Като истински артаджия, обожавам да ходя на кино! То е едно така интимно, истинско, директно и дори на моменти концептуално изкуство, което човек не винаги е задължен да разбира и осъзнава. Понякога просто му стига да гледа картинки и да слуша нечий натеменужен глас, за да изпита щастие, тъга, тревога, спокойствие, съпричастие, яд, да огладнее, да му се приходи по нужда или да задоволи някоя своя такава. Както се казва “най-хубавите неща се случват по тъмно”! Няма нужда да пояснявам, но ще ви предизвикам – нека този, който не се е натискал с някого в кино, да си признае. Не е срамно! Но не е и възможно да е истина!

Тази статия, освен да изброи и опише особеностите на пловдивските кина, има за цел и да пробуди читателите й да ходят по-често на кино. Стига сме плакали на “Съдби на кръстопът” пред малкия екран! Стига сме въртели TikTok до епилепсия! Просто не осъзнавате колко по-добре ще си прекарате тези свидни 2 часа и 20 минути (с рекламите) от живота си, гледайки на голям екран иранския филм Jodaeiye Nader az Simin (или просто казано “Раздяла”) на режисьора Асгар Фархади… Само не приключвайте пуканките преди началото на лентата, за да не се налага да си дъвчете ноктите от екшън, плоттуистове, клифхенгъри, джоудропове, ийстърегове, драма и друг зарзават! (Истинските киноманяци ще схванат иронията тук)

И след умелата интродукция и преди да пристъпим към съществото на този материал, ще предложа на вашето внимание реда, по който ще се движи този съдбоносен справочник. Ще разгледаме пловдивските киносалони, техните храктеристики, специфики и т.н., но за да е смислен и полезен този текст, ще въведем и критерии (с ранг от 1 до 10, като 1 е мръсен мизерабъл, а 10 е свръхземен топаж) за тяхната оценка. Ето ги и тях, с малко разяснения:

1) локация – оценка за качеството на месторазположението на кино учреждението в рамките на пловдивската губерня;
2) зали – що за условия се предлагат и задоволяват ли те определени нужди, като нуждите не винаги са свързани с изглеждането на един филм;
3) програма – критерии за това какви, колко и защо точно тези филми са подбрани да бъдат показани на аудиториума;
4) зрители – аудиториума, неговите психофизически особености и морални ценности;
5) пуканки – може би най-важната предпоставка един филм да ни се хареса;
6) бири – по-горе излъгах… това е най-важната предпоставка да ни се хареса… каквото и да е било;
7) натискваемост – тук въвеждаме един нестандартен, но изключително важен критерий за оценка – какви условия предлага киносалона за усамотяване и софткор Шостакович.

Мисля, че отдавна не съм правил толкова ненужно дълъг и патетичен увод, но нека преминем към същината – изброяване и оценка на кината в Пловдив:

Молски кина

Това е една генерална категория кина, които ще разгледам под общ знаменател. Ако трябва да бъда честен – не правя никаква разлика между тях и дори не знам кое как се нарича.

Причината за особеното ми мнение за молските кина е не фактът, че се мисля за алтернативен и истински ценител на филмовото изкуство. Причината е, че ходенето на кино в мола си е цял ритуал за особен тип индивиди:

– Трябва задължително да си измил колата, за да не рискуваш да я видят аверите ти, с които обичате да гледате по двойки най-новите романтични комедии с Дженифър Лопес, в окаяно състояние на паркинга. Нищо че на излизане от киното ще си вземеш пуканки за вкъщи и ще ги изядеш още в колата, разпилявайки половината от тях по пътя.

– Трябва да си сложиш чисто новия анцунг (без значение от пола) или чисто новата шапка с козирка и пайетки (отново без значение от пола), демонстрирайки, че криеш факта, че не си с тежък грим за разнообразие (няма да повтарям уточнението за пола), макар и всъщност нарочно да си и всичко да е заблуда на противника.

– Трябва традиционно, от куртоазия и уважение към домакина, да закъснееш 15 минути за филма и влизайки в залата да вдигнеш гюрултия, все едно ще взимате булката. Задължително е да си светиш с фенера на телефона, докато си търсиш мястото, да ръсиш пуканки и Доритос със сос от вкиснати чорапи в скута на плебеите, прецакали се да дойдат навреме за филма, за да гледат реклами на McDonalds.

