Пловдив е известен с това, че е перфектната дестинация, където човек може да се отдаде на безскрупулно ядене, пиене и общо взето тия три неща, защото последното – по два пъти. Не само пришълците в града обаче се наслаждават на тези му естествени дадености. Местните също гребем с пълни шепи от източниците на разтуха, гуляй, иртизмо и забава колкото се може по-често. Не знам за вас, но аз лично се чувствам екстремно горд от факта, че именно Пловдив е наричан “столицата на айляка”. Това е едно супер достойно и най-вече заслужено прозвище, извоювано с много мързел и кибик. И както говори поговорката: “по-добре столица на айляка, отколкото само столица”!

Основните извори на айляк в Пловдив, освен двата парка с обща площ 20 квадратни метра (горе-долу колкото един тристаен в Кучика) и Гребната (където хората разхождат комарите си на каишка), са множеството табиетлийски заведения в града. И тук някъде е моментът да кажа, че ако някой собственик на развлекателен бизнес – тип заведение, се припознае в тази статия, нека знае, че това далеч не е случайно. И едно уточнение за вас – пия основно бира, малко съм претенциозен откъм ядене, но ми е най-сладко, когато е почерпка! Та може да измислим нещо, защото както знаете – “писателите” сме все гладни и жадни. И от друга страна и ние сме като конете и музикантите – колкото ни сложиш! 😉

За начало ще направим едно генерално разграничение между двата основни типа заведения в Пловдив, според предназначението им. След това ще разнищим подвидовете на всеки един от тях.

1) Заведения за ядинйе. Или така наречените – ресторанти:

1.1 Ресторантите в Капана.

Тук има няколко много важни особености, които се открояват веднагически. Първото е, че ресторантите в Капана прилагат Крумовите закони. Ако ви се ядат дробчета по селски, да кажем, ще ви струва горе-долу един черен дроб, черен дроб и малко.

Друга важна зависимост е, че в колкото по-окаян вид е менюто, толкова повече ще ви олекне портфейла накрая. Така че знайте – ако видите едни хвърчащи листове, захванати със сезалче или забити с пирон за дъска за разяне – тук няма да е тънко!

И като заговорихме за менюта, не се изненадвайте ако установите, че съдържанието им е горе-долу едно и също, независимо от мястото, където сте избрали да профукате имането си, трупано от поколения назад. Ето и едно примерно такова, за да се ориентирате по-добре:

– Високи педя и половина бургери, което не ги прави големи, а просто неудобни за ядене;
– Салата с козЬО сиренйе, с която не можеш и пломбите да си запълниш;
– Некви модерни вегански манджи, които звучат добре, изглеждат зле и имат вкус на озонов слой;
– Кюфтета, кръстени на естрадна певица от 70те. Надеждата е и каймата да не е от тогава;
– Ребра. В случая множественото число е по-скоро за благозвучие;
– Нещо, на което не можеш да му разбереш името, защото обикновено е на немски, а накрая се оказва обикновена македонска наденица или спатъхнал леберкез;
– Сандвич с фенси засукано име – демек някви скъпи мокри филии;
– Манджа с чудато име. Обикновено мяса на тюрлю гювеч или покрекло;
– Некви бао бънс, които спокойно биха могли да са на баба ти мекиците, но 12 пъти по-изтръпнали и по-сухи от петата на тибетски шерп;
– Суши с неразбираемо име, произход, съставки, което е в количество, без шанс да те спаси от анорексия;
– И разбира се някъв молекулярен десерт, който изглежда все едно идва от 2080-та и действително е с размерите на молекула.

1.2 Ресторантите в Стария град:

Ми… то няма бе… Не знам наистина как реално е възможно това, но като изключим едно място, което разцепва само с локация и се възползва от наклонността на потни катерещи тепета хора да обичат бира, друго нЕма.

Добре де… може би малко се изхвърлих… Но нали казват, че една птичка пролет не прави! И все пак ако правеше, тази кръчмарска птичка в Стария град би била ресторант Фото Клуб! Лично за мен това е мястото, което гордо брани идеята на това, какво трябва да представлява един ресторант в Стария град – атмосфера, автентичност, култура и айлякчийски дух от едно време.

