Пролет се прокрадва. Повтарям името й наум, за да побърза.
Категория: Хайку – част 7 (page 1 of 1)
Тази секция от блога е посветена на произведения в японска стихотворна форма, известна като хайку. Част седма.
Обещавам ти всички тайни между нас да са само тези на Victoria.
Често светът ти звучи с развалена мелодия. Бил ли си някога в тон с вечността?
Един ден, ще повярваш в “нас”. Един ден… но не днес.
Зимно слънце. Както леда във вода, завръщам се към теб.
Луната изгрява. Вълнувам се да срещна твоите очи в нощта.
Тя се разхожда сама. Нощта пронизва чак до сърцето.
По-студени от Луната са нейните очи, забравили ме вече.
Всички наши моменти ще изчезнат във времето. Като сълзи в дъжда.
Вечерен дъжд. Капки барабанят по чадъра. Тя не е сама под него.
Лежа на плажа и гледам звездите. Дори вълните не ще заличат следата, която ти остави в мен.
Мразовита нощ. Чувам само стъпките й пред прага.
Есенен порой. Самотна жена, гледа през прозореца.
Тъгата за миг се скри под окапалите листа.
Кратка е нощта, когато си гост в съня ми.
Красив живот. Събуждаш се и пред теб изгряват красиви очи.
Мракът е твоят дом. Аз съм светлината, която до себе си не допускаш.
Музиката е най-красивото дело на човечеството. Следващото си ти.
Загубих сърцето си, потънало дълбоко в желязното море.