– Трябва обезателно през целия филм да говориш по телефона на висок глас с балдъзата или като цяло да коментираш с някой от аверите до теб каквито и да е належащи теми. Например цената на двойно филтрирания дизел на Екото.

Стига локуми, ето и оценките:

1. локация: 3/10
– няма как да дам висока оценка тук, защото за мен моловете са най-тягостните места на планетата. Капиталистически концлагери, които водят до финансова смърт…

2. зали: 4/10
– ако псевдолуксът ви успокоява, мисля, че това е мястото за вас. Според мен едни чалготечни полилеи с кристални висулки биха пасвали чудесно на уханието на чорапен сос от Доритоса.

3. програма: 3/10
– всичко що е комерс! Отправям и едно предложение, което ако се сбъдне, ще искам процент от всеки билет! Започнете да прожектирате по молските кина всеки епизод на Ергенът!

4. зрители: бол
– тук не искам да давам оценка, защото мисля, че вече го направих прекалено явно…

5. пуканки: СКЪПИ

6. бири: ПÓ

7. натискваемост: НЯМА ШАНС
просто забравете… освен ако не ви се тъче гръб в гръб с авера…

Кино Екоплекс

Или както брат ми го нарича – “БеКомплекса”. Това общо взето говори за второразрядност (а не за Б витамини), с което аз лично бих могъл да се съглася. Общо взето това не е място за проявяване на претенциозност, което пък може да е едновременно и добро и лошо качество. Оставам вие да си изберете вашия победител.

Тъй като това е кино, в което съм ходил с гаджето, когато съм бил невръстеняче, то таи сладко-горчиви спомени за мен. Затова ще премина директно към оценките си:

1. локация: 8/10
– реално локацията е доста добра, което може да се потвърди от всеки брокер, който продава едностайни курници в региона.

2. зали: 1/10
– давам оценка 1, защото “зали” неправилно е употребено в множествено число. Реално тя е една… Има и слух, че има втора такава на горния етаж, но аз лично не съм припарвал там, тъй като на етажа има и детски център, а мен ме е страх да влизам в клетките на лъвовете…

3. програма: 7/10
– освен всички мейнстриймки, тук можете да попаднете и на нещо изненадващо различно (което не значи добро), което за мен дава основание да оценя по-високо.

4. зрители: навярно има?!
– повтарям, че тук съм бил последно като сополанко, но съм виждал хора да влизат в сградата, не само, за да ползват безплатно тоалетната.

5. пуканки: 6/10
– по спомен бяха хубави, но не бяха полезни за млечните ми зъби…

6. бири: забранени за лица под 18 години!

7. натискваемост: 5/10
– първи опити в изкуството, така че не мога да дам по-висока оценка от това… Правя уточнение – в случая оценявам собствените си натискваеми способности за периода. А колко вода е изтекла от тогава само! Капка в морето!

Кино Фейсис

Тук нагазваме вече яко в дълбокото! Оставаме настрана подробността, че в момента киното е в ремонт, който момент мисля, че продължава вече колкото за магистрала Хемус.

Кино Фейсис обаче си е култово място, на което съм ходил като тийнейджър с крупната сума от 4 лв в джоба и винаги съм успявал да гледам филм и да не умра от глад и жажда.

Изключваме факта, че за да се стигне до киното, намиращо се в Тракия, ви е необходим международен паспорт. Тежката носталгия обаче ме кара да дам следните оценки:

1. локация: 1/10
– ударно начало! Истината е, че нямам нищо против Тракия, но искам да видя как някой арт немски експат си хваща 44 или 99 от майната си и прави околосветско на Пловдив, за да стигне до киното…

2. Зали: 8/10 (за времето си)
– като се има предвид, че по това време съм делял 15 квадрата стая с брат си, ширът на киносалона е бил едно луксозно разнообразие за мен.

3. програма: 10/10 (за времето си)
– много по-добра от тази по Ефир 2 и Канал 1.

4. зрители: 3/100
– това не е оценка, а просто брой спрямо капацитет.

5. пуканки: имаше
– а вкъщи нямаше, така че… каква по-висока оценка от това да дам?!

6. бири: имаше, но за мен нямаше
– и вкъщи беше същото… особени родители имах, които необичайно за съвременните порядки, не възпитаваха децата си в тийнеджърски битов алкохолизъм… не ги разбирам!

