С оглед наближаващите местни избори, които съм убеден че вълнуват около три процента от пловдивчани (тамън колкото избирателната активност), реших да направя този изключително полезен спомагателен материал. Мечтата е с времето той да се превърне в своебразен културен, етнографски, административно-политически и туристически информационен алманах на пловдивските квартали.

Те са: Гладно поле, Гроздов пазар, Захарна фабрика, Изгрев, Каменица, Капана, Католишка махала, Коматево, Кючук Париж, Кършияка, Лаута, Мараша, Остромила, Прослав, Скобелева майка, Смирненски, Столипиново, Съдийски квартал, Тракия, Хаджи Хасан махала, Хан Крум, Харман махала, Централен, Шекер махала.

В настоящия текст ще разгледаме част от най-култовите и емблематични за Пловдив квартали, които допринасят за цялостния му чар и статут на “най-айляшкия за живеене град в България”. Започвам изброяването на регионите в Пловдив по лични симпатии, а не по генерална значимост.

Кючук Париж

Като човек, имал няколко гаджета от Кючука, няма как да не започна именно с него. Както знаете “ако искаш да получиш любов, трябва най-напред да я посееш”. Явно с моето сеене се е зародила и любовта ми към този култов квартал. Множеството неосветени паркове сериозно са помогнали в тази посока.

За неосведомените туристи от Пазарджик и експати от Смолян – “Кючук Париж” в буквален превод означава “Малкият Париж”. И може би дотук свършват приликите с френската столица. И за да не прозвучи предходното изречение като хейт, ще бъда напълно откровен с вас. Бил съм в Париж, но Кючука пó си ми харесва! Сигурен съм, че голите кабарета в баня „Русалка“ едно време, са били в пъти по-забележителни от тези в Мулен Руж…ах, сякаш беше вчера… Вижте само каква хигиена и каква релаксация цари тук:

bivshata-banq-rusalka

Бившата Баня Русалка, Кючук Париж, град Пловдив

Кючук Париж е Чък Норисът на Пловдив. За него има толкова много истории, анекдоти, вицове и басни, че съм 100% сигурен, че голяма част от тях са истина. Едно от нарицателните за квартала е “опасност”. София си има Люлин, Ню Йорк си има Hell’s Kitchen, Балтимор – Cherry Hill, Рио де Женейро – Cidade de Deus, Палермо – Quartiere Zen, а Пловдив – малолетните престъпници от Кючука.

Население: всеки с по 2-3 условни присъди
Граници: четирите стени на килията
Описание в едно изречение: “Ох че боли”

Съдийски квартал

Перлата в короната на пловдивските квартали! Не го казвам само защото съм прекарал първите 35 години от своя тийнейджърски живот тук. Човек би нарекъл това “крепостно селячество”, но навярно това ще е някой завистлив гангстер от Кючука, който отчаяно иска да се откъсне от криминалния живот и да заживее спокойно в цивилизацията.

Ако не вярвате що за оазис е Съдийският, можете да попитате всеки представител на друг квартал къде най-много би искал да живее в Пловдив. След като първоначално ви излъже, че най-много харесва собствения си квартал, през сълзи ще ви признае, че всъщност много завижда на хората от Съдийския за красотата им, интелигентността им и излаза им към това чудо на архутектурния гении – Гербера.

Безспорно най-забележителното за квартала е Барселоноподобният му градоустройствен план на еднакви по размер квадрати, които правят излизането и влизането в квартала доста предизвикателни. Легендата твърди, че по улиците на Съдийския все още се скита разгневения дух на бивш обитател на Коматево, свикнал всичко да се случва на една права улица.

kartal-sydiiski-plovdiv

Високият блог, квартал Съдийски, град Пловдив

Население: хора със синя кръв и афинитет към скъпото сирене от Лидъл
Граници: всичко, що се простира до там, където започва зоната на плебеите
Описание в едно изречение: “Имаш ли да ми развалиш това кюлче на две по двайсе?”

Мараша

Това е кварталът, в който хората съществуват във вечната заблуда, че ако се разхождат ежедневно по Волга или Гребната ще живеят с три дена по-дълго от останалите, тъй като няма да дишат смога, избълван от двутактовия Вартбург на бай Стоян от Смирненски.

Да, признавам, че Мараша разполага с малко повече природни дадености от Съдийския и с 2-3 улични лампи в повече от Кичука, но все пак… Нека не си вирим носа, сякаш живеем в Бевърли хилс, а! Все пак в миналото кварталът е бил известен със зеленчуковите си градини и чифлици, а не с това, че Опра си е купила апартамент с изглед към Альоша.

