За да продължим с темата, която засегнах в последния ненужно дълъг материал, а именно – промените в климата, днес ще разкостя още един горещ въпрос – времето в Пловдив. Рязко вдигаме градуса, така че вадете слънцезащитно и сядайте пред монитора… не, не е това, което си мислите! Скрий си ехидната усмивчица, Емо Чолаков, това няма да е една от твоите извратени прогнози за времето!
Първата бомба, която ще хвърля в тази статия е астрономическа – на всеки 60 секунди в Африка, в Пловдив минава по 1 минута. Проблемите започват да ни връхлитат един след друг обаче, когато установим, че това далеч не е последният парел, който можем да открием между горещия континент и родния ни град.
Като един Минчо Празников wannabe, нека се гмурнем в маранята от знания и разгледаме с какви сезони разполагаме в Пловдив и какви особености имат те. Всеобщото мнение е, че в нашия ареал, климатът е два типа според годишните времена – “ба гадния студ” и “ба мръсната жега”.
Ба гадния студ
В интерес на истината, не е нужно да съм синоптик, за да не съм съвсем съгласен с тази квалификацията на зимата в Пловдив. Всъщност смятам, че по-скоро сезонът “ба мръсната жега” ни е изнежил и направил топлокръвни игуани, затова и така трудно понасяме трите дни зима, които винаги ни изненадват тук. А по Бай-Тошово к’ва зима имаше… дълга зима… голяма зима… като я разтръскаш, малки зими падаха от нея… А после к’во дойде, „Виденовата зима”… т’ва зима ли е?! Жалка история… лиготии!
Вярно, щом дойде тридневната зима, настъпва същинска повсеместна паника и апокалипсис. Булевардите се задръстват (като никога), улиците опустяват (като за последен епизод на “Ергенът”), хората осверипяват (а иначе са толкова хрисмими), започва се масово зареждане с провизии (обикновено тоалетна хартия, която служи за мумификация и изолация от студа), градският транспорт спира (а през другото време, когато е “тръгнал” е само, за да те подмине докато чакаш на спирката вече час и половина), майки плачат, деца се тръшкат… изобщо градът потъва в непрогледен смог на забрава. Обикновено този смог всъщност е пушек от горене на гуми.
И така неусетно “ба гадния студ” приключва, хората заживяват отново с надеждата за по-добри, мирни и благодатни времена, в които да водим едно спокойно и блажено съществуване. И тогава долитат комарите, които като маринките от Start Craft-а са се нахерцили на малария, за да са по-жестоки и кръвожадни.
Ба мръсната жега
Ииии “да бъде смърт”… “смърт присъда да бъде”! Надали има нещо по-епично от пловдивското лято. Всеки един греховник може да живее спокойно, знаейки че адските огньове са просто един прохладен ден през Август в Пловдив.
И тук отново се връщаме към паралелите с Африка, за които загатнах по-рано. Ето няколко доказателства, че малко по малко Пловдив се превръща в “люлката на човечеството”:
1) Подобно на Сахара, която е най-дългата пешеходна зона в света, центърът на Пловдив е най-дългата пешеходна зона в Европа. Температурните рекорди също са близки на тези две екзотични дестинации. Тръгвайки от Новотела, преминавайки през пешеходния мост, малката главна, Джумаята, баш Центъра и Пощата, човек няма търпение да се добере до оазиса, наречен Градска градина, където да утоли жаждата си на някоя от неработещите чешми.
2) Екваториалните гори. Още един пункт, по който се изравняваме с братята африканци. Вечнозелените гори са известни с това, че са дом на 2/3 от всички живи организми на планетата. Парк Лаута, от своя страна пък, е дом на 2/3 от всички безсмъртни комари на Земята.
3) Нилската водоплавка… ако не сте имали удоволствието да се сблъскате с този мутирал скарабей, силно ви препоръчвам да не го правите. Коритото на река Марица постепенно започва да се превръща във все по-благоприятна среда за отглеждането на този терминатор на хлебарките. В Африка дори стартира подписка за прекръстването на нилската водоплавка на “мариченска водоплавка”. Засега и двете страни са на мнението- “много е хубава, вземи я ти”.
4) Както в Африка, така и в Пловдив, леопардовата щампа е признак на потекло, изящество, загадъчност и заплаха за беззащитния бозайник, наречен “обикновен пловдивски пичага”
В заключение, не бих казал, че се радваме на особено голямо климатично разнообразие тук, но пък за сметка на това с всяка изминала година става все по-предизвикателно да посрещаме и изпращаме двата сезона. Общо взето “ба гадния студ” и “ба мръсната жега” се редува един подир друг, а времето си лети с и без прогноза. И както казва Богдана Карадочева, която няма слаба песен (сигурно защото знам само една) – “остаряваме бавно, неусетно почти. Много видимо аз, по невидимо ти. Вече май наближавам 35, а все още мечтая да си взема някъде пó на прохладно един тънък мезонет.”
