Честно да си призная, не знам как едва днес ми хрумна да сътворя (или сътровя) този текст, при положение, че той така отдавна дълбае огромен кратер в мен и социалната ми душа… и в улицата пред вкъщи.

Навярно за него ме инспирира фактът, че вчера цял ден слушах на рипийт вечната класика на Мими Иванова и Борис Годжунов от филма „Момчето си отива, окачването му и то“- “Хора и улици, град като гАд. Тръгваме някъде, после към автоморгата…”

Както всички знаем, основното предназначение на пътищата е да служат, за да осигуряват транспортни връзки от национално значение и маршрути от държавен интерес, с цел превозване на хора, стоки и товари от точка А до точка Б. И за да не звучи това като задача по математика за пети клас, ще дам и свое определение за пътищата на любимия ни град Пловдив – артерии, затлачени като от лош холестерол след коледно-новогодишен гуляй, осеяни с дупки, като ементал на промоция в LIDL.

А сега, нека разгледаме и видовете пътни съоръжения, с които разполагаме (или не съвсем) в и около град Пловдив:

1) Заврънкулки и заходчета към и от магистралата към града:

За илюстрация, ще ползвам една лична история.

Един ден, прибирайки се от морето, избързах и вместо да хвана отбивката от магистралата за Пловдив, смело се насочих към село Калековец. Държа да отбележа, че обърках пътя, въпреки, че ползвах навигация! Поприпцовах се умерено и тръгнат да търся изход от така създалата се ситуация. Свърнах в една едва забележима пресечица преди Калековец и… О, чудо! Каква гледка се откри пред мен само… Истински съвършен сатурнов натюрморт, юпитерианска батална композиция или най-точно казано – пловдивски хиперреализъм!

След 7-8 минутно клатене с гондолата, най-после успях да се измъкна от дяволското място и отново да се насоча към скъпия Пловдив. Сигурен съм обаче, че там някъде, на онази забравена от Бога и Агенция Пътна инфраструктура уличка преди Калековец, все още се търкаля самотен като тексаски храст далакът ми.

2) Междуселски пътища:

Основната идея и предназначение на този тип пътни съоръжения е да внасят качествен биологичен материал от породата “високопланински джентълменикус смоляникус” към град Пловдив с цел разнообразяване на тукашния геном.

Междуселските пътища са характерни с това, че по тях се кара със скорост близка до тази на светлината, за да се избяга от тъмницата на Средните векове. Любопитното е, че правейки го, хората реално отново се връщат на същото място интелектуално и нравствено.

Моторджиите също използват междуселските пътища, за да се кантарят на задна, а хората от Trakia racing team – за да демонстрират пълната мощ и потенциал на всичките 75 коня на Фолксваген Поло.

3) Градски асфалтови пътища:

Като горд притежател и маневрировач на Kia Rio, страдаща от хронична липса на витамин Окачване, мога да твърдя, че по градските асфалтови пътища се шофира като по масло… Фъстъчено масло… с бучки…

Винаги съм си мислил, че реално повечето пътища в Пловдив са проектирани от великия стратег от Мировяне – Димитър Пенев, чиято трета мисъл изпрепарва първата, следвана от шестата. Това обяснява защо улиците са осеяни от вечни кърпежи като панталоните на хиперактивно дете в лятна ваканция.

Разполагам с достоверни източници и затова ще пресъздам наставленията, които Пената дава на тъмнозелените майстори на пътни артерии в Пловдив:

– Тоя песък нема нужда да го тургате тука, я отидете изсипете го ей там зад блока, да има децата къде да си играят и какво да ядат;
– Тури тук сега малко асфалт, пък ако остане ресто, намажете си по една филия с него в обедната почивка;
– Момчета, всичко хубаво, направихте асфалтовата настилка, има ли сега как да навиете килима и да сложим тръбите за канализацията, че тия от Вода и Кал се сърдят;
– Барбуков, кво ми си се подпрял на тоя бел там на сенка пак?!

4) Паважни пътища:

Значи това за мен е най-върховното постижение на научната мисъл в сферата на пътното строителство и инфраструктура! Хайде, мога да приема идеята на паважната настилка, защото е истина, че едно време баба ти и дядо ти са ходили с БТР-и на училище, но в днешно време как да си кара човек Теслата по тоя камъняк?!

Още по-хубаво ми става, че тези павета са причината за унищожаването на цял пловдивски хълм, на чието място впоследствие бива построена кулминационната точка на капиталистическата мисъл и сграден градеж – МОЛ! И всичко това пред очите на гордия социалист Альоша! Срам и позор… Съсипаха го тоя СОЦ… Как да не протестираме…

Сега ще ме питате сигурно: “А бе, този, не е ли било малко кофти по време на СОЦ-а?” Аз от своя страна ще ви отговоря: “Как ша е кофти, бе?!”, макар да нямам абсолютно никаква лична представа и наблюдение над този период…

5) Черни пътища:

Факт е, че с този темп и подем на развитие на пловдивската пътна инфраструктура, е въпрос на време останалите четири гореспоменати категории пътища, да се превърнат в тази петата такава.

Надали има смисъл да навлизам в прекалено много подробности що е то, при положение, че навярно на 80% от нас колите са ни паркирани именно на подобен черен път в някой плаващ пясък в Кичука и ще ги измъкнем оттам на пролет, като стегне малко земята.

Черните пътища са характерни с това, че представляват своеобразни черни дупки (освен че са осеяни с такива) – стъпиш ли веднъж на тях, нямаш представа нито къде, нито как, нито кога ще успееш да се измъкнеш!

В заключение ще кажа, че най-лесният начин да разочароваме чужденците от София, дръзнали по някаква причина (например любовна трепет) да дойдат на гости в Съдийския квартал (например) през дъждовния период, е да ги разходим по кратерите му в някой ясен, следвалежен ден!

И ептен за финал ще цитирам поета Пеньо Пенев (който няма нищо общо с Димитър и Любо Пеневи), който е рекъл:

“Ще има пак звезди… и кучета… ще има,
виещи към тях… като преди.
Яснее този мирен ден отвъд. На път!
Човекът е човек тогава, когато е на път!”

А после ще помоля за прошка светлата му памет, защото ще опороча творбата му по следния начин:

“Ще има пак полуоски… и шарнири… ще има,
свирещи ремъци… като преди.
Майстор пак залегнал е под колата ми отвъд. На път!
Човекът е разорен тогава, когато е на път!”



 

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!
Become a patron at Patreon!