Категория: Хайку – част 5 (page 1 of 1)

Мразовита сутрин.
Сгушени,
врабчетата са накацали по жиците.

Врана е кацнала
на безлистна клонка.
Пролетен здрач.

Събрала всички
мартенски дъждове,
как бързо тече реката.

Крилете на водното конче
блестят, докато то се поклаща
в такт със стръка ръж. 

Ясно утро.
Минава дете, а след него куче,
по стария дървен мост.

Тънка линия пушек се издига.
Там в планината някой живее.
Синьо небе.

Празни раковини
по пясъка лежат.
Прибоят на вълните.

Искам да се впусна
в зеленината
на младите листа. 

Гората спи,
шум озвучава мрака.
Слушай! Щурец.

Стъпки отекват
сред каменните стени на града –
безлики, непознати минувачи.

Утринното слънце разтегля сенки.
Като тънки пръсти
те докосват два елена.

Какво великолепие!
Младите, зелени листа
огрени от слънцето.

Цъфнали череши
нижат се край пътя,
а отсреща – ясна планина.

Прозрачна роса
искри по цветовете на розата.
Утро. 

По залез слънце
сянката на плашилото
ходи сама по пътя.

Пролетен свят:
всичко, което виждам
е хайку. 

Черен котарак
лежи на капана на кола.
Слънцето го приспива.

Слънце. Пек.
Полето е пусто…
Жега!

Пустее барака.
Над вратата й
свети фенер.

В рибарската колиба –
ръкави се запрятат.
Рибата все още подскача.