В рибарската колиба – ръкави се запрятат. Рибата все още подскача.
Категория: Хайку – част 5 (page 1 of 1)
Част пета, посветена на произведения в японска стихотворна форма, известна като хайку.
Пустее барака. Над вратата й свети фенер.
Слънце. Пек. Полето е пусто… Жега!
Черен котарак лежи на капана на кола. Слънцето го приспива.
Пролетен свят: всичко, което виждам е хайку.
По залез слънце сянката на плашилото ходи сама по пътя.
Прозрачна роса искри по цветовете на розата. Утро.
Цъфнали череши нижат се край пътя, а отсреща – ясна планина.
Какво великолепие! Младите, зелени листа огрени от слънцето.
Утринното слънце разтегля сенки. Като тънки пръсти те докосват два елена.
Стъпки отекват сред каменните стени на града – безлики, непознати минувачи.
Гората спи, шум озвучава мрака. Слушай! Щурец.
Искам да се впусна в зеленината на младите листа.
Празни раковини по пясъка лежат. Прибоят на вълните.
Тънка линия пушек се издига. Там в планината някой живее. Синьо небе.
Ясно утро. Минава дете, а след него куче, по стария дървен мост.
Крилете на водното конче блестят, докато то се поклаща в такт със стръка ръж.
Събрала всички мартенски дъждове, как бързо тече реката.
Врана е кацнала на безлистна клонка. Пролетен здрач.
Мразовита сутрин. Сгушени, врабчетата са накацали по жиците.
