Тази част от личния ми блог е заделена за двадесет на брой кратки разказа, които са писани преди повече от десет години. Както на всеки, така и на мен, някога ми се е случвало да се влюбя. И какво по-просто и банално от това да изразиш емоциите си в текст?!

Разказите са инспирирани от една приказка. Разбира се става дума за принцеса. За разнообразие обаче този път тя не можела да заспи. Кралят правил всякакви опити – отвари, магии, но нищо не сработвало, докато в двореца не се явил момък, който обещал помощта си. Тя идвала с едно условие – принцесата щяла да заспи, но в мига, в който се събуди, щяла да осъзнае, че е безумно и безвъзвратно влюбена в момъка. Риск, който кралят приел… И така в продължение на двадесет нощи момъкът идвал в замъка, за да разказва приказки на принцесата…

Няма да ви развазвам  цялата приказка, а ще спра дотук. Само ще кажа, че историята има щастлив край.

Е аз не успях да накарам момичето да се влюби в мен, така че моята история нямаше щастлив край. Казват, че любовта е поезия. На мен пък от несподелената любов ми остана това творчество.

Тъй като няма на кого другиго, всеки ден в следващите двадесет дни ще ви разказвам по една кратка приказка. И току-виж се влюбите в мен!