Емигрирайте! Това беше от мен! За повече съвети, знаете… айде чао!

Неее, твърде хубаво би било за вас този материал да приключи по този лесен начин. Предстои един 10-ина минутен терор, който навярно ще завърши със същия този съвет, което прави четенето напълно безпредметно. За да ви успокоя обаче ще кажа, че и аз не си спомням нито една книга, която съм прочел през живота си. Основно, защото не малка част от книгите, които съм прочел, са “правна литература”, която съвсем селективно и себесъхранително, мозъкът ми е решил да затрие вовеки. И това е единственото положително нещо, което сивото ми вещество ми е причинявало някога. Тук у мен се надига един въпрос… Е ли всяко едно вещество сиво за далтониста?! Moving on…

И тъй, лятото в Пловдив – Раят за прелетните маларийни тигрови комари, извънземните скарабей на стероиди – нилски водоплавки, нестинарите, адските огньове, безветрието, маранята, потта и скаридите темпура, в каквито се превръщат пръстите на краката на всеки зрял мъж над 8, който по неведоми за мен пътища е решил, че е окей да се ходи с чехли тип сабо по главната. Тук ще има тригърнати… добре, че нямам подкаст, който да изтрия.

Преди да последват съветите за справяне с пловдивското лято, които представляват почти директна извадка от наръчника за оцеляване на Беар Грилс в пустинята Лут в Иран (където случайните минувачи се поздравяват с “кво прайш ве, лут?!”), в която е измерена максимална температура от 70,7 градуса, което е почти колкото на сянката под чадърите на МакДоналдс на центъра в 14:30 и преди това изречение да е станало още по-дълго, ще обърна внимание на характерните особености на пловдивското лято.

Една последна лирическа вметка, защото съм обещал след специален request от фенуити! Оптимумчето е топ място, дори и през лятото!

… вече съм изморен…

Та, характеристиките:

1) Жега е!

Уау, това беше неочаквано. Но такава е жестоката истина. За да онагледя, ще разкажа една история.

Онзи ден като се прибирах с БДЖ-то, чух две камили да си говорят в съседното купе. Едната рече: “Камилският ми пръст повече няма да стъпи в Пловдив!”. Втората я попита учтиво: ”Що ма, ездачите ли са слаби?”. Първата й отвърна: ”Не, ездачите са си супер. Само че пътуването от София до Пловдив е 9 дена път с камили, а на кръстовището на Сточна гара е по-жегаво, отколкото у нас в Сахарско!”

Разбира се, възможно е този разговор да е бил и плод на халюцинации от жегата…

2) Мръсна е!

Няма шега. Комбинацията от жегата и “планинският” въздух в Пловдив, създават едно много приятно и уютно усещане, сякаш мажеш филия с масло по време на пясъчна буря. Само дето филията с маслото си самият ти.

3) Сянка няма, защото паркове няма, дървета няма, бетон и комплекси (и в двата смисъла на думата) – бол!

Жестоката истина, с която като мъж ми е много трудно да се примиря, е че пловдивските гаджета вече не се пекат по монокини, а по монолитки…

4) Вятър няма!

Може би това е най-голямата тегавиня на цялата лятна обстановка в Пловдив. Усещането да бродиш по пловдивските улици през лятото е като да си във вакуум в тенджера под налягане.

И след като разискахме особеностите, нека полека преминем към съветите, които мога да дам от дългогодишния си опит със “справянето” с пловдивското лято:

1) Научете се да ви е гадно!

Като цяло това е много полезен генерален житейски съвет, който винаги ще ви поставя една стъпка пред мизерията, която потенциално дебне. Идеята е, че ако се научиш да ти е гадно за 2-3 месеца в годината, ще успееш да минаваш през всички перипетии с лекота.

А сега един нагледен пример от живия живот, с който всеки се сблъсква на даден етап от съществуването си. Ако оцелееш едно пловдивско лято, преспокойно ще успееш да избуташ и едно висше “химия с английски” в ПУ. Макар че ако се замисля по-навътре, по скалата на гадността, това може би попада на ниво 3-4 пловдивски лета. Идеята все пак е ясна.

