Познат ли ти е този свят?
Където всичко е така чуждо и плашещо различно.
Където летиш в безтегловност, със замъглени очи.
И студът крещи с всички сили в лицето ти:
Сам си!
Поривите на вятъра разнасят вика му навред,
Носен от ледени криле на страх.
Гласът отеква във всичко и го преобразява в
Пустош…
Предаваш се под тежестта на натиска му,
Стъпкващ последната ти искрица топлина.
Нахлува без покана през тънката обвивка на тялото ти,
Оставайки там завинаги…
Разтваря порите й с острите си като игли нокти,
Озъбва се пред очите ти.
И усещаш ледения му дух.
Мъчително.
Влива се под кожата, плъзвайки по костите,
Смееш да мечтаеш само за едно
Единствено спасение
Забрава цари в свят от пустиня, без
Надежда
Свят на мрак
И…
СПОМЕНИ