С оглед наближаващите местни избори, които съм убеден че вълнуват около три процента от пловдивчани (тамън колкото избирателната активност), реших да направя този изключително полезен спомагателен материал. Мечтата е с времето той да се превърне в своебразен културен, етнографски, административно-политически и туристически информационен алманах на пловдивските квартали.

В настоящия текст ще разгледаме част от най-култовите и емблематични за Пловдив квартали, които допринасят за цялостния му чар и статут на “най-айляшкия за живеене град в България”. Започвам изброяването на регионите в Пловдив по лични симпатии, а не по генерална значимост.

Кючук Париж

Като човек, имал няколко гаджета от Кючука, няма как да не започна именно с него. Както знаете “ако искаш да получиш любов, трябва най-напред да я посееш”. Явно с моето сеене се е зародила и любовта ми към този култов квартал. Множеството неосветени паркове сериозно са помогнали в тази посока.

За неосведомените туристи от Пазарджик и експати от Смолян – “Кючук Париж” в буквален превод означава “Малкият Париж”. И може би дотук свършват приликите с френската столица. И за да не прозвучи предходното изречение като хейт, ще бъда напълно откровен с вас. Бил съм в Париж, но Кючука пó си ми харесва! Сигурен съм, че голите кабарета в баня „Русалка“ едно време, са били в пъти по-забележителни от тези в Мулен Руж…ах, сякаш беше вчера…

Кючук Париж е Чък Норисът на Пловдив. За него има толкова много истории, анекдоти, вицове и басни, че съм 100% сигурен, че голяма част от тях са истина. Едно от нарицателните за квартала е “опасност”. София си има Люлин, Ню Йорк си има Hell’s Kitchen, Балтимор – Cherry Hill, Рио де Женейро – Cidade de Deus, Палермо – Quartiere Zen, а Пловдив – малолетните престъпници от Кючука.

Население: всеки с по 2-3 условни присъди
Граници: четирите стени на килията
Описание в едно изречение: “Ох че боли”

Съдийски

Перлата в короната на пловдивските квартали! Не го казвам само защото съм прекарал първите 35 години от своя тийнейджърски живот тук. Човек би нарекъл това “крепостно селячество”, но навярно това ще е някой завистлив гангстер от Кючука, който отчаяно иска да се откъсне от криминалния живот и да заживее спокойно в цивилизацията.

Ако не вярвате що за оазис е Съдийският, можете да попитате всеки представител на друг квартал къде най-много би искал да живее в Пловдив. След като първоначално ви излъже, че най-много харесва собствения си квартал, през сълзи ще ви признае, че всъщност много завижда на хората от Съдийския за красотата им, интелигентността им и излаза им към това чудо на архутектурния гении – Гербера.

Безспорно най-забележителното за квартала е Барселоноподобният му градоустройствен план на еднакви по размер квадрати, които правят излизането и влизането в квартала доста предизвикателни. Легендата твърди, че по улиците на Съдийския все още се скита разгневения дух на бивш обитател на Коматево, свикнал всичко да се случва на една права улица.

Население: хора със синя кръв и афинитет към скъпото сирене от Лидъл
Граници: всичко, що се простира до там, където започва зоната на плебеите
Описание в едно изречение: “Имаш ли да ми развалиш това кюлче на две по двайсе?”

Мараша

Това е кварталът, в който хората съществуват във вечната заблуда, че ако се разхождат ежедневно по Волга или Гребната ще живеят с три дена по-дълго от останалите, тъй като няма да дишат смога, избълван от двутактовия Вартбург на бай Стоян от Смирненски.

Да, признавам, че Мараша разполага с малко повече природни дадености от Съдийския и с 2-3 улични лампи в повече от Кичука, но все пак… Нека не си вирим носа, сякаш живеем в Бевърли хилс, а! Все пак в миналото кварталът е бил известни със зеленчуковите си градини и чифлици, а не с това, че Опра си е купила апартамент с изглед към Альоша

Население: високопланински камерунски козички
Граници: Альоша, Марица и други руски агенти
Описание в едно изречение: “От високо най-лошо се пада”

Централен

Сега, тъй като квартал Централен всъщност е придатък на Съдийския, няма как да кажа нищо лошо за него. Реално аз възприемам Главната като продължение на коридора у дома, Капана за задния ми двор, а Стария град – за наследство по завещание. Така че за Центъра – “или добро или нищо”!

Лична гордост ми е, че коридорът ми все така държи рекорд за най-дълга пешеходна зона в Европа. От учтивност хората от Съдийски сме се разбрали да позволяваме на гостите – туристи от други градове и чужденци да не се събуват на прага ни – площата пред Пощата.

