Темата на днешния анализ ми беше подадена от публиката и жестоко се замислих над нея. Тя силно ме занимава, защото и аз съм активен участник в трафика по велоалеите и като такъв, не мога да остана без позиция. Както знаете, мнението е като задника – всеки си го носи, независимо колко е на*кан.

И ето, че сме на прага на чисто нова ексизтенциална криза! Модернизацията, прогресът, интелектуализмът, европеизмът, притесненията за глобалното затопляне и опазването на планетата застигнаха и нас! Научихме се да бъдем отговорни, мислещи и смирени. Слязохме от 75-те коня на Golf двойката, горд член на Trakia racing team и се качихме на колелото… или не съвсем?! Твърде хубаво е, за да е абсолютната истина.

Не съм се замислял кога точно започнаха задръстванията по велоалеите, но според мен те са причинени от следните фактори:

1) Великото преселение на народите

Сякаш беше вчера, когато се подигравахме на софиянци, че ако всички кореняк столичани направят възстановка на Тайната вечеря, няма да има кой да изиграе всичките апостолите. И ето, че и ние станáхме същия сбирщайн. Хасково на три морета! Смолян под Римските тепета! Пазарджик от Марица до Ница! На баба ти топлата… мекица.

2) Испанската инфлуенца

Период от историята, който ще остане вечно с неофициалното си име “великото чипосване на народите”. Време, което ни обедини около вярването, че по-добро лекарство от ракията не съществува и едновременно ни разедини чрез идеята, че всеки сам си преценя. Та повечето от нас прецениха, че няма файда от притеснение от локдаун, след като все още можеш да си сложиш анцуга, който така или иначе не сваляш и да се качиш на колелото за една обиколко до Руския пазар.

3) Пропадането на проекта “Южен поток”

След като не можем да си купим евтин природен газ, който така или иначе нямаше да ползваме, защото все още имаме гуми за горене, решихме, че можем да се топлим чрез движение. Да живеят електрическите тротинетки! Те са като оноя вибрираща пеперуда, която си лепкаш на паласките, докато гледаш Сексът и градът и до края на първи сезон си вече нацепен на куче.

4) Затварянето на АЕЦ Белене

Тия тротинетки все пак си искат зареждане… което си е ток… което си е пари… даже напоследък си е направо биткойни! Затова другият спорт, който измислихме на мястото на “активността” с електрическа тротинетка, е бутане на детска количка. Дори и да нямаме дете. Просто взимаш една бебешка количка за камуфлаж, взимаш едно аверче под ръка, взимаш кило и осем’стин грама семки и започвате да се татразите по велоалеите, докато вече не се разбира както си говорите, фъфлийки с подути езици от люспене.

5) Опасността от изчезване на белошипата ветрушка

Призвавам, че това няма съвсем директна връзка с темата, но нека не мислим само за себе си, а! Белошипата ветрушка е застрашен вид птица, а орнитологията е най-великото откритие на човека, която даже е направено преди самия него!

И така, без повече увъртане. Преминаваме към практически съвети за това как аджеба да се справим с задръстванията по велоалеите:

1) Да премахнем велоалеите.

Ми даа, колко хубаво си беше преди като ги нямаше! Карахме си по ушите, псувахме се, плюехме се, разминавахме се с колелата на 2 санта един от друг, гледайки се злобно, за да покажем колко ни е голям… общо взето като в момента, но без цялата тая сложна и скъпа инфраструктура.

2) Да измислят най-сетне летящите автомобили, че да можем да си караме колелото по пътя като ‘ората.

Подозирам, че това ще е най-смисленото ми предложение за справяне с проблема. Като се замисля само как добре се справяме с левия завой на Сточна гара, френския гараж където и да е и пристрояванката на колелото на Панаира, съм много обнадежден какъв ред ще зацари, когато на леля ти Стойна от Априлци, късана шест пъти на кормуване, с астигматизъм на едното и перде на другото око, й дадем летящ автомобил.

3) Да направим скейт парк, за да имат къде да се “плъзгат” пишлеметата и да не се налага да слаломират покрай седмичното събрание на входа насред велоалеята.

Пишлемета, от които между другото и аз съм част! Пловдив е може би най-големият град, след Айтос, който все още няма скейт парк… Let’s make the kickflip great again!

4) Да забраним на всички с електрикови якета/блузи/потници да карат колело

Сещате се какви точно хора визирам. Това е леко олесялият чичак с приятен тен и 2 чифта слънчеви очила – едните на темето, другите висящи на яката, който кара с 3.2 км в час и говори за криптовалути и корабоплаване на няква свежа, стегнат и захласната по него руса леля. За мен това са позьори, няма да си кривя душата! И освен тва, тоя си има капитан за яхтата, че му идвало сложно ветроходството… да вземе да си наеме някой да му върти и педалите!

5) Всеки ден да подаряваме по едно протеиново барче на всеки, който НЕ кара електрическа тротинетка

6) Да върнем задължителните маски на открито. По този начин ще ограничим люпенето на семки, което ще направи шаткането по велоалеите безсмислено за много хора.

7) Навсякъде по велоалеите са сложим маркировка “който ходи по велоалеята е джендър!”.

Всички знаем колко толерантни и широкоскроени сме българите, по отношение на сексуалните наклонности на индивида. В тази връзка, не мисля, че има по-голяма обида от това, да те нарекат с това нарицателно, което така сериозно да преобърне целия ти мироглед и да те накара жестоко да се замислиш над житието и битието си.

8) Да премахнем пейките около велоалеите

Така ще ограничим срещи на випуска, детски рожденни дни, Бар Мицви, прощъпулници, gender reveal партита,  клане на телета, симпозиуми на рудодобивните миньори, беседи на тема “за и против Монтесори” и други събития, които се честват директно на велоалеята.

9) Да върнем “Мелодия на годината”

По този начин всички хора ще са пред телевизора и няма да имат време да излизат, за да се занимават с такива дребни страсти, като яздене на кътър по велоалеята.

10) И последно, но не и по важност – да дойде на власт Хамид Карзай, за да ни опрай!

Тогава след време отново ще можем да казваме с носталгия по отминалите времена – “Ееее, друго си беше по байхамидкарзаево”!

Сигурно съм способен и на други по-смислени и съдържателни съвети за овладяване на кризата, но мисля да спра дотук. Приключвам с един лелински (не Ленински) призив – “да върнем дъгата на децата и велоалеята на спортягите!”

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!