Пловдив е известен с това, че е перфектната дестинация за ядене, пиене и общо взето тия 3 неща, че последното по два пъти. Все пак обаче, не само пришълците се наслаждават на тези му естествени дадености. Местните също гребем с пълни шепи от източниците на разтуха и забава колкото се може по-често. Не знам за вас, но аз лично се чувствам екстремно горд от факта, че именно Пловдив е наричан “столицата на айляка”. Това ми се струва като едно супер достойно и най-вече заслужено прозвище. И както говори поговорката: “по-добре столицата на айляка, отколкото само столица”!

Основните извори на айляк в Пловдив, освен двата парка с обща площ 20 квадратни метра (горе-долу колкото един тристаен с Кучика) и Гребната (където хората разхождат комарите си на каишка), са заведенията му. И тук някъде е моментът да кажа, че ако някой собственик на развлекателен бизнес тип заведение, се припознае в тази статия, нека знае, че това далеч не е случайно. Едно уточнение за вас – пия основно бира, малко съм претенциозен откъм ядене, но ми е най-сладко, когато е почерпка! Та може да измислим нещо. 😉

За начало ще направим едно генерално разграничение между двата основни типа заведения в Пловдив, според предназначението им. След това ще разнищим подвидовете на всеки един от тях.

1) Заведения за ядинйе. Или така наречените – ресторанти:

1.1 Ресторантите в Капана.

Тук има няколко много важни неща, които се открояват веднагически. Първото е, че ресторантите в Капана прилагат Крумовите закони. Ако ви се ядат дробчета по селски, да кажем, ще ви струва горе-долу един черен дроб, черен дроб и малко.

Друга важна зависимост е, че в колкото по-окаян вид е менюто, толкова повече ще ви олекне портфейла. Така че знайте – ако видите едни хвърчащи листове, захванати със сезалче – няма да е тънко!

И като заговорихме за менюта, не се изненадвайте ако установите, че съдържанието им е горе-долу едно и също, независимо от мястото, където сте избрали да си профукате имането. Ето и едно примерно такова, за да се ориентирате по-добре:

– Високи педя и половина бургери, което не ги прави големи, а просто неудобни за ядене;
– Салата с козЬО сиренйе, с която не можеш и пломбите да си запълниш;
– Некви модерни вегански манджи, които звучат добре, изглеждат зле и имат вкус на озонов слой;
– Кюфтета, кръстени на естрадна певица от 70те. Надеждата е и каймата да не е от тогава;
– Ребра. В случая множественото число е по-скоро за благозвучие;
– Нещо, на което не можеш да му разбереш името, защото обикновено е на немски, а накрая се оказва обикновена македонска наденица или спатъхнал леберкез;
– Сандвич с фенси име – демек някви скъпи мокри филии;
– Манджа с чуджо име. Обикновено мяса на тюрлю гювеч или покрекло;
– И разбира се някъв молекулярен десерт, който изглежда все едно идва от 2080-та и действително е с размерите на молекула.

1.2 Ресторантите в Стария град:

Ми… то няма бе… Не знам наистина как реално е възможно това, но като изключим едно място, което разцепва само с локация и се възползва от наклонността на потни катерещи тепета хора да обичат бира, друго нЕма.

1.3 Кварталните кръчми:

Вече, както виждате, преминахме към съвсем различна категоризация- кръчми, а не ресторанти! Да са знай! И това далеч не е случайно. Тук нещата стоят по съвсем друг начин. Разбира се, в парично отношение разликата не е особено голяма, но всичко друго сякаш е от едно отминало време. По-хубаво и леко вмирисано на лук и цаца време!

В категорията “кръчми” попадат всички тези учреждения (неизчерпателно изброени) – квартална закусвалня с обедно меню за строителите; фургон с маси отпред, където правят най-добрата цаца и пържени картофи, които някога сте яли; лафка, която ползва пейките пред блока и предлага “богат” избор от салатбургери и бири.

След като вече въведохме кръчмата като термин, следва да направим и няколко важни за нея уточнения:

– Квартално не значи много евтино;
– Неевтино, не значи хубаво;
– Махленското гарантира гадно отношение от люта сервитьорка, което трябва да приемете;
– Това, че менюто е 60 страници, не гарантира, че в момента има нещо различно от кебапчета и бира;
– Миди не се поръчват! Не съм чувал в Кичука да има водоем със солена вода;
– Сметката надали ще е под формата на касова бележка;
– Гарантирано ще има квартални пияници, кръщене, абитуриентска, сватба и сбирка на випуск 75-та. Независимо кой ден от седмицата е;
– Покривките ще са със СОЦ шарка;
– Бутилката с лимонов сок ще изглежда така, сякаш е израстнала от масата преди 12 лета.

2) Заведения за пиенйе. Или така наречените – барове:

1.1 Барчетата в Капана.

Ето че стигнахме и до истинските символи на пловдивския айляк. Там, където се сблъскват всички възрасти, социални прослойки, култури, националности, сексуални ориентации и мераци, за да се омешат хубаво в един алкохолно-айляко-дискотечен микс, който обикновено завършва в No Sense, Найлона или North Star. Ми те тава е…

Всъщност тук има няколко важни принципа, на които ми се ще да натъртя:

– “тъпи” бири няма! Всички фенове на Пиринско, Бургаско, Шуменско бомбичка и Халва любимка, не са добри дошли в царството на бирите със сложни имена;
– навсякъде има 18 вида джин и 45 вита тоник, но Бургас 63 не се сервира;
– сламките за коктейли обикновено са от макарон, което е идеално за мен лично, защото успявам да си доям, след като съм останал гладен от някой капански ресторант;
– масите в заведенията са за около 12 човека, но пространството е по-скоро като за двама и половина;
– тоалетната обикновено е с размерите на шкаф за чорапи, което прави облекчаването в някоя тъмна уличка по-предпочитано решение от мнозинсвото.

1.2 Барчетата в Стария град:

Начиии, тук положението пак е много офсайд, но пък аз имам едно много любимо място, за което нищо лошо няма да кажа. Особено ако почерпят един контрабас… ааа, една бира имах предвид. 😉

1.3 Кварталните кръчми:

Не, няма грешка, няма и повторение. Всичко е точно. Кръчмите, както е известно на всекиго, далеч не са място само за ядене. Всъщност те са място основно за пиене.

И в тази връзка, ще добавим още няколко учреждения към категорията “кръчми” – кварталното магазинче с пластмасови маси отпред; кварталното магазинче с пейка отпред; кварталното магазинче с бордюр отпред; кварталното магазинче с поляна отпред. Общо взето стана ясно, че има само едно изискване – място, от което да си вземем пиене, па ние кръчма навсякъде можем да си вдигнем.

И за капак един мощен призив за всички квартални пийняци – това, че алкохолът е със съмнителен произход, далеч не е извинение да не се пие!

 

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!