Свиквайки с това да ти е гадно, дори може да ти донесе известно щастие, облекчение и удоволствие. Ето аз например вече изобщо не обръщам внимание на това колко съм потен в определена социална обстановка, в която не е особено желателно и прилично. Успокоява ме мисълта, че всички риби плуваме в един аквариум.

2) Пийте много вода!

Само да не е от същия този аквариум или от коляното! Доктор Радева е много силен инфлуенсър, съгласен съм, но може би никога не е идвала на айляк уикенд през Август. Пийте я тази вода, че бирата в Капана вече е достъпна само за дехидратирани чужденци!

3) Търсете сенки!

Ето, аз примерно като пресичам на Сточна гара, винаги се крия зад някой светофарен стълб. Ако няма такъв, може да ползвате за сянка и жиците на тролеите, които са вървели по тези земи по времето на хан Аспарух. Да, истина е, че те хвърлят сянка само на носа ви, но не е малко. Нека ви храни мисълта, че единственото по-грозно нещо от изгоряло кебапче, е изгорял нос!

По авантюристичните и бързите могат да ползват сенките, които мятат прелитащите гълъби.

Има и още един метод, за който обаче никой друг изглежда не се е сетил досега! Може пък да вземем да посадим някое дръвче тук-там, вместо да строим концлагери за хора с хиперфункция на провинциално-амбициозната жлеза.

4) Излизайте през хладната част на деня!

Хладната част на деня през пловдивското лято е октомври месец. Ще се видим тогава! И отново ще запъплим по улиците със здравословен лунен загар!

5) Проверете климатика на колата си!

Онзи ден излязох с мойта каракуда(не съм женен) да свърша някаква работа, при което разбрах, че климатикът ми си е заминал. След 15 минутни въртели около Централна гара, установих, че по инерция не карам към Събота пазара, а към крематориума.

Та много важно – уверете се, че имате изправен климатик на колата си. Ако нямате климатик в автомобила или автомобил в автомобила, стойте си на гъза, къде сте тръгнали в тва време!

6) Избягвайте физическа активност!

Знам, че за много от нас това е изключително мечтан и реализуем съвет.

Сигурен съм, че много те сърби носа и вече не се трае, ама няма да се чешеш, щом нещеш да станеш вир вода. Защото толкова е необходимо като действие, за да плувнеш в пот.

Може би този съвет не е удачно даден от човек, който ходи да бяга в 12 на обяд, но аз също съм воден от най-върховната движеща сила на този свят – мързела. С по-малко работа – повече резултат! Каза бат Бойко и построи 2 метра магистрала.

7) Ползвайте слънцезащитно!

Можете да го ползвате по всевъзможни начини, които ви хрумнат. Сигурен съм че няма да ви навреди!

Мажете себе си, мажете ближния, ближете намазания, мажете си филия, смазвайте коленния вал, лагерите, подмазвайте се на тези, които харесвате, не мразете подмазвачите, защото единственото, за което те се борят е, да не изгорят!

Само един съвет! Ползвайте само и единствено Бочко, които ми платиха 12 стотинки за всички думи досега. Tullamore Dew и Pepsi ми отказаха, защото били заети с това да замазват очите на хората в момента.

8) И вече ако наистина работата е много на неиздържане, върнете се в началото на този текст, който заприлича на книга игра.

Препоръчвам като дестинации нещо на по-височко около Пловдив. Секс поляните край Марково не се броят!

Изпълнявайте съветите един по един в същата тази последователност и с упорство, до постигането на желания резултат. Ако все пак той не се осъществи, не обвинявайте мен. Аз съм един прост, напечен от слънцето драскач.

Завършвам с финална мисъл – Слънцето е наш приятел. Но далечен приятел. Или по-скоро гадже от разстояние. И на двама ви си ви е добре там, където сте си. Не правете чудеса от храброст, за да се докажете като много печени, защото ще изгорите! Now chill!

 

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!
Become a patron at Patreon!