Така е устроен светът:
през есента върбата
сваля палтото си.
Aвторски разкази, приказки, статии, хайкута и стихотворения.
Тази секция от блога принадлежи на произведения в стихотворна форма, без рима, с доста разпилени и не особено подредени думи и мисли. Част втора.
Така е устроен светът:
през есента върбата
сваля палтото си.
Събудих се и срещнах
пъстрите очи
от съня си.
Кого ли гарванът вика
от света на сенките
в тази мразовита сутрин?
Шум от стъпки
в гората объркано ехтят
Кръстопът…
Презрели гроздове
тежат от лозата
Старата къща вече е пуста…
Самотна Луна
самотен и аз
снежна горска пътека.
Дванадесети месец от годината
последни дни
последни слънца
Песен на щурец
пътува с мен
през есенни планини.
Върбата плаче
с падащи листа
за края на есента.
Храната издиша пара
върху печката,
прибори за двама…
Ще се завърне
както си тръгва.
Голо, горещо лятото
За времена като тези
поговорката казва:
и това ще отмине.
Животът ми беше
лудост до
тази лунна нощ.
Смразяват ветрове на зимата,
но не след дълго
върбата ще разтвори пъпките си.
Дълбоко в шубрака,
хладен вятър
проправя пътеката.
Дъждовните облаци се разчистват:
над лотосите блести
съвършена Луна.
Нито за миг
светът не стои неподвижен.
Виж как танцуват цветовете по дърветата.
Качвам се в лодката
с боси крака.
Луната ми е морски фар.
Настъпва зората
и черешовите цветове разтварят
портите на Рая.
Взимам за фенер
лунната светлина
за това дълго пътуване.