7. натискваемост: не разбирам въпроса? (за времето си)
– мда… сухи времена бяха… но ако си решил да се усамотиш сам (както казва Божинката) с определена цел, може и да ти се получи добре…

От перспективата на зрял и обигран гредоредаджия (такъв, който удря греди, когато се опитва да сваля жени) обаче бих казал, че ако киното работеше, би ставал арена на сериозен натиск… такъв, че сигурно в периметъра земното притегляне би било по-силно!

Лятно кино Орфей

Също култово учреждение, което освен с киното, аз лично помня и със заведението отпред, където злоупотребявах с айс нектарчетата, които пиех там до припадък от висока захар.

По настоящем само кино, което аз оценявам така:

1. локация: 10/10
– няма какво да си говорим! По-централно от това съм виждал само пъпката на носа ми в 11-ти клас.

2. зали: 6/10
– изключваме факта, че за да има зала, е нужно да има и таван. Причината да дам сравнително ниска оценка тук е, уникалната способност на комфортните пластмасови седалки по редовете така хубаво да се забиват в задника ти, че да трябва да използваш кози крак, за да се измъкнеш от тях. Още по-хубавото за мен е, че винаги се намира някоя тьотинка от предния ред, която да ползва коленeта ми за вибромасажор и облегалка.

3. програма: 8/10
– еми… убаво е! Навън и на лято винаги е хубаво… Или не съвсем…

4. зрители: променлива/10
– причината броят на зрителите да е променлива величина, е че голяма част от тях идват и си отиват, в зависимост от това дали са си взели Аутана или не. Моят съвет ако сте от нещатниците, забравили си го, сядайте винаги до такива, които обилно са се „напарфюмирали“. Облакът ще пази и вас!

5. пуканки: 8/10
– хубави, но как да се храниш, докато се хранят с теб…

6. бири: 9/10
– няма по-хубаво от това да пиеш бира на открито, докато те ядат комари, които се опияняват и настървяват от промилите в кръвта ти. Фактът, че си пиян обаче те кара да не ти пука!

7. натискваемост: 1/10 (не ти се мисли за боцкане, докато биваш обект на боцкане)
– а от гледна точка на комарите 10/10

Кино Лъки

Няма да крия, че това е най-любимото ми кино в Пловдив и не само. Да не говорим за допълнителния плюс, който получава порати това, че Фарго е буквално залепено за него!

Без да го овъртам изобщо, преминавам към оценките:

1. локация: 10/10
– а ако трябва да съм абсолютно обективен, оценката е 20/10, защото получава и 10 точни от близостта на Фарго, където винаги можете да обсъдите филма след прожекцията. Бил той хубав или лош.

2. зали: 10/10
– ако търсите по-удобно място от вкъщи, за да гледате филм, това е то!

3. програма: 10/10
– арена на филмови фестивали като София филм фест и Комедиен европейски филмов фестивал, Кино Лъки си е истински КЕФФ, особено ако търсите нещо различно от Бързи и Яростни 62!

4. зрители: 10/10
– най-вече защото аз и приятелите ми сме неизменна част от тях!

5. пуканки: 10/10
– ако не ми вярвате, поръчайте си ги за мезе на Бейзил смаш-а във Фарго.

6. бири: 10/10
– те тава е!

7. натискваемост: 11/10
– a gentleman never tells!

Кино Космос

За финал си оставам една несбъдната мечта. Няма как да не отредя специално място на кино Космос, защото там всъщност се случи първото посещение на киносалон в живота ми! Спомням си, че гледахме Unforgiven с Клинт Уйстууд с баща ми и брат ми, завити с якета и треперещи от студа в залата…

А мечтата… да го видя един ден отново да работи!

1. локация: потенциално 10/10
2. зали: в безкрайно отглаган проект
3. програма: под минимума
4. зрители: отчаяни от напразни обещания
5. пуканки: една тъжна илюзия
6. бири: делириум
7. натискваемост: несподелена любов

kino-kosmos-grad-plovdiv

Кино Космос, град Пловдив

И за да не бъде финалът тъй минорен, ми се ще да отправя един призив. Хора, ходете на кино! Така или иначе ежедневието ни е изпълнено с филмираност, поради сложната реалност и фалшивите герои на съвремието. Гледайте странни, на моменти леко нереалистични, друг път болезнено реални, по-положителни, по-добри, по-романтични, по-шарени и различни гледни точки. А кой знае… Някой ден може те да се пресекат с вашите и да направят сценария на живота ви една идея по-добър!

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!
Become a patron at Patreon!