Трафикът в град Пловдив е тема, която съм засягал индиректно на няколко досега пъти назад във времето. Тъй като тя е нещо крайно значимо и характерно, реших да й отделя още по-специално внимание в този обширен материал.
Както може би логично сте се досетили, за да съществува трафикът като явление, в него е необходимо да има определени участници, които го съставляват. В противен случай по улиците все още биха се търкаляли тексаските храсти.
Осреднено време за изчакване на кръстовище в час пик в Пловдив за 2024 година:
| Параметър | Стойност |
|---|---|
| Брой на светофарни кръстовищата на километър | 4 кръстовища на километър |
| Средна продължителност на цикъла на светофара | 60 секунди (общо време за цикъл на светофар) |
| Прогнозно осреднено време на изчакване на кръстовище | 180 секунди на кръстовище (3 светофарни цикъла в час пик) |
| Общо прогнозираното време за изчакване на километър | 360 секунди (6 минути) на километър |
| Влияние върху времето за пътуване в урбанизирани райони | Значителна част от времето за пътуване се прекарва на светофарите (около 6 минути на километър) |
Генерално бих могъл да разделя участниците на две подкатегории:
Първата – по-малката по брой, но не и по принос, група в движението са външни придатъци с високопланински или близкополски произход, чиито регистрационни номера започват със CM и PA. Тяхна цел, освен на първо място да отмъкнат наследствената ни държавна службица, е да окупират града ни и по-конкретно – законно маркираните ни с бутилки минерална вода от 10 литра паркоместа.
Характерните особености за първия тип водачи са:
– висока банкетна култура;
– нисък толеранс към шофиране в скоростовите ограничения;
– добър вестибуларен апарат по завоите (типично качество за тези с регистрация CM);
– запаси от редбул и пакети слънчогледови семки в жабката особеност на тези с регисрация PA);
– имунизирани откъм мигачоподаване;
– с известна форма на далтонизъм към червеното;
– единственото по-объркващо от Числата на Фибоначи за тях са кръстовищата с кръгово движение;
– изящни, изобретателни и изкусни псувливци са;
– гордо говорят на майна, но мразят майните
Втората група участвуващи в движението са местните таланти, към които навярно за съжаление и аз се числя. Ние сме далеч по-многобройна и правопропорционално на това – безсмислена група от водачи, но със самочувствие на мегаполисни драйвъри.
Характерните особености за втория тип водачи са:
– любимият им филм е Транспортър;
– другите им любими филми са продълженията на Транспортър, Бейби Драйвър и всичката Бързина и Ярост, които някога са засипвали филмовия небосвод;
– скришом любимият им филм всъщност е Голата истина за група Жигули;
– твърдят, че могат да се справят с всяка една пътна обстановка и условия, дори с шофиране на марсоход по Сиртис Майор, но не и с кръстовищата в София;
– умело съчетават шофирането с: писане на съчинение разсъждение от 2000 думи под формата на съобщение по вайбър до гаджето; гримиране, фризиране, пилинг, търкане на петички с пемза; говорене по телефона с препядствия (пешеходци); порене на кафета и цигари по завоите, съчетано с ядене на тюрлюгювеч по време на кибика по светофарите; редене на пъзел с едната и кубче рубик с другата ръка; плющене на пасианс, гледане на карти таро и изготвяне на хюман дизайн профил на златната рибка;
– вярват, че единственото по-древно откритие от Античния театър е мигачът, което му придава нумизматична стойност и по тази причина се употребява само в изключително редки случаи;
– вярват, че неоспоримата им частна собственост върху бордюра пред входа на блока е най-върховото постичение на капитализма.
И за да станат истинска съставна част от явлението трафик, участниците трябва да попаднат на едно или множество места по едно и също време. В науката този процес се нарича концентрация, а на практика – индийско кръстовище. Град Пловдив е изпълнен с множество възлови такива, който ще разгледаме в този неизчерпателен списък, описвайки особеностите им:
1) Кръстовището на Сточна гара
Няма да излъжа, ако ви кажа, че съм прекарал ⅓-та от не особено смисления си живот в кибик на това конкретно място. Дори в различни роли. Дали като жертва на градски транспорт Пловдив, дали като шофьор, пешеходец или колоездач, едно е сигурно – чакане ще има! И ако в София си имат “Ускорителя на елементарни частици”, в Пловдив, в лицето на това знаменито място, си имаме “Задръстителят на елементарни частици”.
Смело мога да заявя, че точно тук се е случвала голям част от подготовката ми за изпити в средно и висше образование. На уютно, наблъскано и потно в дясна лента в автобуст номер 4.
Кръстовището на Сточна е и прекрасно място за любители орнитолози. Тук те имат възможност необезпокоявано да проследят сезонната миграцията на Якобинския гълъб.
За природолюбци, фенове климатолози и служители на НИМХ към БАН – тук можете спокойно да наблюдавате протичането на годишните сезони, които се нижат кротко един подир друг от зелено до зелено на светофара.
На Сточна гара времето е така спряло и застинало, че докато сте в колата и слушате топ хитачките по Катра ФМ, съвсем благо и лежерно можете да съзерцавате разлистването на белите си коси в огледалото за задно виждане. Идилия!
2) Кръговото на Водната палата
Кръговото на Водната палата може да бъде описано със следната крилата фраза – “това е като да се опиташ да вкараш тръбЪ цол и половина в муфЪ от половин цол”! Здраво плюене си пада!
Ако действително искате да се почувствате като здрав, истински мъж, да не ви ‘лопа и да сте взе на тесно – това е мястото за вас!
Проблемът идва ако случайно бързате за някъде. Тогава моя съвет е да си носите едно надуваемо поясче и да минете напряко през реката. Без това започна сезона на уклейчетата, та може да излезете и с пълни джобове.
3) Мостът на Адата
Със сигурност това е едно адско място, както подсказва и името му. Честно да си призная, не съм минавал повече от 10-ина пъти оттам. И 10-те обаче бяха по тъмно и през цялото време се чудих дали без да искам не съм влязъл с колата в задника на някой кашалот. Разбирам, че светлото и лампите са за страхливците, които никога не са ходили вечерно време пеша из Кичука, но на тая тъмница би завидял и Сатаната.
4) Бетонният мост
Бетонният мост е едно гениално творение на архитектурната мисъл, което бих могъл да сравня по стойност единствено с мавзолея на бай Георги Димитров – unбутъбъл, безсмислено съоражение, символ на времена, в които по пътя са се разминавали две каруци на час.
В днешно време обаче слизащите водачи от Бетонния мост биват въвлечени е една сложна плетеница на 3 куки от коли, чиито шофьори от шок, че някой им захожда отгорце, внезапно са забравили как се държи волан. Това води до така характерните живописни задръствания, увековечени в картините на Едуар Мане, в който всеки се чуди има ли полезен ход в така създалата се ситуация.
5) ОколоМръсното
Аз като представител на втората група участници в трафика, гледам да не употребявам околовръсните пътища на град Пловдив. Но рано или късно на човек му се налага да отлети от родното гнездо. В такива моменти разбирам, че камъкът наистина тежи най-много на мястото си.
В общи линии тарфикът е един от най-големите bitchове на съвременното общество. Но все пак, за позитивен финал, ще завърша с мисълта на великия Захари Бахаров, благодарение на когото никой от нас не е облечен с дрипи – “Носете си новите дрехи и си карайте старите BMW-та, момчета”! Хвала!
