За всички вас – мои неотлъчни последователи, които съблюдават изкъсо всяка моя стъпка във виртуалното (и реалното… столкъри такива) пространство, стана ясно, че прекарах едно известно време в прекрасната ни китна столица. Бързам да направя още в началото едно много важно лирическо отклонение, за да ви подаря и това изживяване. Анализ на думата “столица” – нещо, което има сто лица. Дали сме се замисляли над това, а?!

Но по същество – времето на моя престой на “мястото със 100 лица” (както е индианското име на София) както изневиделица настъпи, така и бързо по терлички се изниза. А за мен остана нуждата и мерака да си правя равносметка. Равносметка, на която сега, съвсем без ваше желание, ще ви направя страдащи свидетели! За свое извинение – има и други блогове у интернета! Незнайно обаче как, точно моят е на първо място…

Тук някъде е мястото за второто лирическо отклонение – анализ на думата “равносметка”.Сметка, която трябва да излезе наравно. Демек като претеглиш “файдата от хавата” и “мизерията на нещата”, те да излязат наравно, за да не си кажеш “Ц… и тоя път се прецакАх жестоко…”.

Та, за овертюра, отправям специално обръщение към всички вас – мои безрезервно подкрепящи ме и руутващи (поредната Паисиева дума) за мен фалоури… Мамо, прибрах се!

И след като отново съм на пловдивска почва, навярно ще ме питате:

И какво толкоз се случи в тия месец и нещо, в които беше в София? Какво толкова направи, което не можеше да направиш и в Пловдив? От какво бягаше и избяга ли в крайна сметка? Какво научи, какво разбра, какво се промени? Видя ли нещо, което е невидимо там, където си по принцип? Разбра ли каква е разликата между трамвай и тролей? По-скъп ли е софийския Кауфланд? Вярно ли е, че гарваните нападат хора по софийските паркове, сграбчват ги и ги отнясят в Перник? Имаш ли да ми дадеш една къса двайска, че съм го окъсал нещо, бате?

Разбира се нямам отговор на всички тия екзистенциални въпроси и като цяло – много па искате да знаете! Ще ви кажа обаче какво беше най-важното нещо, което научих за това време! През влажния период в София излизат едни такива ситни жаби, които през останалото време живеят скрити в кашони! Дали това е абстракция или истина… има само един начин да разберете! И ако разберете, моля да ми кажете…

Полученото знание за жабите ми е толкова ценно, защото от сега нататък, освен по “топ блог за орнитология”, ще мога вече да се класирам в органичните резултати на Google и по изключително важната (и търсена) за мен фраза “най-добрият блог за земноводни в Пловдивска област”.

Сигурен съм, че сте силно впечатление от натрупаното от мен знание до тук и преспокойно този материал би могъл да завърши сега, без да разочарова повече хора… Простете, но… не!

А ето и други по-маловажни неща, които научих от/за/в столицата ни за месец и някой друг ден:

1) По-студено е

Това не е като да е голяма новина за никого, но общо взето студът е като инфлацията – не вярваш в тях, докато не ги изпиташ на задника си! А всички пловдивчани от друга страна знаем, че “от топло и от мързел (айляк) никой не е умрял”!

И като казвам по-студено, имам предвид, че всеки път, когато майка ми ми се обаждаше по телефона, за да коментираме движението на акциите на стоковата борса, тя ми даваше и изключително ценна и желана информация за метеорологичната обстановка в Пловдив. И обикновено, докато в София валяха айсберги, в Пловдив хората нехайно пиеха от сутрин, поради настъпилата преждевременно пролетна умора…

Надали знаете, но моя характерна особеност е винаги да съм облечен “супер подходящо” за метеорологичните условия. Общо взето съм като онези канадци, които през най-големите зимни виелици, се разкарват навън по джапанки, с изпънати бели чорапи, “кратки гащи”, но и с яке с мускули и слънчеви очила…

А тази ми характерна особеност пасва перфектно на това как София мени настроенията си като хамелеон далтонист!

2) Времето тече иначе

Това най-ясно си личи по таблата на автобусните спирки на градския транспорт. Ако в София на таблото пише, че двеста и осемдесет ще дойде след 6 минути, за да те откара до някоя читалня в Студентски град, то той наистина ще дойде след 6 минути, за да те откара в Ориент 33.

От друга страна, ако таблото на спирка в Пловдив информира, че четворката ще дойде след 7 минути, твърде вероятно е да стигнеш до Пазарджик пеша, преди това предзнаменование да се е случило. Какво ще правиш в Пазарджик? Общо взето каквото и в Ориент 33!