А той там вечно ще кибичи… може би…

alyosha-pametnik-grad-plovdiv

Паметник Альоша, град Пловдив

Население: високопланински камерунски козички
Граници: Альоша, Марица и други руски агенти
Описание в едно изречение: “От високо най-лошо се пада”

Квартал Централен

Сега, тъй като квартал Централен всъщност е придатък на Съдийския, няма как да кажа нищо лошо за него. Реално аз възприемам Главната като продължение на коридора у дома, Капана за задния ми двор, а Стария град – за наследство по завещание. Така че за Центъра – “или добро или нищо”!

gradska-gadina-grad-plovdiv

Градслата градина, град Пловдив

Лична гордост ми е, че коридорът ми все така държи рекорд за най-дълга пешеходна зона в Европа. От учтивост хората от Съдийски сме се разбрали да позволяваме на гостите – туристи от други градове и чужденци да не се събуват на прага ни – площада пред Пощата.

Население: хора от Съдийския, излезли да се разтъпчат пред входа
Граници: скъпи
Описание в едно изречение: “Древен кибик и вечен айляк”

Тракия

Район „Тракия“ е най-младият квартал на град Пловдив. И като все още пубер, той идва с типичните за периода особености и кривини. Една от най-големите такива са панелките.

В район Тракия са изградени близо 252 жилищни блока с общо 770 входа. Най-забележителното е, че в близост до блок номер 2, са разположени блок номер 77 и 211. Ще попитате “е как така?” – всичко е с цел заблуда на противника. Тракийци всъщност са една много затворена общност от хора, които не само не искат да напускат пределите на губернята си, но сякаш не искат и да допускат нови обитатели в нея.

kvartal-trakiq-grad-plovdiv

Квартал Тракия, град Пловдив

Напъпилите нови комплекси тип Гоби (или бяха Оазиси… не съм сигурен), правят опити да разтурят спокойното съществуване на местните жители, но те отговарят на предизвикателството, завладявайки насилствено паркоместата им!

Население: на-СЕЛЕ-ние
Граници: никва идея… някъде до Асеновград
Описание в едно изречение: “Градът спи. Селяните от Тракия също.”

Смирненски

Смирчака е определян от група еретици като “най-зеленият квартал на Пловдив”. Аз като типичен далтонист – не виждам да е така.

kvartal-smirnetski-grad-plovdiv

Панелка в квартал Смирненски, град Пловдив

Честно да си призная, не съм 100% сигурен, че имам какво друго да кажа за този квартал, освен това, че се намира в опасна близост до изходите на Пловдив, които не водят до нищо хубаво…

Население: смирени, че не живеят близо до Центъра
Граници: никва идея… някъде до Карлово
Описание в едно изречение: ”Ново строителство, на комуникативно място…”

Остромила, Прослав и Коматево

Това са част от кварталите на Пловдив, които честно казано нямам време, мерак, а няма и смисъл да посещавам. Всички те са обединени от това, че никой кореняк пловдивчанин реално не знае кой от тях кой е.

ostromila-belomorski-komatevo-kraratli-na-plovdiv

Бали, някъде из Остромила, Беломорски или Коматево – квартали на град Пловдив

Чувал съм, че ги определят като Ориндж Каунтитата на Пловдив, но някак не намирам устрем да се убедя в това твърдение.

Население: Да
Граници: Там, къде градски транспорт не припарва
Описание в едно изречение: “На майната си”

Лаута

Лаута, известна още като Лаутън Парк, както е наименована още от английската кралица Елизабет (мир на праха й), която е разхождала там Кавалер Кинг Чарлз шпаньолите си без каишка и Чарлз на каишка, е един от най-нестандартните квартали в Пловдив.

Той обединява в границите си все бивши здания и съоръжения:

1) Аграрния университет – бивш университет, настоящ антиуниверситет;
2) Стадион „Локомотив“ – стадионът на бившия Любим Клуб на Културната Общественост, а сега – поредният пълен с чужденци футболен клуб със съмнителен чичко безпаричко за собственик;
3) зала „Академик“ – превърнала се в момента в голям курник;
4) колодрум „Цар Симеон“ – бивш колодрум, превърнал се в многоетажен кошер-убежище за емигранти от долината на широките шалвари, включващ в площите си и “многофункционална зала”; чиято единствена функция е да става арена на събития, за които никой никога не чува и не разбира;
5) мотоцентър – бивш мотоцентър, настоящ търговски център – сборище на пенсионери, обсебени от “банановата треска” и промоциите от LIDL.
6) парк Лаута – бивша дива, обрасла, шумясала, непристъпна гора. Настояща – същата! Все пак не всички неща се променят…

park-lauta-grad-plovdiv

Парк Лаута, град Пловдив

Един съвет за ентусиастите, дръзнали да живеят през лятото в екваториална гора Лаута – не ползвайте парфюм, няма да се усети от постоянния ви аромат на Аутан.

Население: Горски нимфи и хора без акрофобия
Граници: От тука до Мароко, всичко вика само Локо
Описание в едно изречение: “Не мож’ да спреш гората да се разлиства”

Захарна фабрика

Името на квартала произлиза от намиращия се в съседство завод за захарни изделия „Кристал“… който придоби този облик преди известно време:

bivsha-zaharna-gabrika-grad-plovdiv

Бивша Захарна фабрика в град Пловдив

Общо взето и този квартал страда от меланхолия по едни отминали вече по-шукаритетни времена… Колко хубаво беше само да се прибира човек пеша от Руската или Английската гимназия и да си набере едно кило вафли от феншопа на Захарна фабрика… Ех, сладък живот, ех, захарна болест…

В близост до или непосредствено в (зависи от гледната точка) се намира второто по големина гето в Пловдив – Шекер махала. Прекрасно място, където хора с благороднически произход раздават бонбони и захарни петлета на случайните минувачи.

