Категория: Хайку – част 2 (page 1 of 1)

Така е устроен светът:
през есента върбата
сваля палтото си.

Събудих се и срещнах
пъстрите очи
от съня си.

Кого ли гарванът вика
от света на сенките
в тази мразовита сутрин?

Шум от стъпки
в гората объркано ехтят
Кръстопът…

Презрели гроздове
тежат от лозата
Старата къща вече е пуста…

Самотна Луна
самотен и аз
снежна горска пътека.

Дванадесети месец от годината
последни дни
последни слънца

Песен на щурец
пътува с мен
през есенни планини.

Върбата плаче
с падащи листа
за края на есента.

Храната издиша пара
върху печката,
прибори за двама…

Ще се завърне
както си тръгва.
Голо, горещо лятото

За времена като тези
поговорката казва:
и това ще отмине.

Животът ми беше
лудост до
тази лунна нощ.

Смразяват ветрове на зимата,
но не след дълго
върбата ще разтвори пъпките си.

Дълбоко в шубрака,
хладен вятър
проправя пътеката.

Дъждовните облаци се разчистват:
над лотосите блести
съвършена Луна.

Нито за миг
светът не стои неподвижен.
Виж как танцуват цветовете по дърветата.

Качвам се в лодката
с боси крака.
Луната ми е морски фар.

Настъпва зората
и черешовите цветове разтварят
портите на Рая.

Взимам за фенер
лунната светлина
за това дълго пътуване.