Население: хора от Съдийския, излезли да се разтъпчат пред входа
Граници: скъпи
Описание в едно изречение: “Древен кибик и вечен айляк”

Тракия

Район „Тракия“ е най-младият квартал на град Пловдив. И като все още пубер, той идва с типичните за периода особености и кривини. Една от най-големите такива са панелките.

В район Тракия са изградени близо 252 жилищни блока с общо 770 входа. Най-забележителното е, че в близост до блок номер 2, са разположени блок номер 77 и 211. Ще попитате “е как така?” – всичко е с цел заблуда на противника. Тракийци всъщност са една много затворена общност от хора, които не само не искат да напускат пределите на губернята си, но сякаш не искат и да допускат нови обитатели в нея.

Напъпилите нови комплекси тип Гоби (или бяха Оазиси… не съм сигурен), правят опити да разтурят спокойното съществуване на местните жители, но те отговарят на предизвикателството, завладявайки насилствено паркоместата им!

Население: на-СЕЛЕ-ние
Граници: никва идея… някъде до Асеновград
Описание в едно изречение: “Градът спи. Селяните от Тракия също.”

Смирненски

Смирчака е определян от група еретици като “най-зеленият квартал на Пловдив”. Аз като типичен далтонист – не виждам да е така.

Честно да си призная, не съм 100% сигурен, че имам какво друго да кажа за този квартал, освен това, че се намира в опасна близост до изходите на Пловдив, които не водят до нищо хубаво…

Население: смирени, че не живеят близо до Центъра
Граници: никва идея… някъде до Карлово
Описание в едно изречение: ”Ново строителство, на комуникативно място…”

Остромила, Прослав и Коматево

Това са част от кварталите на Пловдив, които честно казано нямам време, мерак, а няма и смисъл да посещавам. Всички те са обединени от това, че никой кореняк пловдивчанин реално не знае кой от тях кой е.

Чувал съм, че ги определят като Ориндж Каунтитата на Пловдив, но някак не намирам устрем да се убедя в това твърдение.

Население: Да
Граници: Там, къде градски транспорт не припарва
Описание в едно изречение: “На майната си”

Кършияка

Наближаваме края на Пловдив, но не и по значимост. Следва – Кършияка. Буквално преведено от турски “кършияка” означава „на другия бряг“. Нещо, което със сигурност не може да се каже за сексуалната ориентация на обитателите му! Бил съм там на гости, хубаво е. Уточнявам – не съм бил „на другия бряг“, а съм бил в Кършияка… което семантично е едно и също… Ох, отиде тя…ходи обяснявай сега, че нямаш сестра…

Кършияка е разположен на на северния бряг на река Марица, но пó се усеща, като да е разположен на северния бряг на река Арно. Най-вече, защото всичко в тоя квартал е мега арно. Най-лесният достъп до него е през пешеходния мост, който поразително много прилича на Понте Векио.

Нека корена на думата “кър”, не ви заблуждава – тук всичко е фрески по подлезите и италианска мазилка по тротоарите.

Какво повече да кажа за Кършяка (освен, че от Имотека ми платиха за тази статия) – това е Флоренцията на Пловдивските квартали. Тук живеят само изискани чакали с италиански усет за живота. Veni, vidi, айляк bici.

Население: само каймака на флорентинската мафия
Граници: от Мараша до Милано
Описание в едно изречение: ”La vita e bella, майна!”

Столипиново

За финал, ще завършим със сериозен тон.

Просто няма как да пропуснем квартал Столипиново! Все пак това е най-голямото градско гето в България, определяно от някои бивши пловдивски кметове като „държава в държавата“, поради безконтролното съществуване, което водят обитателите му.

Някои от забележителностите на квартала са – 98% незаконно строителство, повсеместна престъпност, необезспокоявана търговия с наркотици, поголовна неграмотност и незаинтересованост от случващото се в околния свят. И най-интересно е, че това всъщност не е сериалът The Wire на HBO…

Население: никой не се е опитал да го брои
Граници: нарастващи
Описание в едно изречение: ”Животът трябва да се живее безотговорно, но с отговорност” – Пабло Ескобар

И тъй, приключвам с това неизчерпателното изброяване на кварталите на Пловдив. Предполагам ще има обидени обитатели на останалите региони, които не са репрезентирани тук. Успокоявам ви- това със сигурност е за ваше добро!

Ще завърша с една поговорка: “Рим не е построен за един ден, а Томов Плаза изглежда като да е построен за един ден”

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!
Become a patron at Patreon!