Ей го на, пак е есен. Сякаш беше вчера, когато се разхождахме по кратки гащи и забележими пъпове по центъра и си кибиквахме безотговорно кой къде свари. Всъщност, буквално си беше вчера…
Рязко обаче си скова кочана, циганското лято си замина и от него останаха само… (не, няма да го кажа… добре де, цензурирам – останаха само ТЕ) и след напрежонката и стреса от смяната на сезоните през пролетта и летаргия и оправдано празноглавие през лятото, настана време да се отдадем блажено на есенната депресия.
Обаче споко, скоро ще дойде периодът на зимния дебелариум и алкохолен делириум и колелото ще се завърти напълно, за да тръгне отново надолу по склона, с настъпването на следващата безпътна година… и така, докато в един мръсен и мрачен ден, например през красивия месец ноември, който е известен с това, че никога нищо смислено не се е случило, освен че са се родили някви хора от най-тегавата зодия – скорпион, не ни изтропа и не хвърлим кокалите окончателно… Както виждате, за мен няма такова нещо като “есенна депресия”.
Като цяло, този сезон не е много по-различен като усещане от това, да пребиваваш в Чистилището. Както кротко си си живуркал в Рая – лятото на твоя живот, ял си грозГе от пазвата на някоя херувимна мадама (споко, това не е някой от 90-те пола) и си пил амброзия от пъпчето й (никога не съм мислил, че ще употребя думата “пъп” повече от един път в един и същи текст, а ето че вече го правя за трети), радвал си се на светлина, топлина и айляк, изведнъж Свети Петър те нарочва, щото си заграждал неговата мадамата в дискотека Хевън в Боровец, черпейки я с балони с райски газ (които са пълни с обикновен въздух от компресора на гумаджията бай Диан от Рая) и те праща на майната си – в Чистилището. През есента…
Нея мога да сравня само с това да чакаш на опашка в НАП под номер 322, а системата да е стигнала до номер 654 в момента… Обяснява ти се, че всичко има ред и последователност и номера ти в системата не отговаря на реда ти на постъпване… тогава се сещаш, че реално и в живота е така – няма значение колко човека пишат на гаджето ти в инстаграм, все някога ще дойде и твоят ред да бъдеш seen-нат! Имаш доброто желание всичко да има смисъл и нещо някога да се случи, за да продължиш нормалното си съществуване, но не… никога няма да си същият, след като си изчакаш реда в НАП.
Много добре знаете какво следва след Чистилището – некъв ужас, некъв хел… Най-после идва твоят ред да те обслужат, но се оказва, че грешно си попълнил бланката за издаване на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК с черен химикал, което е нещо, което се учи в яслата и е най-големият смъртен грях на тая планета, за който заслужаваш да гориш вечно в Ада! И почваш да бегаш по 9те кръга, бате… а в последния те чака митично създание с няколко глави на нападжийски лели, които ще те дъвчат до края на безкрая…
И след като вече всички се чувстваме прекрасно добре, мисля, че е време да ви споделя за няколко изпитани метода за справяне с депресията през есента. Ако има такива от вас, които не изпитват подобни чувства, искам да заявя отговорно, че вие навярно не сте хора и е редно да се самопорицаете!
Ей ги методите:
1. Хибернирайте
Като цяло не мисля, че някой ще се разсърди много, ако му кажат, че не е срамно да си поспива малко повечко, за да преодолее тягостното усещане от есента. Например по 14-16 часа на ден, като единствената цел на това да сте будни през останалите е, за да ходите по нужди, да ядете, да отворите на инкасаторката за водата за пръв път тая година или да гледате “Отчаяни съпруги” с надеждата Ева Лонгория и вас да очаластри за награда на това, че сте поляли фикуса, както прави с младия си градинар.
Общо взето есента трябва да ви служи, за да си отспите от бурния живот през лятото. Ако пък сте спали цяло лято и никва не сте я свършили… поздрави от торбите Била под очите ми, завиждам ви… Не че съм имал бурно лято, просто за мен сънят е мираж, в който само слабите съществуват.
ПАУЗА! Отивам на фитнес, за да изследвам теорията, че ако си спал 3-4 часа, лежанката ще придобие съвсем друг смисъл…
Завръщам се. Не се намери кой да ме завие в тоя фитнес ‘начи… Продължаваме напред!
2. Експериментирайте с microdosing
Първо да разясня що е то, защото може да има лели (вече наборки) от НАП, който ме четат и не са запознати с темата.
Та microdosing е тип терапия, според която с цел подобряване на менталното здраве, човек използва за продължителен период от време психаделични вещества (LSD или псилоцибин) в много малки дози – около 5 до 10 процента от пълната доза. И не, чобани, тва не значи да пиеш по 200 грама ракия всяка вечер! Не се радвайте предварително!
