ЗдравейтИ, майна! ЗдравейтИ, майни! ЗдравейтИ, гастарбайтери от Смолян, Асеновград, Червен и други квартали на Мега(филипо)полис!

За да се дистанцирам от jobs.bg, искам да кажа от сега, че този материал няма да бъде посветен на оферти за работа, стаж, наряд в Кения или бригада в Кипър. Ако все пак от платформата решат да се свържат с мен, за да ми платят с цел промотиране – не се продавам!

И тъй, все още не съм 100% сигурен за какво ще говоря днес, но се надявам с писането да дойде и смисълът. Точно както с яденето идва апетитът, а с трудолюбието – успехът… yeah right! Всъщност истината е, че с яденето идват холестеролът и кръвното, а с трудолюбието – гърчът и напрежонката!

Измислих го! Ще говоря генерално за това що за работа се бачка в Пловдив, от какви хора, с каква цел и до какво води вършенето й. Сигурен съм, че доста народ би се обидил ако прочете това, което ще напиша. И точно това ме успокоява! Просто знам, че няма да го прочете “доста народ”. Е, нека започваме.

Категория труд номер 1- майсторите!

Започвам тъй ударно, защото съм сигурен, че на всички това са ни любимите хора! Именно те формират сигурно 60% от цялостното количество работа, което се върши тук.

Признавам си, че напоследък съм лично афектиран, тъй като вече втори месец в блока срещу нас се прави външна изолация и кипи усилен труд. Сега ще илюстрирам в какво се състои работния ден на “колегите”. Наричам ги така дружески “колегите”, защото от доста време си работя от вкъщи и това са физически най-близките ми същества, с които оперираме на една географска ширина. Ще ви разкажа личната си история, която е събирателна, много описателна и шаблонна за тази конкретна категория труд. Убеден съм, че много от вас са преки или косвени участници или потърпевши.

Та, работният ден на колегите:

7:02 – Мерцедесчето на шефа на фирмата, който бачка на равно с другите трудоваци (демек още един човек, щото няма кой друг да му опъва аврамкаиша по цял ден на тая мръсна жега), бива надлежно паркирано под вишна-черешата пред нас. Паркирано е така, че да ближе номера на Киата ми, но пък да е на сянка цял ден.

7:03 – Започват псувните! Като цяло винаги има “основателна” причина за нареждане, без значение дали е някоя от следните – липсват материали, някой закъснява за работа, понеделник е, жега е, инфлацията е скочила с 2 процента от вчера и т.н.

7:03:10 – Събуждам се! Започват псувните и у нас….

7:05 – Пуска се радиото. Не ме разбирайте погрешно, аз съм голям меломан, обаче ако още един път чуя Рут Колева или Дуа Липа в 7 часа сутринта (дори и в събота), ще си сменя пола.

7:08 – На едно от бачкаторчетата му звъни мобифона с топ досадната мелодия, която можете да чуете само от телефона на някоя леля-зрител по време на театрална постановка. Излишно е да казвам, че пичът веднага вдига и започва да крещи, да се смее и генерално да говори с интонация на задавен карбуратор (от цигарките и алко’ола). И така в продължение на 10 минути. Което се повтаря през половин час.

7:10 – Вече съм буден безвъзвратно. Правя малко yoga for men, за да отмине леко напрегнята, но йок.

7:30 – След като маТРЯлът още не е дошъл, започват да се хакат кафета. Разбира се чашките и шишетата от минерална вода после биват инкрустирани в оградката ми и трябва аз да им ги чистя. Над нещата обаче.

7:30 – Докато ламерите хакат кафета, един едновременно дълъг и изтумбен, с фигурата на пумпала от Inception колега, започва да пори патрончета с водка. Твърди, че го е страх от високото и не може да се качи на скелето ако не е пийнал леко. Проблемът е, че така и не съм го видял да се качи на тва скеле. Другият проблем е неговото определение за “леко”, в което според мен не попадат 3 патрончета. Но това си е мой дерт, предполагам.

8:00 до 12:00 – Работи се! Като цяло няма да ги хейтя пичовете в това отношение, работят си, виждал съм го. Друг въпрос, че чистотата е “много на ниво” и дори аз вече имам стиропор под ноктите, макар да не съм припарил до него. Виждам заглавията в Пловдив 24 – “Шок, сензация! Сняг в Съдийския през Август!”.

Друг лек проблем е, че през някво време слизат от скелето, за да си бъркат маТРИала за измазване с бормашина в едни баки и вдигат извънреден шум. Между другото, технологията за направата на тая хава, притеснително много прилича на приготвянето на сместа за казанлъшките понички на Гребната… но да не далбаем там.

