Вечерта капчуците свирят тъжна зимна мелодия.
Категория: Хайку – част 3 (page 1 of 1)
Тази секция от блога е посветена на произведения в японска стихотворна форма, известна като хайку. Част трета.
Думи от листа, изречения от дървета – поезия е планината.
Истории край огъня. Потръпваш, в моята прегръдка.
Дълбини от студ. Необятен, океански рев.
Не съм достоен да ходя по пурпурен килим от есенни кленови листа.
Пътят към Рая е застлан с ярки цветове от слива.
Докато вървя без посока, Луната се движи в крачка с мен: другар по съдба.
Топлите ветрове над снега, разтапят всякакви видове страдания.
Съзерцавайки тихите води по пладне, можеш да чуеш, как цъфтят лотосите.
Повърхността на водното огледало отразява целия свят.
Прясна зелена трева пътят е ясен.
Един листенце се откъсва, след него друго поема вятъра.
Нощем сънят ми прегръща летните сенки на живота ми.
Изчистих огледалото на сърцето си – сега то отразява Слънцето.
Върни съня ми, гарване! Луната, за която ме събуди е мъглява….
Дъждосвирец плава по вълните на залез.
Сбогом, друже… Снегът от вода идва и във вода си отива.
Всичко отново замръзва. Сред боровете, ветрове шепнат молитва.
Дали животът не е просто роса, която се изпарява само за ден…
Премествам възглавницата си по-близо до пълната Луна.