Както в Африка за 60 секунди минава 1 минута, така и в София за 60 секунди можеш да получиш два-три кататонни стопора по време на час пик.

3) По-мащабно е

Това си личи най-вече по данните за трафика на мобилния ми интернет в София.

Сред софиянци и до ден днешен от уста на уста се носи легендата, че някога съществувало някакво митично създание, което знаело как да стигне от точка А до точка Б, без да употребява за целта Google Maps. Най-вероятно него Йордан Йовков в произведението си “По жицата” е наричал “бялата лястовица”…

Всички останали от простолюдието прибягваме всеки ден до услугите на карта, за да стигнем до местния квартален софийски LIDL, за да не се загубим някъде из Русе…

4) По-организирано хаотично е

Често оглеждам хората около себе си и се чудя дали и те са така смотани и загубени като мен. Рядко мога да се сетя за по-неориентиран и хаотичен човек от себе си. Не ми се ще да го призная, но подлезите за мен са един своеобразен лабиринт, от който мога да изляза на правилното място, само ако ме е наакало най-късметлийското пиленце.

Е, смело мога да заявя, че вече ползвам за успокоение факта, че колкото и загубен да съм, винаги успявах да намеря най-правилния изход от метрото ( ако бях къртица, щях да се казвам Кърт Ръсел)! Явно “бялата лястовица” на Google Maps  наистина съществува и изглежда тя през цялото това време е къкала точно на моето рамо!

5) Има повече възможности

Един ден си се разхождах на някъде си, хабейки безсмислено мобилния си интернет с Google Maps, в търсене на място, където да вечерям нещо различно от бъркани яйца. И тогава пред мен се разкри… “Християнска книжарница CLC”! “Колко рандъм е това, бате” – изрекох на глас с почти съвършен шопски диалект! И в този миг, с почти божествен възторг, установих, че това дори не е единично място, а е цяла верига!

Единственият паралел с Пловдив, който мога да направя, са HR-ите от свидетелите на Йехова, които ти бутат брошурки по Главната, за да те рекруутнат в тяхната топ организация с множество социални придобивки и възможност за духовно извисяване… Каква разлика само!

6) Хората не зяпат другите хора

Уау, ето това вече е новост! Известно е, че на пловдивчани ни е национален спорт това, че когато нямаме за какво да си говорим, ние обсъждаме другите хора. “Обсъждаме” е най-леката форма на “хейтваме клюкарски”, която мога да използвам в случая.

От друга страна в София, за мой шок, повечето хора изобщо не се интересуват от това какъв цвят чорапи ще си сложиш точно с джапанките през зимата…

7) Шофьорите могат да шофират

Имам една сензационна новина за пловдивчани – идеята на това да притежаваш шофьорска книжка е реално да можеш да маневрираш някакво си МПС, а не да я използваш за книгоразделител в читалнята (Ориент 33).

8) Културката е на съвсем друго ниво

От соц кина до всевъзможни по форма, размери, устройство и вид театри… София предлага разнообразие за всеки, който не е прочел ни една брошура на Кауфланд през живота си, но желае да се почувства културДрегер (защото “как ще ида аз трезвен да гледам как некви ми се чеплезят по два часа на някъв подиум за таланти от първи до трети клас”) па дори и за ден!

И тъй като този научен труд започва да заприличва на просташки пътепис на Алеко Константинов, мисля да спра изброяването дотук. Смятам, че схванахте идеята на това какво прави впечатление на един крепостен селянин като мен, когато случайно го изтървеш в “големия град”.

И за финал, искам само някак поетично и леко патетично да отбележа, че София умее да бъде и много много очарователно-разхвърляно-шарено-объркваща. Тя е купата сено, в която всеки търси иглата си, надявайки се тя да се окаже безопасна, за да не я намери по трудния начин…София е вулкан, който изригва всеки ден по едно и също време, но сякаш всички хора около него страдат от амнезия… Тя е старовремски моноцикъл, който всеки иска да се научи да управлява и маневрира чевръсто, но е твърде зает да кара с 80 км/ч тротинетката си по магистралата… София е айсберг, на който спокойно и нищо неподозиращо си лежат семейство тюлени, а съвсем леко встрани – стадо косатки се канят да предадат първите уроци по ловуване на малките си!

И след всички тези противоречия може би е време аджеба да ме попитате…

Липсва ли ти софия? – Не…

Момент… я ме попитайте пак, но тоя път с повечко чувство!

Е добре, де кажи сега…Липсва ли ти тази жабешка София? – Да…


 

 

.

 

 

 

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!
Become a patron at Patreon!