Кат цяло, теорията стъпва на проучване от изследователския университет Джон Хопкинс в Балтимор, щата Мериленд, която разглежда ефекта от веществото псилоцибин – психоактивна съставка от така наречените „магически гъби“. Данни за употребата му съществуват от хилядолетия назад във времето, като още ацтеките и други древни народи за се херцили на псилоцибин, докато са извършвали окултни ритуали и връзка с „боговете“. Нещо като това, което се случва в “Найлона” всяка събота!
Та според проучването на университета, малки дози от гъбата помагат на хора, страдащи от маниакална депресия и биполярно разстройство, без те да изпадат във вредния халюциногенен high. И тук логично следва, че майкродоузингът ще помогне на всеки, който крайно се изнервя от това, че го засичат на кръстовището!
И тъй като все пак целта ми е да ви помогна да се справите с есенната депресия, а не да ви подтиквам към употреба на наркотици, имам друго предложение за microdosing. Скоро ще трябва да се налага зелето. Предлагам ви, когато се потиснете и ви стане смотано, просто слезте до мазето, отворете кацата, метнете си една бЕла кърпа връз главата и приклекнете над бидона, за да подишайте малко пари от него. За по-смелите, за които майкродоузингът е “слаба ракия” – можете да удряте и по някой шот зелева чорба от време на време. Гарантирано ще се почувствате по-жив от всякога.
3. Яжте колаген
За всеки е известно, че с промяната на времето, пантите се разкърцват. Всеки също така знае, че щастливите стави гарантират здрав живот. Или беше обратното… Мен лично много ме депресира фактът, че със захладняването, при всяко клякане, колената ми тракат като кастанети.
И сега бих могъл да ви изреждам супер много полезни суперхрани, с които да си набавите колаген, но знам, че няма никаква файда, защото всеки от нас ще прибегне само до едно единствено решение. Пачата! Да, всичкото РОКОКО (рога, кости, копита) съдържа мега много колагенче, което освен полезно е и перфектната компания за самотна, мразовита есенна вечер, каквито много от “младите” ергени като мен преживяваме. Съгласете се, всеки един самотник има нужда от някоя пача!
Представете си следната идилична обстановка. Току-що сте се върнали от Кауфланд с “комплект за пача” (да, има такова нещо!), набавили сте си достатъчно черен пипер и чесън. Малко след това магията къкри. Готова е! След 2-3 часа престой в хладилника нещото се е желирало. Сипвате си един шот зелева чорба и се започва един колагенно-микродозен пир! Как да се депресира човек?!
4. Пуснете си запис от концерта на Лепа Брена на repeat
Без това тая статия взе да става прекалено рандъм… Така че нека ви споделя и тази излишна информация. Наскоро бях на концерт на Графа, след което четох някви хейтърски коментари в нета.
Като цяло от всичкото коментар и коментирал навяваше една лека носталгия по митичния концерт на Лепа Брена през 89-та, която кацнала на националния стадион с хеликоптера на бай Тошо пред публика от 100 хиляди души. Същият тоя стадион, на който оня ден загубихме на футбол от латвийските ловци на краб в Северно море.
Та, моят съвет за хора, които страдат по тия отминали времена, макар повечето от тях дори да не са били родени тогава е – по-малко излизане от вкъщи, повече майкродоузинг със зелева чорба и по някоя пача за преодоляване на носталгичните емоции. Моля!
5. Гласувайте
Това е само, ако ви се прави нещо щуро, което не сте правили никога досега! Сигурен съм, че ще имате някой познат, който се е кандидатирал за нещо на тия избори. Дори това да е продавачът от плод-зеленчука. Все пак е познато лице, дайте един глас за него, за да не остане само с този от майка му.
Как ще помогне това за депресията през есента? За вашата – не знам как, но за тази на продавача от плод-зеленчука ще направи чудеса. Защото какво по-хубаво от това, да получиш валидация от някого, за когото не ти пука и когото никога няма да видиш и чуеш?! Един вид изборите са политическият инстаграм на социума, страдащ от вечната нужда за почесване под кестените.
6. Вземете си домашен любимец
И като казвам “домашен любимец”, далеч нямам предвид куче, кон или нещо друго, което би ви принуждавало да напускате покоите на панелката. Не визирам и това да гледате прасе на терасата, защото силно ме вълнуват нивата на холестерола ви. Не става въпрос и за котка, за да не ви се налага изобщо да се отвивате и да ставате от леглото, за да заеме тя мястото ви. Не и рибки или хамстер, защото и те ще ви депресират с активността си, на фона на вашето морално и физическо разложение. Дори не ви подстрекавам да си вземете тамагочи… така или иначе екранното ви време отдавна се равнява на времето, прекарано с отворени очи.
Най-добре си вземете по един чичо-добряк, IT специалист, който си работи хоумаж. Независимо от пола ви. Ще чисти, ще готви, няма да излиза, ще прекарва тихо по 16 часа на компютъра, за да можете да си позволите да пазарувате онлайн от ebag, emag, ebah и всички други лустрирани сайтове, които ще ви осигурят блаженство, комфорт и излишни килограми спокойствие за зимата.