12:00 и 13:00 – ИзлизаМЕ в обедна почивка! Да… за съжаление единственият миг, в който са кротки, е когато и аз разпускам.

13:00 до 16:30 – Бачканакът продължава и така, докато не опаковаме целия блок в нов, 6-ти по ред различен цвят от предишните опити за изолация.

И за финал, един много интересен феномен от цялата работа. Той се наблюдава, когато в близост до скелето (в радиус от половин километър) нещастието да мине има някое хубаво девойче… тогава бачкането секва рязко и скелето започва да се тресе от тестостерон и необуздан нагон, изпълнен със секс агресия. Моментално се започват едни коментарчета от сорта “ахаай, щтаскъсам”, “ща сцепа”, “щи пръсна гьона”, “щи обърна хастара”, “за кой го пазиш тоя гъз, ма”, “ша прайми ли сексат”, “ще се омъжиш ли за мен, прекраснице” и т.н.

Категория труд номер 2- борчаджиите!

Човек колкото и “добри познати” да има, рано или късно някой от тях ще му поиска пари на заем. Или както върви поговорката “живей у борчове, та ‘а та помнат ‘ората”!

Тази категория е характерна не само със своята досада, но и с една необяснима и непонятна за мен особеност. Обикновено тези хора работят нещо – как, кога и какво, не съм сигурен. Има и някаква насрещна престация за труда им – взимат заплата – защо, кога и колко… също нямам удоволствието да знам. Често обаче тези хорица ти влизат с фразичката “братле, ай да ми цъкнеш едни къси пари, че да закърпя дереджето, па ти като имаш, ще ми ги върнеш!”. Дотук всичко точно, нали? Да, но ако сметнеш сумата, които те предполагаемо получават като заплата + “късите пари”, които ти и други „авери“ им давате на заем, се оказват две неща:

1) Тия хора взимат повече пари от теб;
2) Тия хора харчат 3 пъти повече от това, което реално печелят.

И тук идва вече жестокото объркване у мен… Дали тези хора не са някви марсиански масони – единствените, успели да надхитрят световната икономика и да се справят с постоянно растящата инфлация?! Риторичен въпрос…

Категория труд номер 3- айтитата!

Тук няма да се впускам е големи детайли, защото всички знаем, че Тракийската низина и в частност Пловдив е българското Пало Алто, накратко наричано от мен “пáлто”! Най-вече защото със средната заплата тук, човек може да си вземе едно ново “пáлто” и да се приключи финансово за месеца.

Почти всеки в професионалния си път, включително и аз, рано или късно е имал удоволствието да нарече себе си “айти”. Тук обаче това да бъдеш такъв се изразява в нещо съвсем различно от обичайното.

На първо място – назначен си от сингапурски подизпълнител, първоначално нает от щатска компания, които сингапурци са outsource-нали индийска фирма да намери хора от Източна Европа за съпорт, чиято дейност ще се изразява в това да обяснява на пенсионери в Маями как да развиват станиола на бонбон в 10 стъпки.

На второ- работата ти се състои основно в това да вдигаш телефона на някой сопнат човечец, който ти се обажда от другия край на света, за да те псува на развален английски, с какъвто и ти самият му отговаряш. Причината, да се наричаш “айти”, е най-вече поради фразата, която често отправяш към колегата си при входящо обаждане – “ай ти да се разправяш с тоя боклук този път, че на мен ми писна!” ,

Категория труд номер 4- схемаджиите!

Тук пак не мисля, че има файда много да обяснявам (а и не мога), защото всеки от нас има поне един познат, чиято работа се изразява в “мислене и въртене на схеми”. Правя едно пояснение – за да вършиш тази дейност, далеч не е задължително да си изучавал три семестъра схемотехника в Технически университет София – филиал Пловдив.

За да бъда абсолютно честен, много ми се иска да ви дам детайлна длъжностна характеристика на тази професия, както и кода й в Националната класификация на професиите и длъжностите, но истина е, че изобщо не знам в какво се изразява тя. Само знам, че “мисленето и въртенето на схеми” се върши основно, докато си седнал някъде на теферич в 12:30 на обяд на бири и наргилета. Има голяма вероятност това да е и самата същност на операцията.

Ми, кат цяло, туй то, намерих за какво да пиша в крайна сметка… С две думи за обобщение – нищо чудно, че “биченето на айляк” е местна дисциплина. Приятелството си е приятелство, работата си е работа, а сириньето е с все повече пари!

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!