Взимам за фенер лунната светлина за това дълго пътуване.
Категория: Хайку – част 2 (page 1 of 1)
Тази секция от блога принадлежи на произведения в стихотворна форма, без рима, с доста разпилени и не особено подредени думи и мисли. Част втора.
Настъпва зората и черешовите цветове разтварят портите на Рая.
Качвам се в лодката с боси крака. Луната ми е морски фар.
Нито за миг светът не стои неподвижен. Виж как танцуват цветовете по дърветата.
Дъждовните облаци се разчистват: над лотосите блести съвършена Луна.
Дълбоко в шубрака, хладен вятър проправя пътеката.
Смразяват ветрове на зимата, но не след дълго върбата ще разтвори пъпките си.
Животът ми беше лудост до тази лунна нощ.
За времена като тези поговорката казва: и това ще отмине.
Ще се завърне както си тръгва. Голо, горещо лятото
Храната издиша пара върху печката, прибори за двама…
Върбата плаче с падащи листа за края на есента.
Песен на щурец пътува с мен през есенни планини.
Дванадесети месец от годината последни дни последни слънца
Самотна Луна самотен и аз снежна горска пътека.
Презрели гроздове тежат от лозата Старата къща вече е пуста…
Шум от стъпки в гората объркано ехтят Кръстопът…
Кого ли гарванът вика от света на сенките в тази мразовита сутрин?
Събудих се и срещнах пъстрите очи от съня си.
Така е устроен светът: през есента върбата сваля палтото си.
