От време на време от Небето на Щастието, като безпътен метеор, с пламъци изпадало чисто ново самотно Сърце. Точно под него търпеливо чакало Езерото, за да приеме в обятията си новия си гост. Сърцето летяло на сляпо в безтегловен полет. Все още треперещо и развълнувано, то шепнело с ударите си: “Дойде и моят ред в […]
Категория: Стихотворения (page 1 of 1)
Раздел от Личен блог – Constant.in.nothinG, посветен на кратки произведния в стихотворна форма.
Често вятърът е нежен и свеж. Понякога обаче грубо кожата раздира. Казват, че меките вълни на морето тъгата отмиват. Случва се обаче в бурен водовъртеж от страх да те погълнат. Обикновено денят е безоблачен, топъл и тих. Винаги обаче с тръпнещ, всепоглъщащ мрак завършва. Дори зимата слънчеви дни подарява. Но и през лятото листата изгорели […]
Пътят пред мене на две се разделя. Единият дълбоко в гората ме води. Другият – край река протяжно криволичи. По кой от двата да тръгна дълго се чудя. Избера ли първия – тежък преход ме чака. Гъсталаци над мен ще зависнат, небето от поглед ще скрият. Клони ще жилят лицето ми жално. Ръце изподрани от […]
Verse 1 Слепи сенки скитат се в мъгла, градът ги прегръща с гъста пелена. Душите ни изтерзани са в плен, вечно да живеят в спомен за отминалия ден. Щастието изплъзва се и преобръща ми ума, бягам, лутам се, търся го, само в очите ти съм у дома. Но до кога? Pre-Chorus Пак ли стигнах до […]
Мъгла зловещо се стеле. Необятна и студена те завива с бледия си, печален воал. Светът затаява дъх, заедно с теб, погълнат във вселена от нищета. Всичко притихва, светлината угасва и зачакваш в безвремие. Телефонът да звънне, Чайникът да изкипи, Рейсът да пристигне, Песента да затихне. Да завали дъжд или да изпече слънце. Нощ да настъпи […]
Расти. Яхнал крилете на смелостта, С пъстри, щури и дръзки мечти, На гърба на огнедишащ дракон, Или на раменете на гигант. С пламък в очите и огън в сърцето, В облаците стремглаво лети, Като на приказка… Расти. И порасни, Без да има за теб нощ твърде дълга, Нито ден особено мрачен, Сълзи прекалено горчиви, Скръб […]
Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен — не сееш клевети; или намразен — злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без […]
Когато нямаш сили все да търсиш, И сянката до теб влачи се едвам, Навел глава с дух почти сломен, прекършен, Върви, в очите с нов, дух, цел и плам. Когато поруган след загуба се връщаш, Оставил на арената сърце, душа и срам, Стиснал юмруци дума не обелваш, Преглъщаш горчилката и продължаваш сам. Когато от любов […]
Времето тече, Препуска неуморно, за никого и нищо не спира. Изтичат полека песъчинките, Без мисъл, милост и жал. Докато ти чакаш да дойде следващият рейс, Да се качиш на закъсняващия вече полет, Да отпътува корабът, Да се сготви вечерята, Да завали следващият сняг, Да поникне кълнчето, Да дойде нов ден, Чакаш… Болката да секне, Щастие […]
Тънка мъгла влиза в леко открехнатия прозорец на колата, Дърветата покрай пътя се редуват едно след друго на равно разстояние, Еднакво тихи и мрачни, клоните им се пресягат едни към други. Обречени на самота от дълбоко вкопаните си корени, Изглеждат като гиганти, подаващи си ръце в страх от самота. Чернотата зад тях ги притиска все […]
Светлината с бързи крачки си отива, Нощ настъпва, полупрозрачна, тъмно сива. В сянката й тиха последен лъч трепти, Плахо в нея градът потъва, готов да заспи. Тишина зазвънява в мрачните стъклени фасади, Светулки танцуват по прозорците на жилищните сгради. В далечината чувства се самотен монотонен лъх, Същият в мен нахлува с всеки следващ дъх. От […]
Ако би могла да четеш мисли, чии мисли би прочела? В чий сън би нахлулал без покана? Чии мечти би преровила като овехтял албум? Всъщност… защо ти е да разлистваш мисли чужди, щом знаеш наизуст, че ще откриеш себе си в тях. Вечно властваща и господстваща. Тиранична. Несбъдната мечта. Капан за сънища. От твоя свят […]
Познат ли ти е този свят? Където всичко е така чуждо и плашещо различно. Където летиш в безтегловност, със замъглени очи. И студът крещи с всички сили в лицето ти: Сам си! Поривите на вятъра разнасят вика му навред, Носен от ледени криле на страх. Гласът отеква във всичко и го преобразява в Пустош… Предаваш […]
Моментът когато… Отвориш мъчно очи след алармата, Заври кафето, забравено на котлона, Иззвъни телефон, а ти се обуваш, Не идва автобусът, който чакаш, Светне червено преди твоята спирка, Обядваш нещо на крак, Бързаш, но не стигаш навреме, Чакаш на скучна опашка безкрай, А дясната ти слушалка заглъхва… Приготвяш се за протяжна работна среща. Прибираш се […]
Слънцестоене… Под Слънце жарко стоиш Лъчи до теб се докосват. С огледалната си кожа отразяваш ги ти И разтапяш всичко що се огледа в теб. Вълни надигат любопитно глава, Очите им бляскат от твоята светлина. Слънце си, а просто стоиш… Море се пресяга със сетни сили към теб, Едва достига върха на пръстите ти, И […]
В редкия въздух се носи леко, обнадеждаващо усещане за хладен дъжд. Мека и тиха мъгла се процежда из процепите по кората на дърветата, Като изтръгнато от гърдите на уморен гигант тежко въздихание. Листата се поклащат едва под ритмите на вятъра. Приказна симфония без звук и тон. Вали. Дълго. Клоните натежават и се прекланят. По-крехките листа […]
Слънцето преваля зад еднаквите покриви, Стърчащите сгради в далечината придобиват златни багри. Прозорците им опитват да имитират извънземния цвят на последните лъчи, Безуспешно… Времето е застинало за миг, като в картина на живописец. А ти си сама и вървиш по криволичеща градска пътека, Излъсканият от хорски стъпки калдъръм също е докоснат от светлината, Попива я […]
Искам да ти напиша най-хубавите си думи, Ще ми отнеме цяла нощ или цяла вечност… А може и никога да не успея. Думи – с посока и цел, разгъват платна в мен. Гласът ти е попътен вятър. Моя последна надежда. Мечтая поне за миг да акостират на брега на твоите мисли. Една моя безкрайност е […]
