От време на време от Небето на Щастието,
като безпътен метеор, с пламъци изпадало
чисто ново самотно Сърце.

Точно под него търпеливо чакало Езерото,
за да приеме в обятията си новия си гост.
Сърцето летяло на сляпо в безтегловен полет.
Все още треперещо и развълнувано, то шепнело с ударите си:
“Дойде и моят ред в твърдата Скала на Самотата
да се разбия и изгоря”…

Езерото го посрещало и прегръщало
с измамно утешителните си меки Вълни.
Там обаче Сърцето продължавало да се лута
и да търси познатата толина на Онова Сърце…
В мрачните ледени води на Езерото на Тишината…

 

 

Хареса ли ви? Ако желаете можете да ме подкрепите в Patreon!
Become a patron at Patreon!