Verse 1
Слепи сенки скитат се в мъгла,
градът ги прегръща с гъста пелена.
Душите ни изтерзани са в плен,
вечно да живеят в спомен за отминалия ден.
Щастието изплъзва се и преобръща ми ума,
бягам, лутам се, търся го,
само в очите ти съм у дома.
Но до кога?
Pre-Chorus
Пак ли стигнах до ръба?
Да сънувам без да спя…
Chorus
Самотата влюбена е в дъжда,
в съня си бродя с нея под ръка,
Любовта ти никого не чака,
поглъща ме във водовъртежите на мрака.
(x2)
Verse 2
Вечер чувам на вятъра гласа,
да разказва за отминали неща.
На крилете му отлита час по час,
спомена за тихото ти “нас”.
Мислите дълбаят в мене гроб,
на видението ти ще съм вечен роб.
През прозореца нахлува то,
а ти си тръгна, но защо?
Pre-Chorus
И пак ли стигнах до ръба?
Да сънувам без да спя…
Chorus
Самотата влюбена е в дъжда,
в съня си бродя с нея под ръка,
Любовта ти никого не чака,
поглъща ме във водовъртежите на мрака.
(x2)
Bridge
Светлина ти у мен угасва,
безкрайната забрава я опасва.
Едва се чува вече в тишината,
викът на спомена в мъглата.
Outro
Самотата влюбена е в дъжда,
теб сънувам, без да спя…
THE END
