Когато нямаш сили все да търсиш,
И сянката до теб влачи се едвам,
Навел глава с дух почти сломен, прекършен,
Върви, в очите с нов, дух, цел и плам.
Когато поруган след загуба се връщаш,
Оставил на арената сърце, душа и срам,
Стиснал юмруци дума не обелваш,
Преглъщаш горчилката и продължаваш сам.
Когато от любов си бил пленен,
А после попарен, смачкан и ранен,
В тъмницата от мъка си погълнат,
Но започваш отново безутешен, устремен.
Когато повечето дни дъждовни се редят,
Ръце, сърце и мисъл непробудно спят
И в теб царуват самота, безпътие и студ.
Знай, Слънце ще изгрее само с труд.
Когато война в теб безкрайно съществува,
Добро и зло кръстосват мечове със звън,
Усмивката на лицето ти не се преструва,
На злото път не ще даде навън!
