Цикадите пеят меланхоличните песни на безвремието.
Категория: Хайки – част 10 (page 1 of 2)
Кратки произведения в древната японска стихотворна форма- хайку. Част десета.
Топла юлска вечер. Сенки от свещ, усмивка на жена.
Забрани ми да те виждам. Дори и на сън.
Нищо не се променя. Само сезоните се редуват. Ти каза “здравей”, а после – “сбогом”…
Най-красиво е небето над спокойния ум
Ледени висулки са белите й пръсти. Слънчевата й усмивка айсберги разтапя.
Да опитвам да те забравя, е като да държа свещ под дъжда…
Още помня маслиненокафявото в очите ти.
Всяка вечер щом се прибирам, теб се надявам да срещна на входа пред вкъщи…
Ще бъдеш ли ти този, който тъмните нощи в дни светли ще превърнеш?
Не искам животът ми да бъде нещо, имало смисъл някога.
Животът е океан от хаос, в който всеки от нас плува срещу течението.
Не съм готов да разбера, че вече си се научила как да ме забравиш.
Спокойствието е: Човек. Или отсъствието му. Място. Или липсата му. Време. Или неналияието му. Мечта….
О, простички нещица, къде отидохте? Кога животът стана така сложен лабиринт?
Претърсих целия си свят, за да те намеря. Стоиш там, но не мога да те достигна. Опитвам се да те извикам, но думите ги няма. Демони преследват сънищата ми.
Може ли нещо красиво да се роди отново от пепел…
Октомври е спомен за последния миг на щастие.
Есен идва. Грозде зрее по устните й.
Когато съм слаб съм силен заради теб…