Тук се помещава и „Руският пазар“ (където няма нито един руснак и това не е от съпричастност към Украйна), където част от жителите на махалата се занимават с търговия на неща, които са откраднали от вас преди това.

Директно срещу „Руския пазар“ се намира и КАТ, където лично съм ставал свидетел как едно СЛАДКО (see what I did there) дете сваля номера на автомобил и побягва с него, преследвано от водача на автомобила, защото той е отказал директна заповед: “Баткооо, имаш двай’стинки, давашшш”!

Население: Само сладури
Граници: Високи… на кръвната захар
Описание в едно изречение: “Като няма хляб, яжте пасти!”

Изгрев


Ааааах… онова освобождаващо чувство на безгрижност, което изпитва човек рано сутрин, когато първите топли лъчи на слънцето нежно галят все още сънените му клепки… в градския транспорт, докато тъмнозелен човек тараши смело в джоба му! Така се усеща Изгрев и то не само по изгрев, а и по залез, ранна сабахлян, късен следобед и т.н.

Кварталът е известен още и с това, че в границите му се разпростират 6 жилищни гиганта, 2 от които са с 22 етажа, наричани с гордото име Преспите. Като заваля бетон та цяла година… Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха плочите. Оправи се време – само за шпакловане.

 

blokove-prespite-grad-plovdiv

Жилищни блокове „Преспите“, квартал Изгрев, град Пловдив

Любопитен факт е, че блоковете могат да издържат до 8-а степен земетресение, тъй като под „Преспите“ има 2 бетонни плочи с дебелина 2 м и до 8-ия етаж носещите стени действат като амортисьори. Нещото, което едвам понасят обаче е непрекъснатото звучене на хитовете на Оркестър Кристали, пускани на репийт от живущите преспаджий, известни като Society of the snow!

Население: Само слънцеяди
Граници: От тук до хоризонта
Описание в едно изречение: “Ела изгрей… и бързо залязвай, че по-трудно се тараши по светло!”

Кършияка

Наближаваме края на Пловдив, но не и по значимост. Следва – Кършияка. Буквално преведено от турски “кършияка” означава „на другия бряг“. Нещо, което със сигурност не може да се каже за сексуалната ориентация на обитателите му! Бил съм там на гости, хубаво е. Уточнявам – не съм бил „на другия бряг“, а съм бил в Кършияка… което семантично е едно и също… Ох, отиде тя…ходи обяснявай сега, че нямаш сестра…

Кършияка е разположен на на северния бряг на река Марица, но пó се усеща, като да е разположен на северния бряг на река Арно. Най-вече, защото всичко в тоя квартал е мега арно. Най-лесният достъп до него е през пешеходния мост, който поразително много прилича на Понте Векио.

kvarta-kyrshiaka-grad-plovdiv

Квартал Кършияка, град Пловдив

Нека корена на думата “кър”, не ви заблуждава – тук всичко е фрески по подлезите и италианска мазилка по тротоарите.

Какво повече да кажа за Кършяка (освен, че от Имотека ми платиха за тази статия) – това е Флоренцията на Пловдивските квартали. Тук живеят само изискани чакали с италиански усет за живота. Veni, vidi, айляк bici.

Население: само каймака на флорентинската мафия
Граници: от Мараша до Милано
Описание в едно изречение: ”La vita e bella, майна!”

Столипиново

За финал, ще завършим със сериозен тон.

Просто няма как да пропуснем квартал Столипиново! Все пак това е най-голямото градско гето в България, определяно от някои бивши пловдивски кметове като „държава в държавата“, поради безконтролното съществуване, което водят обитателите му.

kvarta-stolipinovo-grad-plovdiv

Квартал Столипиново, град Пловдив

Някои от забележителностите на квартала са – 98% незаконно строителство, повсеместна престъпност, необезспокоявана търговия с наркотици, поголовна неграмотност и незаинтересованост от случващото се в околния свят. И най-интересно е, че това всъщност не е сериалът The Wire на HBO…

Население: никой не се е опитал да го брои
Граници: нарастващи
Описание в едно изречение: ”Животът трябва да се живее безотговорно, но с отговорност” – Пабло Ескобар

И тъй, приключвам с това неизчерпателното изброяване на кварталите на Пловдив. Предполагам ще има обидени обитатели на останалите региони, които не са репрезентирани тук. Успокоявам ви- това със сигурност е за ваше добро!

Ще завърша с една поговорка: “Рим не е построен за един ден, а Томов Плаза изглежда като да е построен за един ден”!


Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!
Become a patron at Patreon!