Загубих сърцето си,
потънало дълбоко
в желязното море.
Категория: Хайку – част 7 (page 1 of 1)
Тази секция от блога е посветена на произведения в японска стихотворна форма, известна като хайку. Част седма.
Музиката е най-красивото
дело на човечеството.
Следващото си ти.
Мракът е твоят дом.
Аз съм светлината,
която до себе си не допускаш.
Красив живот.
Събуждаш се и пред теб
изгряват красиви очи.
Кратка е нощта,
когато си гост
в съня ми.
Тъгата за миг
се скри
под окапалите листа.
Есенен порой.
Самотна жена,
гледа през прозореца.
Мразовита нощ.
Чувам само стъпките й
пред прага.
Лежа на плажа и гледам звездите.
Дори вълните не ще заличат
следата, която ти остави в мен.
Вечерен дъжд.
Капки барабанят по чадъра.
Тя не е сама под него.
Всички наши моменти
ще изчезнат във времето.
Като сълзи в дъжда.
По-студени от Луната
са нейните очи,
забравили ме вече.
Тя се разхожда сама.
Нощта пронизва
чак до сърцето.
Луната изгрява.
Вълнувам се да срещна
твоите очи в нощта.
Зимно слънце.
Както леда във вода,
завръщам се към теб.
Един ден,
ще повярваш в “нас”.
Един ден… но не днес.
Често светът ти звучи
с развалена мелодия.
Бил ли си някога
в тон с вечността?
Обещавам ти
всички тайни между нас
да са само тези на Victoria.
Пролет се прокрадва.
Повтарям името й наум,
за да побърза.
