и раздели, раждания и смърти… Всичко е безсмислено. Търсенето може да приключи! Нали?
Обаче… направете ми една услуга, преди да продължите към “Често задавани въпроси”. Прочетете този текст отдолу нагоре отново. Започнете от съвременния смисъл и се движете нагоре. После пак си задайте въпроса: “Безсмислена загуба на време или същност на съществуването?”. Що е то търсенето на смисъл?
И ако се почувствате като сами да сте се вкарали в концлагер на собствените си мисли, се сетете, че има хора, които търкалят собствената си кутия нагоре до върха на хълма, само за да започнат отначало. Други игнорират и отхвърлят кутията, за да достигнат “свръхчовешко” съвършенство. Трети слагат надписи на кутията – “работа”, “любов”, “творчество” или просто “чупливо”, за да оправдаят съществуването й изобщо. Четвърти си живеят в кутията и от време на време търсят утеха и сродна душа в литературата, изобразителното изкуство и музиката.
Изберете си едно или не избирайте нито едно. Избор. В това е и винаги ще бъде Смисълът! Последствията от изборите ни са тръните или плодовете, които ще берем, докато един ден не увехне дървото на живота ни.
Често задавани въпроси
В-смисъл (заедно или отделно)?
Въпрос, който често е в отговор на друг въпрос. Обикновено се задава от човек, който едновременно е подразнен и неразбиращ зададен към него въпрос, но и еднакво незаинтересован и нежелаещ да обмисли адекватен и подходящ отговор на основното питане.
С мисъл?
Нещо като горното, но реално тук въпросът може и да е интернализиран и неизречен на глас. Човекът пита сам себе си дали трябва да вложи мисъл в това да отговори на зададен към него въпрос или просто може да замаже всичко с един бърз контра въпрос, като например “В смисъл?”.
Смисъл?
Реално обобщение на предходните два, но тук човекът едновременно с незаинтересованост, нежелание за влагане на мисъл и старание за каквото и да е, освен дишане, демонстрира и неграмотност.
