Живеем в странно, предизвикателно и щуро време, ще се съгласите. Ако не се съгласите, значи живеете във ваш илюзорен свят, в който е вечно лято и вместо ябълки, по дърветата растат кюфтета. Ако е така, искрено ви завиждам и ако има начин да се присъединя към тази ваша Страна на чудесата, моля потърсете ме веднага! Има кюфтета за всички!
За да подкрепя теорията си за същината на времето, в което живеем ще изтъкна няколко неща. От една страна имаме факта че е 2021-ва година, 21-ви век, технологиите са толкова напреднали, че да можем да изпращаме спокойно хора на екскурзии до Марс и Луната. От друга – ние мъжете все така не можем да си изпържим две яйца, без да свършиш в Инфекциозна болница с хранително натравяне. Ползваме смартфони, за да си пуснем парното вкъщи от разстояние, преди да се приберем от работа, а същевременно не можем да запалим огън в гората, за да стоплим премръзналото гадже, което сме завели да гледа звездите над Хижа Здравец…един път ще изневериш на “Netflix and chill” и то… к’во ще стане…
Много от навиците и порядките ни вече не са същите. Даже, ако трябва да съм честен, според мен няма и да се върнат към обичайното си русло. Това се дължи не само на напредъка на технологиите (и “назадъка” на умствения ни потенциал), забързаното ежедневие (лелите в рейса, които ти лашкат чанти със зарзават в коляното), стресът на работното място (особено ако си кондуктор в рейс, пълен с лели), цената на горивата (да се разбира алкохола), инфлацията (тва па кво е?), гео-политическата обстановка в страната (тва па кво е? х 2), дупките по пътя (Боко?), липсата на паркоместа пред блока (тук сме намерили решение – вдигаме чистачките и всичко си идва на мястото!), завишените цени на бунгалата в Поморие (недай си Боже), мухата в пилешката супа на обяд (по-истинска от пилето), ГМО-то в корнишоните (по-безвкусни от мухата в супата) и други такива важни обстоятелства. Не, отгоре на всичко имаме и пандемия. Е, смело мога да го кажа… е*аха й майката на тая държава.
Най-вече страдам от факта, че пандемията посегна на най-ценното ни. Единственият смисъл на съществуването и осигуряването на бъдещето ни на тази Зема – свалките! “Заграждането” е основна движеща сила, не само за половия ни живот, но и за самочувствието ни във всяко едно естество. Замислете се! Като ни върже, започваме да гледаме по друг начин на света. Внезапно вярваме, че можем всичко – “тоя изпит 100% ще го взема, аз тая забъркана мадама разгадах, интегралния уравнения ли няма да реша?!”, “ей ся на работа като вземат да ми дават повече пари с тоя моя чар…”, “100% ще мина на тоя зелен светофар, съдбата ме обича, аз съм еб*ти пича”, “като се прибера вкъщи, мама със сигурност ще е сготвила, като гледам как ме обичат всички жени…”.
В днешно време, за съжаление (някой път и за радост), сме принудени да спазваме социална дистанция (която би трябвало да се нарича “асоциална дистанция”) и да си стоим вкъщи (което в крайна сметка доста от нас предпочитат). Сами разбирате, че с всички тези мерки е малко трудно да осъществим истински визуален, камо ли физически контакт, които са доста важни предпоставки една свалка да се счита за инициирана и съответно на някакъв етап- успешна.
Поради тези причини сме принудени да търсим алтернативни методи. И за да онагледя, ще дам ето този пример, където творческият гений е на завидно ниво:
Тук има всичко – подход, драма, обрат, кавалерство, упорство, героизъм… Само ако бях една жена…
Разбира се всичко трябва да си има граници, които не следва да се прекрачват. Все пак не е нужно да дълбаем нови дъна. Винаги трябва да браним с гордост достойнството си:
Тук лирическият герой се е борил със зъби и нокти, както си личи и все пак има доблестта да признае поражението си. В думите му ясно се чете жертвоготовност, устрем, енергия, желание за победа… Всяко едно негово “здравей” е една буквално изтръгване на собственото му сърце от гръдния кош и безмилостното му постъпване с крак. Ако Джейн Остин не беше написала „Гордост и предразсъдъци“ досега, то този монолог определено би я подтикнал към подобен сюжет… Каква съкрушеност, но същевременно гордост и желание за ново начало, се чете в това “Нищо, има и други!”
И за да имаме и “злодей” в иначе положителната дотук историята, ще дам и следния пример:
Да започнем анализа от заветното – “zdr, kp, bebce”. Тук е толкова наблъскано (като кръстовището на Сточна гара) с ключови думи, че дори алгоритъмът на Google би се възмутил!
1) Zdr – за хората от поколението, родени преди 90-та година, ще поясня, че zdr съответства на благозвучното “здравей”. Ако обаче “здравей” е малка гумена лодчица в морето, то Zdr е Evergreen корабът, заседнал в Суецкия канал. Zdr не е признак на липса на възпитание или елементарно познание на българския език. Zdr е становище на власт, то е позиция на играч, то е хвърляне на мрежата, залагане на стръвта, заявка, че обектът на желанието няма друг избор, освен да отвърне подобаващо на този поздрав.
2) kp – не, бабо, kp не е Комунистическа партия, а “к’во правиш”. Това е риторичен въпрос, зададен в стил Джоуи:
Тук задаващият въпроса няма никакво намерение да разбере какво реално прави или как се чувства отсрещната страна. Целта далеч не е така прозаична. “kp” е изпълнено с толкова неотразим и неустоим чар и сексапил, че всяка една жена, получила този въпрос, няма друг избор, освен внезапно да забременее с близнаци.
3) И за финал имаме “bepce”, което аз лично не съм 100% убеден как се чете, но едва ли това е от значение. “Bepce”, освен като име на магазин за бебешки дрехи, звучи най-малкото равносилно на далеч по-отвеяни обръщения като “Моя пътеводна светлина”, “Луна в небето ми”, “Звезда в небосвода ми” и т.н.
Тази комуникация достига своя апогей с поаната ”Кирилица”, изпратена от ответната страна. От последвалата словесна тирада, става ясно, че “играчът” сякаш леко погрешно изтълкува това като знак, не просто за интерес към особата му, а и като своеобразно признание за богатия му речитатив.
Убеден съм, че много от вас са ставали я неволни свидетели, я участници, я откровени инициатори на подобни “свалки”. В крайна сметка това е нещо съвсем нормално. Всеки има право да търси своето място под слънцето. Особено във времена като настоящите. Само гледайте под слънцето да сте на 2 метра разстояние един от друг. Особено във времена като настоящите.
Нека си признаем, няма нищо лошо в това да си искаш вниманието. Всеки обича да го получава, независимо дали ще е от кварталния магазинер, който постоянно те пита “не искаш ли и една краставица за тия домати” или от небрежно готиния колега, който всички жени в офиса харесват. Свалките са по-стари от света и истината е, че в тях няма правила. Ако нещо сработи, то колкото и нелепо и шантаво да е било, явно си е заслужавало.
И все пак, бих искал да споделя малко от свой опит. Най-важният и основен принцип, на който ме е научил животът и бих искал да предам на поколенията е – “Ако засече пищова, важното е да се държиш пичовски”. А това неимоверно ще се случи. Другият съвет, който бих могъл да дам е, че “Всеки преди да може, не е можел”. Бъдете спокойни, ще дойде вашият звезден миг. Така, че играчи – дерзайте, а вие момичета – бъдете малко по-благосклонни, криза е все пак.
А, и пичове – пишете на Кирилица, според мен е самотна!
