Категория: Хайки – част 10 (page 1 of 2)

Загадъчен лабиринт
са улиците на града.
Зад всеки ъгъл търся
спокойствието на
познатите ти очи.

С целувка ще прокудя
студените тръпки на
есента по кожата ти.

Когато съм слаб
съм силен заради
теб…

Есен идва.
Грозде зрее
по устните й.

Октомври е спомен
за последния миг
на щастие.

Може ли нещо красиво
да се роди отново
от пепел…

Претърсих целия си свят,
за да те намеря.
Стоиш там, но не
мога да те достигна.
Опитвам се да те извикам,
но думите ги няма.
Демони преследват
сънищата ми.

О, простички нещица,
къде отидохте?
Кога животът стана
така сложен лабиринт?

Спокойствието е:
Човек.
Или отсъствието му.
Място.
Или липсата му.
Време.
Или неналияието му.
Мечта….

Не съм готов да разбера,
че вече си се научила
как да ме забравиш.

Животът е океан от хаос,
в който всеки от нас
плува срещу течението.

Не искам животът ми
да бъде нещо,
имало смисъл някога.

Всяка вечер щом се прибирам,
теб се надявам да срещна
на входа пред вкъщи…

Ще бъдеш ли ти този,
който тъмните нощи
в дни светли
ще превърнеш?

Още помня
маслиненокафявото
в очите ти.

Да опитвам да те забравя,
е като да държа свещ
под дъжда…

Ледени висулки са
белите й пръсти.
Слънчевата й усмивка
айсберги разтапя.

Най-красиво
е небето над
спокойния ум

Нищо не се променя.
Само сезоните се редуват.
Ти каза “здравей”,
а после – “сбогом”…

Забрани ми
да те виждам.
Дори и на сън.