1.3 Кварталните кръчми:

Вече, както виждате, преминахме към съвсем различна категоризация- кръчми, а не ресторанти! Да са знай! И това далеч не е случайно. Тук нещата стоят по съвсем друг начин. Разбира се, в парично отношение разликата не е особено голяма, но всичко друго сякаш е от едно отминало време. По-хубаво и леко вмирисано на лук, шкембе и цаца време!

В категорията “кръчми” попадат всички тези учреждения (неизчерпателно изброени) – квартална закусвалня с обедно меню за строителите; фургон с маси отпред, където правят най-добрата цаца и пържени картофи, които някога сте яли; лафка, която ползва пейките пред блока и предлага “богат” избор от салатбургери и бири; клекшоп – прозорец от мазето на панелката с излаз към улицата, откъдето да си вземеш бира и да седнеш да я пиеш на бордюра.

След като вече въведохме кръчмата като термин, следва да направим и няколко важни за нея уточнения:

– Квартално не значи много евтино;
– Неевтино, не значи хубаво;
– Махленското гарантира гадно отношение от люта сервитьорка, което трябва да приемете и дори да ви доставя някак вулгарна радост;
– Това, че менюто е 60 страници, не гарантира, че в момента има нещо различно от кебапчета и бира;
– Миди не се поръчват! Не съм чувал в Кичука да има водоем със солена вода;
– Сметката надали ще е под формата на касова бележка;
– Гарантирано ще има квартални пияници, кръщене, абитуриентска, сватба и сбирка на випуск 75-та. Независимо кой ден от седмицата е;
– Покривките ще са със СОЦ шарка и непрани от тогава;
– Бутилката с лимонов сок ще изглежда така, сякаш е израстнала от масата преди 12 лета.

2) Заведения за пиенйе. Или така наречените – барове:

1.1 Барчетата в Капана.

Ето че стигнахме и до истинските символи на пловдивския айляк. Там, където се сблъскват всички възрасти, социални прослойки, култури, националности, сексуални ориентации и мераци, за да се омешат хубаво в един алкохолно-айляко-дискотечен миш-маш, който обикновено завършва в No Sense, Найлона или North Star. Ми те тава е…

Всъщност тук има няколко важни принципа, на които ми се ще да натъртя:

– “тъпи” бири няма! Всички фенове на Пиринско, Бургаско, Шуменско бомбичка и Халва любимка, не са добри дошли в царството на бирите със сложни имена и завишени цени;
– навсякъде има 18 вида джин и 45 вида тоник, но Бургас 63 не се сервира;
– сламките за коктейли обикновено са от макарон, което е идеално за мен лично, защото успявам да си доям, след като съм останал гладен от някой капански ресторант;
– масите в заведенията са за около 12 човека, но пространството е по-скоро като за двама и половина;
– тоалетната обикновено е с размерите на шкаф за чорапи, което прави облекчаването в някоя тъмна уличка по-предпочитано решение от мнозинсвото.

1.2 Барчетата в Стария град:

Начиии, тук положението пак е много офсайд, но пък аз имам едно много любимо място, за което нищо лошо няма да кажа. Особено ако почерпят един контрабас… ааа, една бира имах предвид. 😉

А сега ще ви споделя една своя мечта… Преди силно желаех да си отворя бар в Капана. Но тъй като редовно гледам инспирационни и мотивационни видеа в YouTube, мечтата ми от скоро рязко се промени! Вече си мечтая да имам къща в Стария град, към която да си отглеждам собствен бар, отворен за айлякуващи посетители! Както казват – мечтите са безплатни… за всичко друго има Patreon!

1.3 Кварталните кръчми:

Не, няма грешка, няма и повторение. Всичко е точно. Кръчмите, както е известно на всекиго, далеч не са място само за ядене. Всъщност те са място основно за пиене.

И в тази връзка, ще добавим още няколко учреждения към категорията “кръчми” – кварталното магазинче с пластмасови маси отпред; кварталното магазинче с пейка отпред; кварталното магазинче с бордюр отпред; кварталното магазинче с поляна отпред. Общо взето стана ясно, че има само едно изискване – място, от което да си вземем пиене, па ние кръчма навсякъде можем да си вдигнем.

Това беше от мен. Но няма да ви оставя, без да дам някой друг нежелан съвет. Първият е, че най-добрият начин да се концентрирате, е да употребявате концентрати! И за капак един мощен призив за всички квартални пийняци – това, че алкохолът е със съмнителен произход, далеч не е извинение да не се пие!

 

 

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!
Become a patron at Patreon!