Вятърът духаше ободряващо откъм заснежената планина. Утрото си проправяше път през разреждащия се мрак сред шубраците. Гората издишаше пара, която се превръщаше в полупрозрачна, хладна мъгла. С бавни и спокойни стъпки елен прекосяваше пътека, проправена през опадалите изсъхнали листа. Спираше се от време на време, за да се огледа съсредоточено. Разширяваше ноздри и дъхът му […]
Категория: Неромантични разкази (page 1 of 1)
Този раздел от Личен блог – Constant.in.nothinG е запазен за разкази и истории, които за разнообразие нямат нищо общо с романтиката и любовта.
Седях си в кафенето рано сутрин, все още по тъмно, четейки вестник с чаша кафе. Мразовитият вятър навън драскаше по прозорците сякаш и той искаше да влезе и да се стопли на печката. По масите обичайно за този час нямаше никого. Розовата зора постепенно пробиваше хоризонта и с нея усещането за студ отстъпваше. Черна Импала […]
Мъгливият, сивкав, примесен с дим залез се отразяваше във визьора на шлема му, докато той прекосяваше трудно руините на околните останки от сгради. Светът беше притихнал, полуугаснал и затаил дъх, в очакване на нов апокалиптичен взрив. Тук-там догаряха отломки, а пръснатите стъкла сякаш само преди миг бяха спрели да звънят по асфалта. Имаше нещо красиво, […]
Разхождам се сред странна червенина. Необятна, почти неземна мъгла. Тръпки кръстосват съществото ми, обзето от особено чувство за студ и бездънна тишина. Погълнат от вакума на безвремието – такова, каквото го помнят само старите хора. Време, което не можеш да наречеш ни пролет, ни есен. Такова, за което не ти трябва часовник, пътека или цел. […]
Спокойствието е преходно и крехко състояние. Ту го има, ту се евакуира панически през кожата ти, пробождайки я с мразовити бодли. Най-страшно е, когато си мислиш, че си го овладял и че си негов господар. Наслаждаваш се на балансираната си същност, на приятното усещане просто да съществуваш без вътрешна борба между непознати сили. И току-виж […]
Аз ще оставя тази страница празна, макар че всеки речник започва със съдържание. Това най-точно описва моята собствена липса на такова – необятна пустош, празна страница, мечтаеща да бъде запълнена със смисъл, с подредни слова, с чувство за завършеност и порядък. Борбата със себе си – чувството, което ти казва, че няма смисъл да завършиш […]
Отворено ли е съзнанието в теб? Или отровено? Във всеки случай е объркано. Дори обърнато. Наопаки на всички представи. В противоречие на здравия разум е това да мислиш, че нищо външно и чуждо не те засяга. А какво ще кажеш за това, което смяташ за предназначено за теб? Като например пари, щастие, успехи и късмет. […]
☺ Алехандро слезе съсипан, с разбито сърце и приведена глава от самолета. Той кацна на едно от онези места в света, където да се чувстваш по този начин е още по-жестоко и съсипващо. Манила – столицата на красивите Филипини. Един от най-гъсто населените градове на планетата. Със своите 15 400 души на квадратен километър едва […]
