Река я прегръща, във вълните й тя се крие. Смехът й звънливо се лее.
Категория: Хайки – част 17 (page 1 of 1)
Кратки произведения в древната японска стихотворна форма- хайку. Част седемнадесета.
Гласът й е вятър, цветята пред нея се кланят. Пролетта е нейна робиня.
Цвят на череша я докосва, в косите й пролет плете. Очите й цъфтят.
Очите й блестят, като роса в утрин свежа. Денят расте, любовта – също.
Тя гали вятъра и той нея. цъфналите клони шептят. Пролетта е тя, тя е пролет.
Сняг се топи по кожата ти. Пръсти проследяват огъня по нея. Топлинa разгаря нощта.
Гледам как тихо на дивана лежиш. Късни лъчи те галят…
Ти си вечно тлеещото пламъче в мразовита пещера…
Всичко ме води към теб…
Топлината в очите ти сгрява студените ми утрини…
Ти не принадлежиш. Ти допълваш до съвършенство…
Сън без теб е кошмар…
Лятото си отива, но на негово място идваш ти…
Мислите разстояние и време не знаят…
Непредвидима си като летен дъжд…
На този малък лист те целувам…
Птице моя… Не съм клетка, а твоето небе…
Седнали двама на пейката в двора. Вечерно затишие. Аромат на полята градина.
Няма нищо лошо в това да си промечтаваш живота.
По-сладка си от крадена диня…