Единственото, което ще изисква чичото-добряк като поддръжка е да му казвате от време на време “добро утро” и да го слагате на зарядната му станция (бюрото), че да продължи да генерира благинки и грижа за вас.
Това е представата за технологичен прогрес и AI на всяка една еманципирана и целеустремена жена (и мъж) на около 30-годишна възраст.
7. Започнете онлайн вражда
Ако няма повод – измислете си. За ваше щастие – винаги ще има. Все ще се случи някое “превратно” събитие от тези, които мъдрите хора наричат “всяко чудо за три дена”, което силно ще ви изпрошне из основи.
Вземете го навътре, поставете си за цел да посветите ежедневието си в хабене на сървърно време (което вие си представяте, че е равно на личното време на Марк Зукърбърг, който собственоръчно чете и одобрява всеки един ваш пост във фейса), за да изтъквате дедуктивните си аргументи и да водите ожесточени битки за каузата срещу противниците й, с цел да просветите нас – плебейте с очеотварящата информация, която собственоръчно сте успели да изнамерите в десетминутно търсене в интернет.
Веднага ви давам един безплатен практичен съвет, защото като цяло леко съм уморен от “съвременние народни будители”, които излагат идетите (и себе си покрай тях) в интернеДа и силно искам да не ми се налага да чета подобни словоизлияния. Ще кажете “брат, всеки сам си преценя, недей да четеш, кат много се разпиняш”. И като цяло сте прави, но вече съм на кисела възраст и фейсбук става все повече моето място!
Съветът! Просто стартирайте една безкрайна сесия с Chat GPT и се борете там срещу най-важната за човечеството битка – да не бъдем превзети от машините! Докато се усетите и хоп, есента (че и живота ви), е минала!
За целта прикачам един разговор с Чатката, където ясно и точно му казвам какво искам и давам идеи как да го постигнем, а той пак ми се дърви, смее да ме апострофира, да ми се меси в плановете и да ми говори а въпреки, искайки да стартира кавга с мен и да не бъда върху себе си… Как да устои човек на това отношение?!
8. Предизвикайте се
Включете се в някоя важна и животоосмисляща кауза, която да ви даде посока и цел. Такива са: Осинови бобър през October, No Nut November, Оцелей по Коледа с родата December и т.н. Мисля, че за всички е ясно, но все пак ще направя едно уточнение, че No Nut November за съжаление не е предизвикателство да не ядеш семки с шлюпките през месец Ноември.
Идеята на подобни предизвикателства е да осмисли студените скучни дни и да ви накара да се чувствате част от общност, която се самопрецаква съвместно, за да не се чувствате просто индивидуално прецакан, както обикновено – от всичко и всички.
Истината е обаче, че по какъвто и начин да поставите на изпитание волята си, единственото, което в крайна сметка ще постигнете е пак и отново да се мъчите с единственото изпитание – как да изпиете по-малко от половин кило вино вечер, гледайки за 64-ти път всички епизоди на Приятели…
9. Започнете ново хоби
Обмислете идея за нов бизнес, планирайте да започнете диета, решете да започнете да тренирате, помислете как да ремонтирате банята, разгледайте варианти за записване на курс за професионално или личностно усъвършенстване, обсъдете със себе си варианта да ставате по-рано, за да имате време за сутрешна йога и медитация.
Предполагам на пръв поглед тези предложения звучат някак метафизично. Е, наистина е така. Никой не ви кара да правите каквото и да, а просто да помислите върху темата… Без напрежение все пак! Просто изследвайте съществуващото като такова в качеството му на предмет, явление, състояние. Анализирайте елементите и фундаментите на всичко съществуващо изобщо, без да правите каквото и да е. И така ще спрете да се чувствате като обикновен лентяй и ще се превърнете в айляк философ.
Аз лично вече съм си избрал подобно хоби – мисля да започна да хербаризирам различни по цвят есенни листа между страниците на учебника по Гражданско право от едно време. Целта ми ще е да го накарам той да работи за мен, след като той не успя да ме накара аз да работя за него!
10. Четете блога ми
Тва па ептен не знам как ще ви помогне за преодоляване на депресията. Но пък засега е безплатно. Най-вече защото сте пинтии и не искате да ударите по едно Patreon-че за уникалното съдържание, което ражда слабоумното ми същество… както и да е!
Но ако сте любознателни и искате да трупате излишни факти от сферата на орнитология, екология, аграрен туризъм, макроикономика, рудодобив, риболов, алтернативни източници на енергия, варене на ракия и втасване на джибри, инженерна химия и физика с френски, нездравословно хранене, йога и копане с права лопата – моят блог и Технически университет София, филиал Пловдив, са вашите места!
От друга страна “който трупа познание, трупа тъга”, така че прощавайте за депресията и печала, която ви причиних с изчитането на този текст… Да ми се връща! Айде, със здраве! С ментално здраве!
